Категория Примера А Създадена 27 юни 1948 Държава Колумбия Федерация/Организатор КФФ ДИМАЙОР Конфедерация КОНМЕБОЛ Отбори 18 Изпадане в: Категория Примера Б Национални купи: Копа Коломбия Суперлига Коломбиана Международни турнири: Копа Либертадорес Копа Судамерикана Настоящ шампион Апертура: Атлетико Насионал (14) Финалисасион: Индепендиенте СФ (8) Най-много титли: Мийонариос (14) Атлетико Насионал (14) Уебсайт dimayor.com Настоящ сезон Категория Примера А 2014
Категория Примера А () е най-високата дивизия в колумбийския професионален футбол. По силата на договора за спонсорство с производителя на безалкохолни напитки Постобон тя е известна и като Лига Постобон (Liga Postobón). В периода 1990-2010 г. официалното ѝ име е Копа Мустанг (Copa Mustang) - на името на марка цигари, но договорът с производителя Протабако е прекратен след влизането в сила на закон, забраняващ рекламата на тютюневи изделия по време на спортни и културни мероприятия.
В организираното от Димайор първенство участват 18 отбора. В историята има общо 14 различни шампиона, като с най-много титли са Мийонариос и Атлетико Насионал – по 14.
История
През 30-те години на 20 век в Баранкиля е основана аматьорската футболна федерация Адефутбол. Около 10 години по-късно, на 27 юни 1948 г., също в Баранкиля е основана професионалната футболна федерация Димайор, която провежда свое собствено първенство с първоначално десет отбора. Първата шампионска титла печели Индепендиенте Санта Фе. След спор между Адефутбол и Димайор, Димайор напуска Колумбийската Футболна Федерация, а в отговор ФИФА федерация обявява Димайор и нейното първенство за нелегитимни и изключва отборите и футболистите от участие в международни турнири. По ирония на съдбата обаче вместо това да доведе до крах на новосформираното първенство, в следващите няколко години то изживява познатия си като Ел Дорадо златен период.
В края на 40-те години Аржентина e дом на едни от най-добрите футболисти по онова време, но те стачкуват за по-големи заплати. Алфонсо Сениор Кеведо, президент на Мийонариос знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъсването на взаимоотношенията между Димайор и ФИФА означава, че правилата на ФИФА - най-вече тези за трансферите на футболисти - не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори. Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи. Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара - това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора. Останалите отбори от първенството не остават по-назад и постепенно започват да примамват играчи не само от Аржентина, но и от други южноамерикански държави и Европа. Още до края на 1949 г. в първенството играят 109 чужденци, от които 57 аржентинци. В златните години на първенството там играят футболисти от световна величина - в Мийонариос компания на Педернера правят аржентинците Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания; Кукута Депортиво се насочва към Уругвай и взима в редиците си 15 уругвайци, сред които осем шампиони от Световното първенство в Бразилия през 1950 г.; Индепендиенте Санта Фе привлича Ектор Риал (който впоследствие заедно с ди Стефано се превръща в една от звездите на Реал Мадрид), английския национал Нийл Франклин, както и друг англичанин - Чарли Митън, който в Манчестър Юнайтед получава 7 паунда седмично, а в Колумбия - по 50; Депортиво Самариос посяга предимно към Европа и се сдобива с осем унгарци, сред които е Гюла Женгелер, легенда на Уйпещ и двукратен голмайстор на Европа, както и двама югославяни, австриец, италианец и румънец; Депортиво Перейра събира в състава си няколко парагвайци; Атлетико Хуниор - унгарци и бразилци; Депортиво Кали и Индепендиенте Меделин - играчи от Перу.
Напрежението между Димайор, ФИФА, КОНМЕБОЛ и отборите, чиито играчи са „откраднати“ обаче расте. КОНМЕБОЛ и ФИФА желаят нази футболна лудост, стъпила върху огромните заплати да спре, а засегнатите отбори искат да си прибарат играчите. ФИФА изважда националния отбор на Колумбия от всички турнири, а много от колумбийските отбори отвръщат с отказ да пускат играчите си за мачове на техните национални отбори. В крайна сметка през август 1951 г. ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.
