Димитър Томов Вишанов, също Молеров, Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986

Биография

Роден е в Банско около 1780 година или около 1790 – 1795 година в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец. На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Княжество Сърбия.

В Сърбия работи в 1824 година. Негови са престолните икони на иконостаса във Врачевшнишкия манастир. Могат да му се припишат и иконите на Свети Никола и Свети Йоан Кръстител в църквата „Света Богородица“ в село Барич, както и престолните икони на Света Богородица и Иисус Христос в „Света Троица“ в Рипан.

При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.

Умира в Банско на 24 март 1853 година или в 1868 година. Датата 1868 година е според запазения надгробен камък в Банско с надпис: „Зде почивает тело раба Божия иконописца Димитрия Т. Хаджиикономовича, представи ся в лето 1868“.

Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.

Творчество Сред по известните му произведения са:

В Рилския манастир: Стенописи в параклиса „Свети Архангели“ с ктиторски портрети на Мария и Михаил, понякога погрешно приписвани на зографа Христо Димитров (1835); Стенописи в параклиса „Свети Иван Рилски“ (1835); Царските икони в католикона „Рождество Богородично“, поръчани му от Неофит Рилски, понякога погрешно приписвани на Йован Иконописец (1835); Стенописите и ктиторските портрети на Севастиян и Серафим в църквата „Успение Богородично“ на метоха Пчелино (1835); Стенописите и ктиторските портрети на чорбаджи Вълко, дядо Яне, баба Стефана и Рада в католикона „Рождество Богородично“ и в параклисите „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“ в нея заедно със сина си Симеон Молеров (1840 – 1841). Впечатляващи са 18-те сцени от житието на Иван Рилски в католикона; В църквата „Света Троица“ в Банско: Осем иконостасни икони (1839 – 1841); Икони за горния ред на иконостаса (1850); В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко иконите на „Свети Николай“ (1816) и „Свети Архангел Михаил“ (1833), смятани за негово върхово постижение; В църквата „Свети Илия“ в село Гостун – иконите на „Христос Всеопрощаващ с ангели и херувими“ (1833) и „Рождество Христово“ и кръстното разпятие, също смятани за негово върхово постижение; В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново – „Успение Богородично“ (1840), също смятана за негово върхово постижение; В църквата „Свети Димитър“ в село Тешово – иконостасната поредица (1848), също смятана за негово върхово постижение; В църквата „Успение Богородично“ в село Фотовища – икони (1836); В църквата „Успение Богородично“ в Неврокоп – икони (1846); В църквата „Успение Богородично“ в Банско – икони; В църквата „Успение Богородично“ в Годлево – вероятно 34 икони и целувателната икона „Успение Богородично“ (около 1835); В църквата „Свети Димитър“, Жедна, Радомирско.

Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.

Памет На зографите от рода Молерови е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().

На Димитър Молеров е наречен Молеровия рид на Антарктическия полуостров.

Галерия

Родословие

Бележки

Категория:Български художници Категория:Български иконописци Категория:Български творци от Македония Димитър Категория:Представители на Банската художествена школа Категория:Родени в Банско Категория:Починали в Банско