„Дванадесет разгневени мъже“ () е филмова драма от 1957 г. режисирана от Сидни Лумет с участието на Хенри Фонда в главната роля. Сценаристът Реджиналд Роус написва сценария по своя телевизионна пиеса.
Филмът е черно-бял и разказва историята на жури от 12 съдебни заседатели, които дебатират за виновността на обвинен в убийство младеж. Цялото действие с изключение на 2 – 3 кратки сцени се развива в стаята на заседателите. С изключение на двама от заседателите, които си казват имената в края на филма, не са използвани никакви други имена. Обвиняемият е наричан „момчето“, а двамата свидетели съответно: „старецът“ и „жената през улицата“.
На 30-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, филмът е номиниран за отличието в 3 основни категории: за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий.Номинации и награди
През 2007 година, Дванадесет разгневени мъже е избран като национално културно богатство за САЩ.Филмов регистър на САЩ – 2007 Списание Empire поставя филма сред първите 100 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.Empire – Топ 500
През 1997 година е реализиран телевизионен римейк на филма, режисиран от Уилям Фредкин с участието на Джак Лемън, Джордж Скот, Армин Мюлер-Щал и др.
Сюжет
Зала в нюйорския съд. Съдия инструктира съдебните заседатели, на чиито плещи лежи крайното решение на смъртна присъдата. Обвинено е осемнайсетгодишно момче от бедните квартали в убийството на своя баща. Доказателствата против подсъдимия са солидни.
Дванайсетте съдебни заседатели заемат местата си в стаята. Журито, отнасяйки се несериозно към случая, директно решава да се захваща с гласуването, което е единадесет души за „виновен“ и един за „невинен“ – съдебен заседател №8. Следва дебатиране, в което всеки изказва мнението си. Други се опитват да оборят решението на №8. Някои изтъкват доказателствата: момчето е видяно как в нощта на убийството се скарва с баща си и след това го наръгва. Освен това обвиняемият е израснал в среда, създаваща престъпници. Момчето е със солидно досие, бил е малтретиран редовно от баща си. Главното доказателство в случая е ножът, с който е извършено подлото деяние – нетипична и отличителна вещ. №8 доказва, че оръжието не е толкова оригинално. Заседателите почват да нервничат и между тях възникват кавги. №8 предлага да гласуват отново, но този път тайно – с листчета. Ако гласовете за „виновен“ са отново единайсет, опърничевият мъж ще отстъпи от позицията си. Заседателите гласуват. На едно от листчетата е написано „невинен е“. Впоследствие се разбира, че това е заседател №9.
Следва кратка почивка. След нея заседателите се спират на двамата свидетели: стара жена и самотен и незначителен старец, съседи на обвиняемия. Старецът твърди, че е чул кавгата преди убийството и видял хлапето да бяга от дома си. №8, подкрепян от №9, разколебават надеждността в показанията на свидетеля, който е живял в шумна среда до преминаващо метро, с което спечелват №5. №11 се задълбочава в случая и се чуди как може момчето да се е върнало толкова скоро на местопрестъплението? В следващото гласуване той също променя вота си на „невинен“. Старецът става все по ненадежден източник, особено след като №8 доказва, че за 15 секунди сакатият мъж не може да измине разстоянието от прозореца в спалнята, където е наблюдавал кавгата, до външната врата, където е видял бягащото момче. Това повлиява на следващото, този път директно, гласуване – резултата е 6:6. Един от основните аргументи на прокурора е, че момчето не е помнело името на филма, който е гледал в киното, след кавгата с баща си. №8 сериозно разклаща и този довод. №2 отправя сериозна забележка за начина, по който момчето е държал ножа, когато е наръгвало жертвата си. Новите подробности променят гласуването на 9:3 в полза на „невинен“. Най-основното доказателство обаче все още е необоримо – жената, която е живяла в съседство с набедения престъпник, е видяла убийството през прозорците на преминаващото метро. №9 обръща внимание на един новооткрит от него факт, а именно, че жената е зле с очите, но не желае да носи очила, които я застарявали. Новият довод спечелва на страната на „невинен“ другите двама. Остава само №3, който упорито иска да набеди момчето за убиец. Отчаян, той изтъква доводите си, но те са вече оборени. Накрая снимката на сина му го срива и произнася думата „невинен“.
Заседателите напускат стаята. №8 и №9 се запознават пред съдебната палата.
В ролите АктьорРоляМартин Болсамсъдебен заседател 1Джон Фийдлърсъдебен заседател 2Лий Дж. Кобсъдебен заседател 3И. Дж. Маршълсъдебен заседател 4Джак Клугмънсъдебен заседател 5Едуард Бинссъдебен заседател 6Джак Уордънсъдебен заседател 7Хенри Фондасъдебен заседател 8Джоузеф Суинисъдебен заседател 9Ед Биглисъдебен заседател 10Джордж Восковицсъдебен заседател 11Робърт Уебърсъдебен заседател 12
Награди и Номинации Награди на Американската Филмова Академия „Оскар“IMDB – списък награди
Номинация за най-добър филм Номинация за най-добър режисьор – Сидни Лумет Номинация за най-добър адаптиран сценарий – Реджиналд Роус
Награди „Златен глобус“
Номинация за най-добър филм – драма Номинация за най-добър режисьор – Сидни Лумет Номинация за най-добър актьор в драма – Хенри Фонда Номинация за най-добър актьор в поддържаща роля – Лий Дж. Коб
1957 Печели „Златна мечка“ на Берлинале.
Продукция „Дванайсет разгневени мъже“ първоначално се появява като телевизионна пиеса в началото на 1954 г., заснета в Studio One на CBS-TV. Сценарист на продукта е Реджиналд Роус, който след премиерата на пиесата, получава през 1956 г. предложение от актьора и продуцент Хенри Фонда да се пренесе историята на големия екран. Роус и Фонда стават продуценти на бъдещата кинолента.
Филмът е дебютен за режисьора Сидни Лумет. Лентата е ниско бюджетна, заснета само за 19 дни.
Критика Роджър Ибърт дава на филма четири звезди, както и Леонард Малтин.
Бележки
Външни препратки
„Дванадесет разгневени мъже“ в Rotten Tomatoes „Дванадесет разгневени мъже“ в cinefish.bg
Категория:Филми на Сидни Лумет Категория:Филми от 1957 година Категория:Американски драми Категория:Съдебни филми Категория:Черно-бели филми Категория:Филми носители на Златна мечка