През 1989 г. първенството не се доиграва заради убийството на страничния съдия Алваро Ортега на 1 октомври в Меделин. Не е определен шампион, а през следващия сезон отбори от Колумбия не участват в континенталните турнири.
През 1991 г. е сформирана Категория Примера Б, а от 1993 г. е въведено изпадането и влизането от и в Примера А.
През 2014 г. е взето решение отборите от Примера А да се увеличат на 20, а тези от Примера Б да намалеят до 16. Причината е отливът на фенове след като от примера А изпадат няколко от отборите с големи традиции, а тяхното място е заето ос сравнително нови отбори с по-малко запалянковци. Двата допълнителни отбора ще бъдат определени посредством турнир с участието на осем от традиционните отбори, закотвили се в Примера Б.
Формат
По подобие на по-голямата част от южноамериканските първенства, от 1968 г. Категория Примера А се състои от две фази годишно - Апертура и Финалисасион. До 2001 г. включително двете фази се считат за един турнир и завършилите на първите мяста в тях отбори се класират за Лигила (Малка лига), в която при разменено гостуване определят шампиона на първенството. От 2002 г. двете фази излъчват по един шампион.
Стандартният формат на всяка една от фазите предвижда по един мач между всеки два отбора, тоест 17 кръга, плюс допълнителен дерби кръг, в който всеки отбор играе срещу своя най-голям съперник. Първите осем тима в класирането се класират на плейофите и се разделят в две групи по четири отбора, където играят всеки срещу всеки при разменено гостуване. Победителите в групите играят финал при разменено гостуване. Възможен е и съкратен вариант (например през 2014 г. преди Световното първенство в Бразилия), при който вместо в две плейофни групи, отборите се разпределят в четири двойки четвъртфинални срещи.
Изпадане
Изпадащите отбори в Категория Примера Б се определят на базата на представянето им през последните три сезона. Точките от редовния сезон на Апертура и Финалисасион от последните три години (общо 108 мача) се събират и отборът с най-малко точки изпада директно, а предпоследният в класирането играе бараж срещу втория от Примера Б.
Класиране за континентални турнири
Шампионите от двете фази се класират за Копа Либертадорес. Третият отбор с право на участие в този турнир се определя посредством общо класиране, в което се взимат под внимание всички мачове от двете фази през годината, включително и плейофните мачове. Класира се отборът с най-много точки, различен от шампионите. Ако един и същи отбор спечели Апертура и Финалисасион, то тогава второто място се определя по същата схема като третото.
В Копа Судамерикана Колумбия има четири представители. Това са носителите на Купата на Колумбия и Суперлига де Коломбия (два мача на разменено гостуване между шампионите на Апертура и Финалисасион), както и двата отбора в общото класиране с най-много точки след третия класирал се за Копа Американа. Възможно е един отбор да участва и в двата континентални турнира, ако е шампион и носител на една от двете купи.
Отбори през 2014 г. Отбор Град Стадион Последна титла Дерби Агилас Перейра Перейра Ернан Рамирес Вийегас 2011 — 1 Алианса Петролера Баранкабермеха Алваро Гомес Уртадо 2013 — 2 Атлетико Насионал Меделин Атанасио Хирардот 1948 2014 А 3 Атлетико Уила Нейва Гилермо Пласас Алсид 1993 — 4 Бояка Чико Тунха Ла Индепендесия 2004 2008 А 5 Депортес Толима Ибаге Мануел Мурийо Торо 2005 2003 Ф 4 Депортиво Кали Кали Паскуал Гереро 1948 2005 Ф 6 Депортиво Пасто Пасто Либертад 1999 2006 А 6 Енвигадо Енвигадо Полидепортиво Сур 1992 — 1 Индепендиенте Меделин Меделин Атанасио Хирардот 1948 2009 Ф 3 Индепендиенте Санта Фе Богота Немесио Камачо 1948 2012 А 7 Ла Екидад Богота Метрополитано де Течо 2007 — 8 Мийонариос Богота Немесио Камачо 1948 2012 Ф 7 Онсе Калдас Манисалес Палогранде 1948 2010 Ф 2 Патриотас Тунха Ла Индепендесия 2012 — 5 Униаутонома Баранкиля Метрополитано Роберто Мелендес 2014 — 9 Форталеса Сипакира Метрополитано де Течо 2014 — 8 Хуниор Баранкиля Метрополитано Роберто Мелендес 1948 2011 Ф 9
Рекорди Най-много шампионски титли: Мийонариос, Атлетико Насионал – 14 Най-много голове: Серхио Галван Рей - 224 Най-бърз гол: 7 секунди, Ариел Кареньо, Ла Екидад - Хуниор 1:0, 25 юли 2010 г. Най-резултатен мач: Индепендиенте Меделин - Индепендиенте Санта Фе 9:5, 9 юни 1957 г. Най-голяма победа като домакин: Депортиво Самариос - Универсидад Насионал 12:1, 29 юли 1951 г. Най-голяма победа като гост: Депортиво Самариос - Депортес Киндио 1:11, 9 ноември 1952 г.
