Хаджидимитрово (област Велико Търново)

Хаджидимѝтрово е малък град в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

География Местоположение Село Хаджидимитрово се намира в централната част на Северна България, на около 13 км югоизточно от град Свищов, в средната част на Дунавската равнина. На около 3 км североизточно от градът е единственото възвишение в района – хълмът Дели Асан, чието име е свързано с кървава легендаЛегендата за Дели Хасан от времето на османското владичество, вероятно от 16 или 17 век. Съседни на Хаджидимитрово са селата Совата – на около 3 км северно, Караманово – на около 6 км североизточно, Павел – на около 8 км югоизточно, Алеково – на около 6 км на юг-югозапад и Козловец – на около 7 км западно.

Течащата откъм село Алеково на североизток река Студена, ляв приток на река Янтра, заобикаля на около 2 км от изток град Хаджидимитрово и завивайки наляво, продължава на северозапад към село Совата. Хаджидимитрово е разположено около водосливно понижение на релефа с посока запад – изток, по което тече ляв приток на река Студена, събиращ в западната част на селото водите на три ручея. Надморската височина пред сградата на кметството е около 64 м, а в северната и южната част на селото достига до 90 – 100 м.

Флора и фауна Растителността в землището на градът е лесостепна – типична за Средната Дунавска равнина.

Основен облик на растителния и животинския свят в околността – с акцент върху птиците, създава „Рибарниците Хаджидимитрово“ – защитена зона по Директивата за птицитеДиректива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птициОрнитологично важните места – Рибарници Хаджи Димитрово с площ 446,53 хектара.

Защитената зона е разположена от двете страни на река Студена, между селата Алеково и Хаджидимитрово. Представлява комплекс от два микроязовира с по-малки водоеми, превърнати в рибарници, заедно с прилежащите влажни терени и обработваеми площи. Водната площ е около 195 ха и в значителна степен е обрасла с водолюбива растителност, основно тръстика /Phragmites australis/, теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папурШироколистният папур, за разлика от теснолистия, предпочита по-плитките части на блата и езера. – Зелен образователен център, „Папур (теснолистен и широколистен)“ /T. latifolia/, езерен камъш /Scirpus lacustris/, триръбест камъш /Scirpus triqueter/, както по бреговете, така и отчасти във вътрешността. Откритата водна повърхност е частично обрасла с щитолистна какичка /Nymphoides peltata/, плаващ роголистник /Ceratphyllum demersum/, ръждавец /Potamogeton spp./ и други. Дълбочината на водните басейни е между един и 1,5 метра. Около рибарниците са разположени пасища, обработваеми земи и храсти, има и единични стари тополи и върби.

В защитената зона са установени към 2015 г. 116 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на Република България (1985). От срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен един вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 12 вида, в SPEC3 – 40 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 36 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие,Закон за биологичното разнообразие , видян към 2019 г. за които се изискват специални мерки за защита. От тях 35 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рибарниците са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за 4 вида водолюбиви птици, гнездящи тук в значителна численост – световно застрашената белоока потапница /Aythya nyroca/, белобузата рибарка /Chlidonias hybridus/, черната рибарка /Chlidonias niger/ и нощна чапла /Nycticorax nycticorax/. Малкият воден бик /Ixobrychus minutus/ има представителна гнездова популация тук. Рибарниците са постоянна ловна територия за морския орел /Haliaetus albicilla/. Много водлюбиви птици ползват рибарниците като място за почивка и хранене по време на миграция и през зимата. Голямата бекасина /Gallinago media/ се среща в значителни числености по време на миграцията. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за орнитологично важно място.

В землището на селото се срещат и растения като тлъстига, ежова главица, нахутово сграбиче, синя жлъчка, полска овсига и други, както и редките растителни видове българска гърлицаМного висока плътност на защитения вид българска гърлица е установена в находището край с. Караманово и български сърпец (в местността „Смрадликата“).

Население Населението на село Хаджидимитрово,Справка за населението на гр. Хаджидимитрово, общ. Свищов, обл. Велико Търново наброяващо 2678 души към 1934 г. и имащо максимум към 1946 г. – 3057 души, намалява бързо от 3032 към 1956 г. до 1381 към 1992 г., до 602 към 2018 г. и 522 към 2025г.

История Средновековие В околностите на Хаджидимитрово има следи от римски паметници, а на около километър югоизточно от града се намира неразкопана тракийска могила.

Изкопаните каменни блокове с чужди надписи подсказват, че Хаджидимитрово е основано още през римско време и се е намирало на изток от т.нар. ”Кантон”. По време на османската власт, минаващите по пътя Свищов – В. Търново турци и кърджалии постоянно са безпокоели местното население. Заради това се е наложило то да се измести в посока „запад“ от днешното му разположение. Това е станало през периода 1760 – 1790 година.

Възраждане В периода 1820 – 1830 г. селото се преселва на сегашното си място. Имало е около 120 къщи и е наречено от турци „Сару Йер“ – в превод: „Царево място“ – в съответствие с предосманското име на селото.

Съседни села са: с. Козловец, с. Алеково, с. Павел, с. Караманово, с. Царевец.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е построена през 1862 г.

До 1878 г. южно от селото, в т.нар. местност „Езминто“ е имало малко селце (селище), като живеещите в него хора са били основно от „руски“ произход – наричани „черкези“; кога са дошли по нашите земи – няма данни; напускат мястото след края на Руско-турската война от 1877 – 78 година.

