Великото херцогство Люксембург (; , ), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Тя е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.

С население от 626 108 души„Nearly 550 000 inhabitants in the Grand Duchy on 1 January 2014“ , Statistics Portal, Luxembourg. Посетен на 15 април 2014. и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа. Въпреки размерите си, и за разлика от други малки държави, тя граничи с три държави: На запад и север граничи с Белгия (дължина на границата 148 km) На юг – с Франция (73 km) На изток – с Германия (135 km) Заради членството си в Шенген, както и на съседните ѝ държави, държавата позволява свободно преминаване на границата без изискване на паспорт или други лични данни. Въпреки това вносът на стоки от съседните държави се проверява от люксембурската полиция.

География

Разположение Територията на Люксембург се простира между 49°27′ и 50°11′ с.ш. и между 5°44′ и 6°32′ и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), на граница с Белгия, на 2 km северно от град Хулданге. крайна южна точка – (), на границата с Франция, на 1,3 km югоизточно от град Рюмеланж. крайна западна точка – (), на границата с Белгия. крайна източна точка – (), на десния бряг на река Зауер (Сюр), на границите с Германия, на 1,6 km източно от град Роспорт.

Природа Климатът на страната е умерен, преходен от морски към континентален, със средна януарска температура 0 – 2 °С, средна юлска – около 17 °С и годишна сума на валежите 700 – 850 mm. На север релефът на Люксембург е хълмист с височина 400 – 500 m, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там се намират части от Ардените и Рейнските шистови планини с най-висок връх Бургплац (565 m). Те са изградени предимно от глиненсти шисти и пясъчници. На юг е разположена плодородната равнина Гутланд (височина 300 – 400 m), явяваща се североизточно продължение на Парижкия басейн и се характеризира с наличието на ниски ридове изградени от пясъчници, с които са свързани находищата на желязна руда (северно продължение на Лотарингския железноруден басейн), шисти, варовици и минерални извори.

Речната мрежа е гъста и силно разклонена и се отнася предимно към водосборния басейн на река Мозел (ляв приток на Рейн), която на голямо протежение тече по границата на Люксембург с Германия. Други по-големи реки са Зауер (Сюр, ляв приток на Мозел) и нейните притоци Ур и Алзет. В страната преобладават кафявите горски и ливадно-подзолистите почви. Горите, съставени предимно от бук, дъб, смърч, ела и бор, заемат около 30% от територията на Люксембург и са разположени предимно на север. «Большая Советская Энциклопедия» – Люксембург (годузарство), (раздел Природа), т. 15, стр. 112

Административно деление

Страната е разделена на 3 окръга: (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планирала се е реформа, която да раздели страната на 6 области. История

През I век римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – „Малка крепост“). Обособява се като самостоятелно феодално владение през 963 г. През 1060 г. става графство, а по-късно е обявен за херцогство. Начало на управлението на Люксембургите, продължило до 1437 г. 1354 г. – става херцогство. 1477 – 1684 г. – владение на Хабсбургите, 1684 – 1697 – на Франция, 1697 – 1714 – на Испания, 1714 – 1794 – на Австрия. 1795 – 1814 г. – Люксембург е анексиран от Франция. През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Нидерландия. Нидерландският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 г. Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839 г., но спечелва по-голяма автономия. 1867 е годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна. След като и в двете световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 г. и към НАТО през следващата година. Люксембург е една от шестте страни учредителки на Европейския съюз. През 1999 г. страната се присъединява към Европейския паричен съюз.

Политика

Великото херцогство Люксембург е наследствена конституционна монархия с представителна демокрация. Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. В Камара на депутатите се обсъждат и гласуват законите. Съществува Държавен съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, имащи съветническа функция при писането на законите. Според конституцията от 1868 г. изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.

През 2015 г. Люксембург е на 19-о място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (-15 места спрямо предходната година).

Стопанство До 70-те години на XX век просперитетът на Люксембург се дължи основно на залежите на желязна руда (съответно – производството на стомана), но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.

Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. Страната има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на Единния европейски пазар. Износ: 7,6 млрд. щ.д. (2000) – стоманени изделия, химикали, каучукови произведения, стъкло, алуминий, промишлени продукти (Германия, Франция, Белгия, Великобритания, САЩ, Нидерландия). Внос: 10 млрд. щ.д. (2000) – минерали, метали, хранителни стоки, луксозни стоки за бита (Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, САЩ).

БВП е в размер на 18,2 млрд. щ.д. (2007): селско стопанство – 1%, промишленост – 30%, услуги – 69%. Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.

На 29 февруари 2020 г. Люксембург става първата държава, която направи обществения транспорт безплатен.Безплатен транспорт в Люксембург: Да, но колко ще струва?

Население

Над 87% от населението на Люксембург са римокатолици. Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението. Най-многобройни сред жителите на Люксембург са представителите на следните народи: португалци – 13,4% французи – 4,6% италианци – 4,3% белгийци – 3,4% германци – 2,3%

Това е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски, който е и основно използваният за делови и административни цели език. И трите езика са официални.

Граници

Вижте също

Люксембург във Втората световна война Франкония Европейска инвестиционна банка Ксавие Бетел Мария Гулегина

Източници

Външни препратки Официална страница Правителство на Люксембург