„Железният алхимик“ ( – Хагане но Ренкинджуцуши; ) е японска манга и аниме поредица. Мангата е от известната художничка на манги Хирому Аракауа и по нея са създадени две анимета – „Железният алхимик“ („Fullmetal Alchemist“) от 2003 година и „Железният алхимик: Братство“ („Fullmetal Alchemist: Brotherhood“) от 2009 година. Първото аниме не следва изцяло сюжета на мангата, а вместо това има своя собствена оригинална история, написана от специално подбран екип от сценаристи. Второто аниме, за разлика от първото, стриктно следва мангата, без да въвежда почти никакви промени в сюжета. По първото аниме е направен и филм – „Завоевателят на Шамбала“ („The Conqueror of Shamballa“) от 2005 година.
Герои
Алхимията в „Железният алхимик“
В „Железният алхимик“ алхимията е представена като древна наука, която позволява да се разложи определен предмет на съставните му части и от тях да се направи друг. Този акт алхимиците в мангата наричат „преобразуване“. За да извършат преобразуване, те трябва да начертаят така наречения „преобразуващ кръг“. Символите, нарисувани в него, определят въртежа на алхимичната енергия и така създават от едно вещество друго. Алхимията е представена като много могъща, но не неограничена сила, която е регулирана от някои закони и забрани. Първият закон на алхимията, познат още като „Законът за Равностойната размяна“, гласи, че ако искаш да създадеш нещо, трябва да жертваш друго нещо със същата стойност, а първата забрана гласи, че никога не трябва да извършваш Човешкото преобразуване, или, с други думи, никога да не (се опитваш да) възкресяваш мъртвите и/или по този изкуствен начин да се опитваш да създаваш хора. Причината Човешкото преобразуване да се превърне във върховното табу за алхимиците е, че може да се жертва нещо равностойно на човешкото тяло, но нищо не може да е равностойно на човешката душа, а когато не можеш да дадеш нещо със същата стойност, следва ужасно наказание.
Пролог (манга и аниме от 2009) В югоизточната част на държавата Аместрис има малък град на име Ризембул, където живее алхимикът Ван Хохенхайм, заедно със съпругата си – Триша Елрик. Те имат двама сина – Едуард „Ед“ Елрик (по-големият), и Алфонс „Ал“ Елрик (по-малкият).
Когато Ед е на три, а Ал на две, баща им ги изоставя, заради алхимичното си проучване. Момчетата често забелязват майка си да прекарва часове, гледайки през прозореца, сякаш очаква всеки момент татко им да се върне. Скоро тръгват на детска градина и се запознават с момиче на име Уинри Рокбел. С времето тримата стават ненадминати приятели. Ед и Ал търсят всевъзможни начини да развеселят майка си, така че да не приема отсъствието на баща им толкова тежко. Тогава на Едуард му хрумва щурата идея, че щом майка им се е омъжила за алхимик, сигурно алхимията ѝ се струва интересна. Той и Алфонс преравят изоставените записки на баща си и сами се научават на няколко трика, с които забавляват майка си. Същата пролет в града плъзва епидемия, Триша се разболява, и умира. Двете момчета са потресени.
Уинри моли родителите си и баба си да позволят на Ед и Ал да живеят при тях, защото е уплашена, че може да ги пратят в детски дом (сиропиталище) и да не ги види отново. Семейство Рокбел с радост приемат двете момчета. След месец, родителите на Уинри, които работят като хирурзи, са пратени на фронта да лекуват ранените войници. Едуард и Алфонс, ровейки сред проучванията на баща си, откриват бележка, на която е обяснено как се извършва Човешкото преобразуване. При мисълта, че могат да видят майка си отново, Ед и Ал се втурват да изучават всичко, свързано с Човешкото преобразуване. Разбират, че това, което знаят за алхимията, въобще не е достатъчно, и отиват да учат при известната алхимичка-инструктор Изуми Къртис.
Едуард намира един от старите тефтери на учителката си и в него прочита, че всички алхимици, които са се опитали да извършат Човешко преобразуване, са били намерени мъртви и/или с липсващи части на тялото, и че нито един от тях не е могъл да извърши преобразуването успешно. Именно затова Човешкото преобразуване е било обявено за табу и е било забранено. Ед и Ал научават, че причината да няма нито един успешен акт на Човешко преобразуване е, че кръгът, който трябва да се начертае, за да се извърши преобразуването, както и системата за подреждане на символите в него, са незавършени.
След усилено, четиригодишно проучване, Едуард съставя свои собствени, подобрени кръг и система за Човешко преобразуване. След още две години усилена тренировка, братята се връщат в Ризембул и намират Уинри да стои в градското гробище. Тя им казва, че докато майка ѝ и баща ѝ са оперирали ранен войник на фронта, са били убити. Ед и Ал я успокояват и после се връщат в своята вече бивша изоставена къща.
Вечерта Едуард и Алфонс приготвят смес от 35 литра вода, 20 килограма въглерод, 4 литра амоняк, 1,5 килограма калций, 800 грама фосфор, 250 грама сол, 100 грама калиев нитрат, 80 грама сяра, 7,5 грама флуорид, 5 грама желязо – веществата, които се съдържат в тялото на един напълно развит човешки екземпляр. Именно заради това се смята, че ако пожертваш тази смес, тя ще е достатъчно равностойна, за да в замяна бъде създадено човешко тяло. По време на преобразуването обаче, преобразуването рикошира върху Ед и Ал.