Шампиони По години Година Шампион 1948 Индепендиенте Санта Фе 1949 Мийонариос 1950 Онсе Калдас 1951 Мийонариос 1952 Мийонариос 1953 Мийонариос 1954 Атлетико Насионал 1955 Индепендиенте Меделин 1956 Атлетико Киндио 1957 Индепендиенте Меделин 1958 Индепендиенте Санта Фе 1959 Мийонариос 1960 Индепендиенте Санта Фе 1961 Мийонариос 1962 Мийонариос 1963 Мийонариос 1964 Мийонариос 1965 Депортиво Кали 1966 Индепендиенте Санта Фе 1967 Депортиво Кали 1968 Унион Магдалена Година Шампион 1969 Депортиво Кали 1970 Депортиво Кали 1971 Индепендиенте Санта Фе 1972 Мийонариос 1973 Атлетико Насионал 1974 Депортиво Кали 1975 Индепендиенте Санта Фе 1976 Атлетико Насионал 1977 Хуниор 1978 Мийонариос 1979 Америка де Кали 1980 Хуниор 1981 Атлетико Насионал 1982 Америка де Кали 1983 Америка де Кали 1984 Америка де Кали 1985 Америка де Кали 1986 Америка де Кали 1987 Мийонариос 1988 Мийонариос 1989 няма Година Шампион 1990 Америка де Кали 1991 Атлетико Насионал 1992 Америка де Кали 1993 Хуниор 1994 Атлетико Насионал 1995 Хуниор 1995/1996 Депортиво Кали 1996/1997 Америка де Кали 1998 Депортиво Кали 1999 Атлетико Насионал 2000 Америка де Кали 2001 Америка де Кали 2002 А Америка де Кали 2002 Ф Индепендиенте Меделин 2003 А Онсе Калдас 2003 Ф Депортес Толима 2004 А Индепендиенте Меделин 2004 Ф Хуниор 2005 А Атлетико Насионал 2005 Ф Депортиво Кали 2006 А Депортиво Пасто Година Шампион 2006 Ф Кукута Депортиво 2007 А Атлетико Насионал 2007 Ф Атлетико Насионал 2008 А Бояка Чико 2008 Ф Америка де Кали 2009 А Онсе Калдас 2009 Ф Индепендиенте Меделин 2010 А Хуниор 2010 Ф Онсе Калдас 2011 А Атлетико Насионал 2011 Ф Хуниор 2012 А Индепендиенте Санта Фе 2012 Ф Мийонариос 2013 А Атлетико Насионал 2013 Ф Атлетико Насионал 2014 А Атлетико Насионал 2014 Ф Индепендиенте Санта Фе 2015 А 2015 Ф 2016 А 2016 Ф
По брой титли
Титли Отбор 14 Мийонариос, Атлетико Насионал 13 Америка де Кали 8 Депортиво Кали, Индепендиенте Санта Фе 7 Хуниор 5 Индепендиенте Меделин 4 Онсе Калдас 1 Депортес Киндио, Унион Магдалена, Депортес Толима, Депортиво Пасто, Кукута Депортиво, Бояка Чико
Голмайстори На всички времена