Тодор Балина е български болярин от Никопол, „първи благородник" на Никополския санджак в Османската империя. Той е един от ръководителите на Първото търновско въстание против османското владичество през 1598 г.
Произход Родовото име на Тодор Балина напомня за българския болярин Балин, живял през XIII век, чието име се чете върху няколко сребърни съда, намерени именно в Никопол. През 1469 г. при пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново през Никопол и София в Рилския манастир се съобщава за авторитетния никополски първенец жупан Богдан, комуто Тодор Балина е вероятен потомък. Биография Дубровничанинът Павел Джорджич в свой мемоар до Рудолф II съобщава за предстояща аудиенция на Тодор Балина в австрийския двор през 1597 г.:Кой кой сред българите XV-XIX в. сб. под редакцията на Илия Тодев, Анубис 2000
Според летописите на Джорджич преди тази аудиенция до Тодор Балина достигат писма за подкрепа от канцелариите на трансилванския княз и папския нунций в СедмоградскоЙордан Вълчев, Календар и хронология: Есета. Тангра, 1999, стр. 209, а вероятно и от австрийския император в лицето на неговия пратеник Джовани Марини ди ПолоИстория на българите: B осем тома. Том 1 - под редакцията на Георги Бакалов, Труд, стр. 298. Тодор Балина запознава с тези писма митрополита на Търново Дионисий Рали и подчинените му четирима владици - Йеремия на Русе, Спиридон в Шумен, Теофан в Ловеч и Методий в Рома̀ния,Иван Кинов, Въоръжената борба на българския народ срещу османското господство, Държ. воен. изд., 1961, стр. 15 вероятно Пловдивската епархия. Според източника дванадесет търновски свещеници и осемнадесет миряни от първенците и видните граждани полагат клетва пред Евангелието, че ще работят за въстание с помощта, която ще им се даде от християнските владетели. Съзаклятниците изпращат Теодор Балина в Трансилвания в двора на Сигизмунд Батори, като преди това в продължение на двадесет и един дни той разпространява заверата сред християнските селища, особено сред дервентджийските. Посещава и Никопол, където заклева двадесет и трима свещеници и четиридесет други първенци миряни. Тодор Балина, Дионисий Рали и Павел Джорджич вероятно получават посочената аудиенция от Рудолф II през 1597 г. в Прага.
Сигнал за начало на въстанието дава нахлуването на войводата на Влашко Михай Витязул при Никопол на 10 септември 1598 г. Бунтовниците провъзгласяват един неизвестен потомък на династията на Шишмановци за търновски цар под името Шишман III. Нов прочит на различни археологически и писмени данни показа, че най-вероятно става дума именно за Тодор Балина, който претендирал, че е потомък на средновековните български царе.
След потушаването на въстанието Тодор Балина бяга в Русия, където следите му се губят.Иван Богданов. Въстаници: исторически очерк, Държ. воен. изд., 1969, стр. 50
Външни препратки Мемоар на Павел Джорджич от 1597г.
Източници
Категория:Българска аристокрация Категория:Български революционери Категория:Дългата война Категория:Търновско болярство Категория:Родени в Никопол