Лазар Томов Крайнов с псевдоним Хораций е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, председател на Серския окръжен комитет.
Биография Семейство и образование Лазар Томов е роден на 12 ноември 1878 година в разложкото село Годлево, тогава в Османската империя, в семейството на Тома Марков Крайнов и Кипра Томова. Има трима братя, един от които е Георги Крайнов, също деец на ВМОРО, и две сестри. Баща му умира след два побоя от турци. Лазар Томов завършва първоначалното българско училище в Годлево, след което българската прогимназия в Банско, където съученици са му Димитър Попиванов, бъдещ музикален деец, и Симеон Попконстантинов, негов братовчед и по-късно също активист на ВМОРО. В Банско му преподават революционерите Лука Поптеофилов, Иван Бележков, Никола Бояджиев, Георги Басмаров, Димитър Молеров, Георги Голев, Господин Чучулайн и Костадин Кошоюв. Попиванов, който учи в трети курс в Педагогическото училище в Кюстендил убеждава Томов и Попконстантинов да продължат образованието си там и през август 1892 година те заминават за Кюстендил в Свободна България. В гимназията заедно с други ученици македонски българи организират Младежко македонско дружество.
Учител в Мехомия и Банско
След завършването си в 1896 година, Томов става учител в българската прогимназия в разложкото градче Мехомия. В Мехомия с него преподават Иван Бележков, директор, Благой Даскалов, Петър Лачинов, Димитър Ш. Тасев, Славчо Манев, Георги Найденски, Благой Икономов от Разложко и учителката Мария Астарджиева от Неврокоп. В Разлога дейци на ВМОРО са Лука Поптеофилов, Иван Бележков, Иван Каназирев, Константин Саев и Димитър Тодев. В 1896/1897 година обаче в Банско от Щип е преместен за учител лидерът на Организацията Гоце Делчев и разложката мрежа на ВМОРО се разширява. През ноември 1896 година Делчев заклева за член на Организацията и Лазар Томов, а след това урежда Мехомийския революционен комитет в състав Иван Бележков, председател, Иван Каназирев, секретар-касиер, и Дафе Захов, Лазар Томов и Георги Рачев, членове.
На следната учебна 1897/1898 година Иван Бележков е преместен за главен учител в Неврокоп и училището в Мехомия е оглавено от Томов. Възложено му е да инспектира училищата в цялата околия и така получава възможност да заздрави революционната организация в Разложко и да уреди революционни комитети в някои изостанали села.
Следващите две учебни години 1898/1899 и 1899/1890 година Томов е главен учител в Банско, където заедно с всички останали учители е член на революционния комитет на ВМОРО. Студент в София По съвет на Димитър Молеров заминава за София и се записва да учи в Историко-филологическия факултет на Висшето училище. В София с Молеров членува и в Разложкото просветно дружество, както и в Македонското студентско дружество.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Разложко.
През 1904 година завършва философия и педагогика в Софийския университет, след което се прехвърля в Сяр, където учителства в българското педагогическо училище и става председател на окръжния комитет на ВМОРО. Лазар Томов, макар и член на Сярската група, заедно с другите делегати на комитета Атанас Саев и Владимир Благоев се противопоставя на Яне Сандански и опитите му да разцепи ВМОРО. Делегат е от Серския революционен окръг на Рилски конгрес от 1905 година.
Преследван от властите, бяга в България и е учител в Бургас. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и е неврокопски училищен инспектор. След закриването на института на училищните инспектори е учител в СярДебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4. и Скопие.
Участва в Първата световна война, а след нея преподава във Втора мъжка гимназия в София. По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през 1918 година, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония, Лазар Томов е награден с орден „Свети Александър“.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
Участва като делегат от Петровското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38
От 1930 година е подпредседател на Илинденската организация, а между 1939 и 1944 година е неин председател. Участва в дейността на македонските братства. В 1925 година влиза в редакцията на „Илинден“. Издава „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953) и публикува статии в „Илюстрация Илинден“. Участва в подготвянето и издаването на Албум-алманах „Македония“. Член е на Македонския научен институт.
На 23 май 1941 година след навлизането на българските войски във Вардарска Македония Томов се завръща в Скопие, където носи знамето на дружеството Вардарски юнак, което е опазил след неговото закриване през 1918 годинаМакедония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в БитоляКочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва:
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.
Лазар Томов умира на 3 март 1961 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 360.Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 27. Погребан е в Централните софийски гробища, парцел 7.
Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 417К, оп.1
Библиография Сярската афера през 1905 година. Вестник „Илиндень“, год. VI, София, 2.VIII.1926 година
„Солун“, статия от Лазар Томов публикувана в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 1, София, април 1927 година „Скопие“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. I, книга 2, София, май 1927 година "Илинден и Охрид", публикувано във в-к "Охридъ", брой единствен, Охрид, 8 декември 1943 година "Александър Станоев", публикувано във в-к "Тиквеш. Вестник за култура, стопанство и политика", год. I, бр. 2, София, 28 февруари 1942 година "Георги Радев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIV, книга 4 (134), София, април 1942 година "Македония в стопанствено отношение (Част от речта на председателя на Илинденската организация, произнесена по Родно радио)", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. VI, книга 5-6 (55-56), София, март-април 1934 година "Илинден – 1903 г.", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIII, книга 6 (126), София, юни 1941 година "Серското поле и гр. Сер", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. VII, книга 2 – 3 (622 – 63), София, декември 1934 – януари 1935 година "Едно пътуване в Македония", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIII, книга 6 (126), София, юни 1941 година "Драма; Драмското поле", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIII, книга 4 (124), София, април 1941 година "Безсмъртният син на Македония", публикувано във в-к "Тиквеш. Вестник за култура, стопанство и политика", год. I, бр. 6, София, 1 юни 1942 година "София – Кавала – о-в Тасос и обратно", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIV, книга 5 (135), София, май 1942 година
Вижте също Костадин Крайнов
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Български общественици от Македония Категория:Учители в Сярското българско педагогическо училище Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Български мемоаристи Категория:Възпитаници на Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил) Категория:Участници в аферата „Мис Стоун“ Категория:Учители в Скопското българско педагогическо училище Категория:Родени в Годлево Категория:Починали в София Категория:Дейци на дружество „Юнак“