Стоян Киселиновски () е историк от Северна Македония, научен сътрудник в Института за национална история в Скопие, специалист по Южна Македония.
Биография Стоян Киселиновски е роден в костурското село Бъмбоки, Гърция. През 1948 година в хода на гръцката гражданска война е отведен като дете бежанец от родния край в Румъния. Там завършва основно училище в село Тулгеш, класическа гимназия в Орадя (1961 г.) и история в Университета на Клуж-Напока (1966). Гимназиален учител по история в Орадея от 1966 до 1972 година.
През 1972 година се преселва в Социалистическа Република Македония и веднага постъпва в Института за национална история. Защитава магистърска (1974 г.) и докторска (1984 г.) дисератации в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Изследванията и трудовете му са свързани с Егейска Македония и съдбата на местното население. Негови проучвания сочат, че по време на гражданската война в Гърция 50 хиляди македонци са прогонени от родния си край, други 20 хиляди са убити, а 46 техни села са изгорени. Киселиновски е обвиняван за пробългарска научна дейност от скопските медии.Меанџиски, Ванчо, „Чија земја е Македонија“, Број 2912, сабота, 14 февруари 2009 г. В труда си от 1995 година „Етническите промени во Македониja од антиката до денес“ признава, че българската политика към македонските бежанци в България е същата, като към бежанците от Западните покрайнини, Тракия и Добруджа и местните жители в Пиринска Македония.Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 – 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 212 В същия труд и в този от 2002 г. „Македонски деjци“ признава и че македонските революционери и „преобладаващата“ част от възрожденците са били с българско народностно самосъзнание, за тях в Македония са живеели редица народи, сред които българите са били мнозинство, но е имало и турци, власи, гърци, евреи и други, в което се е изразявал за тях и Македонския въпрос, признава, че ВМРО преди 1919 – та се е наричала ВМОРО, наричайки се и Одринска, а Кръстьо Мисирков и другите малобройни македонисти не само не са били част от революционното движение, но и не са се организирали политически.Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 – 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 166 – 167 Признава, че през Втората световна българското военновременно управление в Македония е привлякло на своя страна македонското население чрез освобождаването на македонските военнопленници, защитата на македонските жители от гръцките и сръбските националшовинистични формации и раздаване на безплатна храна, България се е стремяла към по-бързо включване на присъединените територии и при възможност да възстанови етническото положение в Егейска Македония и Западна Тракия отпреди Първата световна, единодушно поддържано от българите и „македонците“, а българският фактор е бил противосръбски, противогръцки и противоалбански, приятелски настроен към ВМРО и враждебно към македонистите, особено към поддържащите Вардарска Македония след войната да бъде върната в състава на Югославия.Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 – 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 191
Киселиновски е обучаван в Румъния на близката до българския книжовен език егейска македонска литературна норма. Той е сред основните противници на Блаже Конески заради просръбското кодифициране, извършена под негово ръководство. Според Киселиновски официалната азбука на Северна Македония не е възприемана от „етническите македонски малцинства“ в Албания, Гърция и България, които предпочитат да поддържат местните си традиции. Заради това се застъпва за ревизия на езика, което става причина да бъде критикуван от Трайко Стаматоски.Стаматовски, Трајко, „Аман, пак ли за «јазична ревизија»“, в. Дневник, Број 1361, сабота, 18 март 2006 г.
Трудове Книги „Грчката колонизација во Егејска Македонија“ 1913 – 1940, Скопје, 1981 „КПГ и македонското национално прашање (1918 – 1940)“, Скопје, 1985 „Статусот на македонскиот јазик во Македонија (1913 – 1987)“, Скопје, 1987 „Егејскиот дел на Македонија (1913 – 1989)“, Скопје, 1990 „Историја на Романија“, Скопје, 1997 „Етничките промени во Македонија (1913 – 1995)“, Скопје, 2000 „Македонски дејци (ХХ век)“, Скопје, 2002 „Историја на Македонија“. Скопје, Менора, 2007 „Дејци на ВМРО и КПЈ во Македонија“, Скопје, Менора, 2009
Статии „Кодификација на македонскиот литературен јазик“, Дневник, 1339, събота, 18 март 2006
Бележки
Категория:Северномакедонски историци Категория:Деца бежанци Категория:Родени в Бъмбоки Категория:Възпитаници на Скопския университет