При опита за освобождаване на българския народ от османска власт, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които са тръгнали с група български родолюбци от Румъния, преминават на 7 юли (стар стил) 1868 г. през днешното Хаджидимитрово – тогавашно „Саръяр“ (жълта пръст). Свободолюбивите селяни посрещат с радост героите, пристигнали по обяд. Църквата и дървото, под което са почивали четниците, са запазени като исторически забележителности. Още от XVI век в селото се развива пчеларството.

Килийно училище в селото има от 1810 г. Светското училище води началото си от 1884 г.

Княжество България Читалището е основано на 4 декември 1898 г. Вестник „Народна воля“ е издаван в селото от 1903 г. Първата земеделско-кредитна кооперация „Надежда“ е създадена през 1905 г. Узаконена е мелница, дарак и маслобойна на Петър Чешмеджиев през 1924 година. В селото през 1926 г. е основано Юнашко Дружество „Стефан Караджа“.

Съществуващата и досега, масивна, тухлена училищна сграда е построена през 1929 г., а източно от нея е построена новата /т.н. - техническа работилница / през 1964 г.

До 1934 г. селото носи името „Саръяр“. От септември 1934 г. селото е преименувано на Хаджидимитрово. Развиват се земеделие, животновъдство, рибарство, търговия. Ползваната за читалище сграда е строена 1962 г. Училището в селото е именувано Основно училище „Любен Каравелов“.

Народна република България

През 1948 г. е основано „ТКЗС“. Трактор Щаер е внесен в селото през 1949 г., а Велико Иванов е първият тракторист. Година по-късно е внесен комбайн „Челеб“. Родилен дом в селото е построен през 1950 г. Вода за напояване от язовир „Стамболийски“ в селото има от 1957 г. Електричество в селото има от 1958 – 1959 г. В 1972 г. е построена фурната на селото. През 1993 г. са основани 2 земеделски кооперации. Сградата на кметството е построена през 1940 г. Сградата на детската градина е построена 1965 г. Същата година близо до главния път Търново – Русе при строителни дейности е открит Античния могилен некропол в Хаджидимитрово. Разкопан е и в него са открити сребърни монети и глинени съдове. Сградата за „здравни услуги“ – доктор, стоматолог и аптека е построена 1970 г. Читалище „ЗАРЯ-1898“ развива много активна дейност – съставите му имат награди и медали от съборите в Копривщица, Рожен, В.Търново, Шумен, Хисаря, Приморско, Свиленград и др. В центъра на селото започва да се изгражда сградата на културния дом, която е недовършена.

Република България

В Хаджидимитрово се провеждат изложения на селскостопанска техника.

В Гробищния парк е построен „Дом на покойника“ – през 2003 г. Ежегодно се чества преминаването на Четата на Хаджидимитър и Стефан Караджа през землището на селото.

Население Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 753 100,00Българи 746 99,07Турци 0 0,00Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0. 00Неотговорили 7 0,92

Религия

Православен храм „Св. Архангел Михаил“ От освещаването си до днешни дни, църквата „Св. Архангел Михаил“ е включена в Свищовската духовна околия, Търновска епархия. Никакви промени не са ставали в състава на енорията – винаги е била самостоятелна енория, обслужвала е православните християни и в извършването на обществено богослужение.

Строежът на църковния храм „Св. Архангел Михаил“ в с. Хаджи Димитрово е започнал през 1859 година, когато се е получило разрешението от турската власт за постройка на молитвен дом, дълъг 16 метра, широк 12 метра и висок 6 метра. Ктиторите (дарителите) и строителите са били: Никола Попниколов, Симеон Митев, Лико Гецов, Тодор Радев и Минчо Колев. Строежът на храма е завършен през 1862 година, когато се е започнало да се служи в него. Първото църковно настоятелство се е учредило вероятно през 1866 или 1867 години. Първи свещеник в Хаджидимитровската църква е отец Евстати. Кои са били първите църковни настоятели не се знае, но вероятно ще да са били някои от ктиторите. Това се потвърждава и от историческите факти, че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са слезли на българския бряг вечерта на 6 юли (стар стил) 1868 г. – събота привечер. Четата се е натъкнала на блатиста местност край с. Вардим, Търновски окръг. Лутала се е цяла нощ из мочурищата и едва на 7 юли 1868 година – неделя сутринта – четниците са навлезли рано в Хаджидимитровското землище. Черкували се и си отпочинали в новия църковен храм, като през това време двамата войводи, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, са разпоредили на църковните настоятели да ги снабдят с продукти за ядене, което настоятелите изпълнили незабавно и прочее.

Йерей Иларион Шишков е бил свещеник от началото на века до 1957 година.

Друго указание, че настоятелството е учредено не по-късно от 1867 година е надписа на плащеницата, подарена през времето на някой си поп Естати, който бил и същевременно и учител в селото.

Църквата е осветена от търновския митрополит Климент (Васил Друмев), но през коя година – не е установено.

Църквата е била в тясно взаимоотношение с местната кредитна кооперация „Надежда“, с местното читалище „Заря-1898“.

На 2 октомври 2013 г., около полунощ, средната част от покрива на църковната сграда се „саморазрушава“. На 9 октомври 2013 г. е открита дарителска сметка за ремонт на църквата, в банка „ДСК“-Свищов.

Кметове и техни заместници

Кметове / Председатели/ на селото и заместващите ги – за периода 1901 – 2015 г.

Култура Образование