„Българска търговска банка“ (БТБ), известна и като Търгбанк, е историческа българска банка с официално седалище в Русе и адрес на управление в София. По време на своето съществуване от края на 19 век до средата на 20 век тя е най-голямата банка с предимно местен частен капитал. Свързана е чрез многобройни лични връзки с Народната партия. В периода 1914 – 1947 година директори на банката са баща и син Губиделникови. Сред основните акционери е френската банка Банк дьо Пари и Пеи Ба, като през 30-те години на 20 век нейният дял от акциите възлиза на 33%.Аладжов, Петър. Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството, София 2000, с. 62, 65.
През 1912 година Българската търговска банка има уставен капитал от 5 000 000 лева. Печалбата ѝ за същата година е 407 471,63 лева, което я нарежда на трето място по печалби след Балканска банка и Българската генерална банка.
През декември 1928 година общият кредит на банката е 80 милиона лева, а през юни 1929 година е увеличен на 100 милиона лева.Българска народна банка. Сборник документи, т. III, 1915 – 1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 958. По време на световната стопанска криза (1929 – 1932) БТБ е една от българските банки, които се справят успешно с икономическите затруднения.Аладжов, П., пос. съч., 59 – 61.
Банката е известна като „банката на братя Бурови“, защото Иван Буров 30 години е председател на управителния съвет, реорганизира фамилната фирма от събирателно дружество в по-удобната акционерна форма, като създава „Банка Д. А. Буров & С-ие. Акционерно дружество", а Атанас Буров участва в управлението.
В началото на 40-те години Българската търговска банка има голямо участие във финансирането на износа на селскостопанска продукция от България в Германия, като си партнира с Дрезднер Банк и измества в значителна степен от пазара немската Дойче Банк (чрез Българска кредитна банка) и италианската Банка Комерчиале.Аладжов, П., пос. съч., с. 67 – 68.
На 27 декември 1947 година банката е национализирана и преименувана на Българска народна банка-4.Аладжов, П., пос. съч., с. 192 – 193, 198.
Клонове и дъщерни предприятия на БТБ През 30-те години на ХХ век Българската търговска банка има следните клоновеАладжов, П., пос. съч., с. 57.: Централен клон, София – улица „Граф Игнатиев“ № 10; Клон „Халите“, София – булевард „Мария-Луиза“ № 31; Клон „Юч-Бунар“, София – булевард „Драгоман“ № 21; Клон в Бургас; Клон във Варна – улица „Преслав“ № 15; Клон в Габрово; Клон в Попово; Клон в Пловдив; Клон в Русе; Клон в Сливен; Клон в Стара Загора; Клон в Трявна; Клон във Фердиданд; Клон в Хасково; Клон в Червен бряг; Клон в Шумен; Клон в Ямбол; Клон в Търново (основан през 1912 година); Клон в Лом.
Дъщерните предприятия на Българската търговска банка са банкови, минни, индустриални, търговски и други. През 1917 година в Бургас е основано минното акционерно дружество „Бъдеще“, което е свързано с капиталова уния с БТБ – участие на банката в капитала и управителния съвет на дружеството и обратно. Предметът на дейност на дружеството е въгледобив – първоначално в Бургаско, а впоследствие и в Твърдишко и Тревенско.Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 423. БТБ е основният акционер в Застрахователното дружество „България“, в чието управление участват и някои от главните акционери на самата банка.
През 30-те години БТБ притежава няколко локални банки. Тя основава Харманлийската търговска банка (Южнобългарска банка), притежава и Видинската търговска банка. Южнобългарската търговска банка се занимава основно с финансиране и експорт на тютюн.Аладжов, П., пос. съч., с. 67, 155. Българската търговска банка е собственик и на търговското дружество „Комерциум“, което получава представителството на „Даймлер-Бенц“ за БългарияАладжов, П., пос. съч., с. 67., както и на текстилната фабрика „Свети Георги“ в Трявна, на керамичната фабрика „Труд“ в Русе и други.Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 527.
Бележки
Категория:История на България (1878 – 1918) Категория:История на България (1918 – 1945) Категория:Закрити банки в Русе Категория:Основани в България през 1895 година