Георги (Гоно) Христов Доямов или ДояновЦДА, ф.1932к, оп.4, а.е.63, л.7 (, Гоно Доямас или Γκόνος Δογιάμα, Гонос Дояма), e гъркомански деец на гръцка андартска чета в Македония.
Биография По време на Гръцката пропаганда в Македония Гоно Доямов е роден в 1880 година в семейството на Христо и Гиля (Ангелики) Доямови в гумендженското село Баровица, което тогава е в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Гоно има трима братя – Лазар (Лазарос), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос), както и сестра Мария. Траян Доямов става нелегален и се включва в българска чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, последван по-късно и от Лазар. Турците арестуват Гоно и Димитър, но те успяват да избягат и се присъединяват към другите двама братя.
След създалия се конфликт между Апостол войвода и Иван Карасулийски през 1902 година на ниво вътрешни и върховисти, братя Доямови се отцепват и създават собствена чета.Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, p. 238. Четата е оглавена от Лазо.
След 1903 година Гоно с братята си Димитър и Лазар се присъединява към появилата се Гръцка пропаганда и стават четници на Михаил Мораитис (капитан Кодрос). През декември 1904 година българска чета обесва братовчеда на Лазар Константин Доямов между селата Горгопик и Боймица. На 19 май 1905 четата им се сражава с турците между Баровица и Църна река и е напълно разбита – Мораитис заедно със заместника му лейтенант Спирос Франгопулос са убити, а повечето от четниците им – пленени.
След Младотурската революция от 1908 година Гоно Доямов бяга в Атина. През февруари на следната 1909 година се завръща и действа в Гумендженско.
През периода на войните (1912 – 1918) Участва с малка чета в Балканската и Междусъюзническата война, като част от гръцката армия и взима участие в сраженията при Сарандапоро, Кукуш, Дойран и Кресна. По време на Първата световна война е в услуга на Френската армия в Солунско. Получава подофицерски чин антипаспистис, а по-късно е произведен в антииполохагос и иполохагос. През целия период от 1912 до 1918 година действа срещу българските чети в района.
През Втората световна и Гражданската война (1944 – 1948) По времето на Германската окупация през Втората световна война Гоно Доямов участва в паравоенните групи на Общогръцката освободителна организация (ПАО) срещу комунистическата съпротива на Комунистическата партия на Гърция. В 1944 година Гоно и семейството му е отвлечено от комунистически партизани от ЕЛАС и отведено в Ошин (Архангелос). Сблъсък с германска военна част позволява на Доямови да избягат. Синът му Мицо Доямов опожарява базата на ЕЛАС в Църна река.
При избухването на Гражданската война в 1946 година Гоно и синовете му се записват в Националната армия. Гоно командва част в Паяк. Убит е при сблъсък с комунистически партизани в Църна река в 1948 година.
След Гръцката гражданска война на изхода на Гумендже към Баровица е построен паметник на Гоно Доямов при тези на неговите братя. На официалното откриване присъстват висши военни лица. По спомените на роднина на Мицо Доямов след официалната реч един висш офицер го нарича „Па̀лиос Вулгарос“, т.е. „мръсен българин“.
Родословие
Бележки
Категория:Македонски гърци Категория:Гъркомани Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО Категория:Родени в Баровица Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Гръцки военни дейци от Балканските войни Категория:Гръцки военни дейци от Първата световна война