Едуард се озовава насред чисто бяло поле. Зад гърба му има огромна порта от черен камък, а пред него безформен бял силует. Силуетът казва, че го наричат „Светът“, „Вселената“, „Бог“, „Истината“, „Всичко“, „Едно“ и казва на Ед да го нарича както пожелае. Едуард объркано го пита къде се намира. Истината му казва, че сега са в неговото подсъзнание. Обяснява на Ед, че портата зад него всъщност се нарича „Великата Порта“, и че зад нея се съдържа всичката алхимия. Когато някой алхимик нарисува преобразуващ кръг, кръгът служи като портал, през който преминава нещото, което той жертва, след което Портата се отваря, взима го, и в замяна изважда от себе си това, което Алхимикът желае. Съответното вещество преминава през кръга, и така се появява в реалния свят, където алхимикът е свободен да прави с него каквото иска. Ако Портата обаче прецени, че това, което алхимикът жертва, не е равностойно на това, което иска, Истината го призовава при себе си, показва му къде е сгрешил, и след това съответният алхимик плаща за греха си.
Едуард пита как така Истината ще му „покаже“ грешката му. Истината просто се ухилва, отваря Портата и Ед бива погълнат вътре. Докато пътува през Портата Едуард вижда различни актове на алхимия, и продължава напред, докато не стигн там където се съдържа информацията за Човешкото преобразуване. Пред него се появява силует във формата на майка му и Ед се опитва да достигне ръката ѝ, но точно преди да успее Портата го връща обратно пред Истината. Тя му обяснява, че той не може да се събере с майка си, понеже няма нищо, което да е достатъчно равностойно за да в замяна бъде създадена човешка душа.
Едуард обаче, настоява, че неговата теория за Човешкото преобразуване не е била грешна, а просто е била недовършена. Знаейки, че всичката Алхимия се намира зад Портата, Ед моли Истината да го вкара вътре още веднъж, за да види какво липсва в изчисленията му и да го добави, така че да може да преобразува майка си успешно. Истината казва, че тя може да покаже на Едуард само толкова, колкото да му обясни защо преобразуването е било неуспешно, и какъв е грехът му и цената, която той ще трябва плати за неговото извършване.
Ед пита каква е тази „цена“. Истината отново се ухилва, след това откъсва левия му крак и го взима. Едуард се събужда и открива, че е покрит с кръв и целият му ляв крак, от стъпалото до коляното, липсва. Забелязва, че в замяна на сместа, която той и брат му са приготвили, Истината е върнала тялото подобно на това на майка им, но поради липсата на душа, то бързо се е разложило и е изгнило. Обръща се да види какво се е случило с брат му и открива, че като наказание за извършения грях, Истината е отнела цялото тяло на Алфонс – и сега той съществува единствено като душа. За да му придаде физическа форма, Едуард допълзява до стара броня, скътана в ъгъла на стаята. Събаря я, след което с кръвта си нарисува Запечатващ символ и запечатва душата на брат си в бронята, като доброволно откъсва дясната си ръка, за да го направи.
Алфонс се свестява и бързо занася брат си при Уинри, където 11-годишното момиченце, с малкото медицинско знание, наследено от родителите ѝ, и с помощта на баба си, извършва спешна животоспасяваща операция.
В армията чуват, че някакви непълнолетни момчета от Ризембул са се опитали да извършат Човешко преобразуване и почти успели. Не вярвайки на ушите си, Националният алхимик, полковник Рой Мустанг, и неговият лейтенант, г-ца Риза Хоукай, отиват в Ризембул да проверят дали слуховете са верни. Мустанг намира Едуард в инвалидна количка, заедно с брат му Алфонс, който сега е само една празна броня, която физически не може да чувства нищо. Рой е изумен, че въпреки че Едуард е само на 11, а Алфонс на 10, те са успели да се измъкнат живи и че Ед е успял да създаде преобразуващ кръг и система за подреждане, толкова сложни, че дори и най-опитните Национални алхимици (това включва и самия него) не биха могли да ги направят. Предлага на Едуард да се присъедини към полицията и да стане Национален алхимик. Дава му една година да си помисли и той и Риза си тръгват.
Ед прочита, че има вещество, което се нарича Философски камък, и че това вещество може да изпълнява желанията на всеки, който го притежава, без да му се налага да дава нищо в замяна. Щом разбира, че само най-високопоставените офицери в армията и Националните алхимици имат достъп до подобни вещества, Едуард окончателно решава да се присъедини към полицията. Той моли Уинри, която сега работи като инженер във фирмата на баба си, да му построи изкуствени ръка и крак от стомана, така че да може да се изправи отново. Уинри прекарва цяла седмица в съставянето им, след което му ги прикача. След една година рехабилитация, Едуард отива в Централния команден център на армията, където фюрер-президентът Кинг Брадли, заедно с Мустанг и Риза, го тестват. Ед преминава всички тестове без почти никакви усилия. Той разкрива, че, понеже лично е видял Портата, вече не му се налага да чертае кръгове, за да използва Алхимия, защото сега той може мислено да призове Портата в съзнанието си и да жертва и получава алхимични вещества без намесата на портал (т.е. преобразуващ кръг). Нещото, което изумява Рой най-много, е колко интелигентен, умен, и бързо-мислещ е Едуард. Въпреки факта, че Ед е само на 12 и е само 1 m и 49 cm висок, той демонстрира шокираща физическа сила и изключителна бързина и подвижност. Фюрер-президентът го назначава за Национален алхимик и майор в армията, давайки му името „Железен“.
Ед се връща в Ризембул, където се събира с Алфонс и Уинри. Той и Ал изгарят къщата си, за да няма „нещо, което да ги връща в миналото и да ги отвлича от настоящето, нещо, което да ги кара да поглеждат назад“ и отиват в Командния център. И именно там започва търсенето им за Философския камък.
История – сюжет и фабула (манга и аниме от 2009) Централният команден център (бонус епизод)