Ца̀ревец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
География Село Царевец се намира на около 3 км южно от град Свищов. Съседни села са му Вардим – на около 8 км североизточно, Совата – на около 8 км югоизточно, Козловец – на около 8 км южно и Българско Сливово – на около 5 км югозападно. През селото минава третокласният републикански път, по който общинският център Свищов установява връзка с областния център Велико Търново.
През Царевец протича от запад на изток малка местна река (ручей), вливаща се в река Дунав, с обща дължина около 10 км и надморска височина по течението ѝ, намаляваща в границите на селото от 100 – 105 м до около 84 м. На север и на юг от нея надморската височина нараства постепенно до 130 – 140 м, а на уличното кръстовище западно от църквата е около 92 м.
Селото се намира в зоната с умерен климат. Това благоприятства развитието на растенията с относително по-малка топлолюбивост – зърнени, зеленчукови култури, слънчоглед, захарно цвекло, лоза и други.
Земеделските земи на Царевец са – според потенциалното им плодородие при неполивни условия – предимно добри. Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
В близост до Царевец има места, подходящи за отдих и туризъм. Някои от тях са свързани с разположения на около 800 м северно от селото, в землището на град Свищов, манастир „Покров Богородичен“Свети места, Свищовски манастир „Покров Богородичен“Свищовски манастир „Покров Богородичен“ – Свищов, до който има асфалтиранПътят до манастир „Покров Богородичен“ край Свищов вече е с нов асфалтАсфалтираха пътя до манастир „Покров Богородичен“ край село Царевец, Дарик Велико Търново, 4 юли 2018 общински път, ляво отклонение на пътя от Царевец към Свищов.
Населението на село Царевец Справка за населението на с. Царевец, общ. Свищов, обл. Велико Търново, наброяващо 1732 души към 1934 г., след последвали резки възходящи и низходящи колебания достига максимума си от 2276 души към 1965 г., намалява рязко до 1816 към 1975 г., а после плавно – до 1048 души към 2018 г.
История В землището на Царевец има документирани 9 археологически обекта – надгробни могили и могилни некрополи, всичките с неопределима хронология, както и 5 обекта – недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически.Данните са от Таблица 11.2.2.1. Археологически обекти в община Свищов, номера 53 до 61 вкл., и от Таблица 11.2.3.1. Недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически в община Свищов, номера 98 до 102 вкл., на Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017 Те свидетелстват за наличие там на живот в миналото, може би още от древността.
За началото на селото няма данни. То съществува поне от 17 век като турско-българско село, с преобладаващо турско население. Намерени са монети от 18 и 19 век. След Освобождението идват малко заселници от Балкана, а по-късно от Мала Азия. По-старото име се знае като Текир, Текир капи, Текир дере, които се обясняват със старо светилище, на мястото на което вероятно се намира манастирът „Покров Богородичен“. Не е известно защо и кога е наречено Царевец, но очевидно и при преминаването на Феликс Каниц през 1868 г. е носело и това българско име.За историята на село Царевец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка .
В центъра на Царевец е издигнат паметник на загиналите воини в Руско-турската освободителна война.
Население Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 1150 100,00Българи 950 82,60Турци 3 0,26Цигани 0 0,00Други 5 0,43Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 192 16,69
Религии Доминираща религия в Царевец е православното християнство.
Обществени институции
Село Царевец е център на кметство Царевец.Справка за събитията за кметство Царевец, общ. СвищовАдминистративен регистър – Кметство Царевец, към 2019 г. В селото има пощенска станция.
Църквата „Света Троица“ в село Царевец, построена през 1894 г., действа само на големи религиозни празници.Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Св. Троица“, към 2019 г.
Читалище „Светлина – Царевец 1927“Информационна карта 1662 към 2016 г., читалище „Светлина – Царевец 1927“ е действащо, регистрирано под № 1662 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата.
Целодневната детска градина (ЦДГ) „Радост“ в село Царевец има филиали в селата Горна Студена, Козловец и Хаджидимитрово.Наличието на ЦДГ „Радост“ в село Царевец е показано според данните в Таблица 6.3.1.1.1. Списък на образователните институции на територията на община Свищов към 2014 г. от Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017
Редовни събития Съборът в Царевец е в последната събота на месец октомври.
На всеки голям празник се провеждат редовни културни мероприятия в читалище „Светлина – Царевец 1927“. Често гостуват известни изпълнители на народни песни.
През 2011 г. за първи път се провежда фолклорен фестивал с конкурсен характер „Фолклорен извор“. Организатори на фестивала са Сдружение „Фолклорен извор“, читалище „Светлина – Царевец 1927“, община Свищов и кметство Царевец. Към 2019 г. фестивалът е провеждан ежегодно.Фолклорен извор
Източници
Спорт ФК „Изгрев 93“
Външни препратки www.folklorenizvor.com
Категория:Села в област Велико Търново Категория:Населени места в община Свищов