Стефан Николов Златарски е български офицер – капитан, руски генерал-майор.
Биография Роден е през 1862 г. в Търново в многодетното семейство на Никола и Анастасия Златарски, състоящо се от трима сина и една дъщеря. Братята му са видни строители на следосвобожденска България: Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата на България, проф. Георги Златарски е основоположник на минно-геоложката наука в страната, а проф. Васил Златарски е сред най-големите български историци.
Стефан Златарски избира офицерската професия. Учи във Военното училище в София и след завършването му с отличен успех заминава да продължи обучението си в Михайловското артилерийско училище, Михайловската артилерийска академия и Николаевската академия на генералния щаб.
След завръщането си в България участва с военно звание капитан в Сръбско-българската война (1885), в която е командир на 4-та батарея на 1-ви артилерийски полк. След първоначални неуспехи батареята му все пак успява да изпълни достойно задачата си, за което нейният командир е награден с Орден „За храброст“ IV ст.
Участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг. След провала на начинанието емигрира в Русия, където е приет на военна служба. Служи в различни гарнизони и развива активна военно-научна, преподавателска и публицистична дейност. Служи в Генералния щаб, повишен е във военно звание генерал-майор (1907).
През 1911 година генерал Златарски е награден с орден „Св. Владимир“ III степен.Список генераламъ по старшинству, Часть I, II и III, Составленъ по 1-е Iюля 1912 г., стр. 579
Копнежът да се завърне в България никога не го оставя и е напът да се реализира. В хода на подготовката на Балканската война (1912 – 1913) българските офицери в емиграция получават амнистия, за да се присъединят с уменията и опита си към Българската армия.
Съдбата му обаче избира друго. След заболяване генерал-майор Стефан Златарски умира в Новгород в навечерието на обявяването на войната, без да види отново Родината си, която е напуснал преди 25 г.
Военни звания Юнкер (12 декември 1878) Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1884) Щабс-капитан от артилерията на Руската армия (26 юни 1889) Щабс-капитан от гвардията на Руската армия (6 декември 1894) Капитан от Руската армия (6 декември 1895) Полковник от Руската армия (1 април 1901) Генерал-майор от Руската армия (21 ноември 1907)
Заемани длъжности Командир на рота в лейбгвардейския волински полк на Руската армия (3 март 1895 – 21 март 1896) Командир на 5-а батарея от 3-та артилерийска бригада на Руската армия (20 февруари 1901) Командир на 2-ри дивизион от 1-ва артилерийска бригада на Руската армия (15 март 1907) Командир на 22-ра артилерийска бригада на Руската армия (21 ноември 1907 – 1912)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен (1885) Руски орден „Св. Станислав“ III степен (1901) Руски орден „Св. Станислав“ II степен (1904) Руски орден „Св. Владимир“ III степен (1911)
Бележки
Използвана литература Список генераламъ по старшинству, Часть I, II и III, Составленъ по 1-е Iюля 1912 г.
Външни препратки Стефан Николов Златарски – страница в сайта geni.com
Категория:Български капитани Категория:Генерали на Руската империя Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени във Велико Търново Категория:Хора от Велики Новгород Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Българи в Руската империя