„Свети Сава“ () е сръбска културно-просветна и пропагандистка организация, активна в Македония и Стара Сърбия в подкрепа на великосръбската идея. Създадена е през 1886 г. в Белград.Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, I. Македонските земи в края на XIX в., гл. 9. Отношението на албанците и другите съседи към Македония, Македонски Научен Институт ­ София, 2001.

Организатор на дружеството е Светомир Николаевич, професор по обща история и литература във Великата школа в Белград. Първата среща на дружеството е на 24 август/6 септември 1886 година в залата на Великата школа и на нея освен Николаевич присъстват Стеван Владислав Качански, Милан Миличевич, Срета Стойкович, Любомир Ковачевич, Панта Сречкович, Коста Шуменкович, Милойко Веселинович, Милош Милоевич, протосингел Фирмилиан и други.Друшто Свети Сава

Дружеството организира в Сърбия специални училища за деца от Македония и развива пропагандна дейност сред македонските гурбетчии в Сърбия. Само три години по-късно, негово ръководно тяло става отделение при Министерството на външните работи. Изпълнители на дейността на този държавн орган са сръбските консулства в Османската империя. Министерството на външните работи в Белград увеличава значително размера на финансовите средства, предназначени за нуждите на пропагандата в Македония. В резултат на това сърбите започват да откриват училища и да основат религиозно-просветни сдружения в Косовския и Битолския вилает.

Пропагандата е толкова силва, че след един от поредните ученически бунтове в Солунската гимназия, в резултат на неумелата училищна политика на Българската екзархия една група от 34-ма ученици, произхождащи главно от бедни семейства от Македония, приемат предложението на сръбските емисари да отидат и да учат безплатно на разноските на дружество „Свети Сава“ в Белград. Сред тях са Дамян Груев, Димитър Мирчев, Никола Наумов, Христо Коцев, Петър Попарсов, Никола Дейков, Коста Шахов други. През есента на 1888 г. те се озоват в Белград. Македонските българчета първоначално завършват гимназиалното си образование, а след това, отново на сметка на дружеството, постъпват да следват във Великата школа в Белград. Сръбската пропаганда все пак не успява да ги пречупи и през 1890 г. почти цялата група напуска Великата школа и постъпва във Висшето училище в София. Но преди да напуснат на 1 февруари 1890 г., те отправят адрес до Сръбския парламент за причините, поради които напускат Белград:

По-късно стипендиантите на дружеството съставляват гръбнака на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Забранено е от комунистическите власти през 1944 г. Подновява дейността си през 1993 г.

Външни препратки "Адреса бивших питомаца Друштва Св. Саве, родом из Македониjе - Српскоj народноj Скупштини", адрес от Дамян Груев и негови съученици, бивши възпитаници на дружеството „Св. Сава“ в Белград до Сръбското народно събрание, в който заявяват българския си идентитет и обявяват, че напускат Белград и дружеството „Св. Сава“, поради опитите да бъдат посърбени.

Бележки

Категория:Сръбски национализъм Категория:Сръбска пропаганда в Македония