Васил Димитров Хаджикимов () е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и на Българските акционни комитети.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 366 – 367.
Биография Васил Хаджикимов е роден на 29 октомври 1903 година в щипското Ново село, тогава в Османската империя, и е от рода Хаджикимови. Революционерът Владислав Ковачев му е вуйчо. След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия завършва сръбска гимназия, в която още от 8 клас се присъединява към ЮКП. Арестуван е от сръбската полиция, заради разпространяваната от него книга на Коста Новакович „Македония на македонците! Земята на земеделците!“. В началото на 20-те години Хаджикимов напуска ЮКП и се присъединява към Македонската младежка тайна революционна организация, след като комунистите отказват да подпомогнат решаването на македонския въпрос.
През 1925 година се прехвърля в София и става член на новосформираната Вътрешната македонска революционна организация (обединена), а заедно със студентите Коста Веселинов, Димитър Шарланджиев, Асен Чаракчиев, М. Иванов и Кирил Николов участва в близката ѝ Македонска народна студентска група през 1929 година. Завършва право в Софийския университет и специалност „Консулство“ в Свободния университет. След убийството на Александър Протогеров през 1929 година Хаджикимов издава брошура „Не можем повече да мълчим“, в която критикува Иван Михайлов за братоубийствените войни във ВМРО, а самата ВМРО (обединена), чийто печатен орган е „Македонско дело“, критикува Хаджикимов и другите студенти. Иван Михайлов пише в дневника си след среща за Васил Хаджикимов от 9 септември 1930 година, на която са обсъждали Македонската студентска група и федералистите Михаил Шкартов и доктор Филип Атанасов:
През 1932 година Васил Хаджикимов е член на групата Македонски народни студенти и сътрудничи активно на редактирания от Александър Мартулков вестник „Македонско знаме“. Васил Хаджикимов, Антон Югов и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и Коминтерна за провъзгласяване на „македонска нация“ от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и заедно с Борис Михов издава вестника „Македонска борба“, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на Павел Шатев, но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, ставайки един от първите сериозни критици на македонизма преди Втората световна война, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател Георги Кьосеиванов, в което се застъпва за цялостното обединение на българската нация.„Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к „Македония“, брой 29, 22 юли 1998 г. Поверително: Едно мнение Автор е на книгата „Македонските българи“.
След разгрома на Кралска Югославия от Нацистка Германия през април 1941 година се прехвърля във Вардарска Македония, където е инициатор и основател на Българския централен акционен комитет и последвалото посрещане на българската армия. Избран е за секретар-организатор на комитета и заедно с доктор Борис Благоев редактира печатния орган вестник „Македония“ с директор-издател Стефан Стефанов. Участва в установяването на българското управление в областта и работи за защита на интересите на българите, останали в окупираните от италианците и германците зони на Македония.
След 1944 година Васил Хаджикимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 година е осъден първо на смърт чрез разстрел, после присъдата му е заменена от Върховния военен съд с 20 години затвор, от които излежава само 11 в Идризово.
След затвора Хаджикимов живее в Скопие и работи Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, където през 1970 година издава „Ретроспективна библиография на Македония – книги“ в тираж 500 броя. В началото на 70-те години Васил Хаджикимов получава право да излиза извън Югославия и през 1972 година се премества при съпругата си в София.Гоцев, Димитър. „Да кажеш на вемереовци, че не са българи, все едено да кажеш на папата,че не е католик“, в. „Македония“, година IV, бр. 6, 11 февруари 1993 г., с. 7. В България пише материали за съпротивата срещу македонизма в периода 1944-1980 година. Там заключава, че са проведени над 700 политически процеса срещу българи, доста от които със смъртна присъда, а други 23 хиляди души са убити или изчезнали. 120 хиляди общо са преминали през затворите на Югославия, а около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света.Гоцев, Димитър, „НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.
След обявяването на независимостта на Република Македония се завръща в Ново село, където умира на 20 декември 1992 година. Васил Хаджикимов е автор и на книгите „Слънчеви дни“ (Скопие, 1942), „Унче и Димче - Пусто турско“ (Щип, 1964), „Любовни копнежи“ (Скопие, 1972) и другиИва Бурилкова, Цочо Билярски, „Васил Хаджикимов - БКП и македонското освободително движение.
Васил Хаджикимов пише:
Месеци преди смъртта си той подарява своята библиотека, непубликувани ръкописи и документи на Велешко-щипското братство в София. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.Централен държавен архив, Фонд № 2101К (Хаджикимов, Васил Димитров (1903–1992))
Родословие
Външни препратки „Съществува ли македонска нация?“, София, 1939 година „Слънчеви дни“, Скопие, 1942 г. – книга на Васил Хаджикимов качена в „Библиотека Струмски“ „Македонските българи“, София, 1942 година Спомени на Мирчо Кикиридков, записани от Васил Хаджикимов през 1929 година, издадени на македонски литературен език "Песните на македонския изгнаник", София, 1929 година "Предговор на спомените на Мирчо Кикиридков (машинопис)", София, 15 април 1973 година "Драги Братко (сведения за сръбските шпиони в Щип, положението на ВМРО във Вардарска Македония и мисли по развитието на македонското дело)", Грац, 25 декември 1926 година
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ММТРО Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Български писатели от Македония Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия Категория:Българи в Югославия Категория:Починали в Щип Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на Българските акционни комитети Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Щип Категория:Хаджикимови