Чеканец е село в Западна България. То се намира в община Драгоман, Софийска област.

География Село Чеканец се намира в Завалска планина, близо до границата със Сърбия, в южния край на историко-географската област Бурел. Разположено е на 50 километра от София. Надморската височина е 850 – 900 метра.

История Село Чеканец има богата история, описана в книгата „Чеканец (из историята на Бурел и с. Чеканец)“ от Кирил Попов, издателство на ОФ, 1988 година. В началото на XVIII век то буквално е било разорено и опожарено, а по-голямата част от жителите му са избити от кърджалиите. Спасяват се две семейства, които са били за дърва в гората. Уплашени от видяното, те успяват да избягат и се установяват край с. Видраре, Тетевенско. С тях е бил и юношата Лазар, който след 10 – 15 години се завръща в селото и му дава нов живот. От писмени източници на село Видраре, става ясно, че двете чекански семейства са дошли подгонени от турците при тях в 1720 година. Това е основание, че тази или година по-рано село Чеканец е било опожарено.

След бягството на двете семейства и установяването им край село Видраре, на 18 – 20-годишна възраст Лазар отива да работи в Стара Загора, в чифлика на богат българин. При посещение на мелница за смилане на жито, избухва свада между него и един турчин, който не искал да чака реда си. В схватката Лазар убива турчина. Споделя стореното с чорбаджията, който е бил доволен от неговата работа и трудолюбие. Предоставя му една кола, теглена от биволи, пушка и с годеницата си Рада тръгват от Стара Загора в западна посока. След дълги премеждия, движейки се само нощем, достигат до с. Алдомировци, Софийско. Престоят им е кратък и след няколко месеца се преместват край с. Габер, но и там са за броени месеци. Накрая Лазар решава да се завърне в родното си с. Чеканец, което е в детските му спомени. Установяват се в мерата на запустялото село и отглеждат четирима сина и една дъщеря. Те дават началото на чеканските родове и разделение на махалите.

В землището на селото падат два самолета. През юни 1944 г. – американски, като пилотът скача с парашут и се спасява; и в края на септември 1944 г. – съветски, в който загиват и четиримата летци. Паметникът, изграден на височината Чеканска бука, е в тяхна чест. При разрастването на селото през XIX и XX век за всеки род и фамилия е избран светец – покровител и на строго определено оброчно място и в деня на светеца се е правил курбан. Фамилията, даваща курбана, е канила всички от селото на светъц (на местен говор). И до наши дни са запазени и се знаят от старите чеканчани 6 – 7 оброчни места с кръстове под вековни широколистни дървета. Селото отбелязва своя празник на Спасовден. Традицията е възстановена и всички желаещи да почетат празника се събират на народен събор. Курбанът се дава за здраве от представители на някоя от фамилиите на селото. От година на година събора набира все повече привърженици и последователи. Младите хора доминират и създават усещане за приемственост в народната традиция на село Чеканец.

Население Година Население 1880 352 1892 327 1900 329 1910 303 1929 326 1934 285 1946 221 1956 178 1965 68 1975 45 1985 30 1992 9 2001 33 2011 13 Източници:Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5 В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880 г. До края на XIX век са извършени още две преброявания – 1887 и 1892 г. Към 31 декември 1900 г. се провежда преброяване на населението с програма, която е значително по-усъвършенствана в сравнение с предходните, като заедно с това е съобразена с решенията на Международния статистически институт. Преброяването обхваща населението, жилищните и нежилищните сгради и домашните животни. Може да се приеме, че преброяването от 1900 г. се използва като своеобразен модел за всички следващи преброявания до това от 1946 г. По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в село Чеканец са 352 души Войнов, Людмил. „Драгоман и населени места в община Драгоман“, 2010 г., стр. 106.. При направеното преброяване на населението в Бурелските селища през 1926 г., селото наброява 291 души с 40 домакинства и 2965 декара орна земя. Аначков, Асен. "История на мина „Бели брег“, 2005 г. . През първото десетилетие на ХХІ век постоянно живеещите чеканчани са около 15 души.

Културни и природни забележителности

Природна забележителност с местно значение е намиращата се в околностите на селото вековна букова гора, известна под името „Чеканска бука“. Има паметник на съветските летци, загинали при самолетна катастрофа в края на септември 1944 г.

Пътят след Чеканска река лъкатуши по планински склон. На южния скат е Падина – слънчево и спокойно място за отдих и релакс, обрасло предимно с широколистни дървета и застаряли сливи, орехи, ябълки и круши. Голяма част от къщите и вилите са в лошо състояние. Достъпно е за излет и планинска разходка със здрави обувки и тояга срещу влечугите, които в цялото землище не са рядкост. Магазинът е затворен. Над селото е вековна букова гора. При силна буря или вятър тя сякаш „бучи“, затова чеканчани точно са я нарекли Бучийе. Над буковата гора е плато, осеяно с окопи и бункери, от където се разкрива панорамна гледка. На север в далечината се очертават билата на Стара Планина, на юг се извисява обраслият връх Чеканска бука, на запад се извиват очертанията на Завалска тумба и извивките на граничната бразда със Сърбия, край с. Врабча и на изток лежи хълмистото Софийско поле и гордата снага на историческия Чепън. Вижда се заобления Песък и нагънатото възвишение Китка. Това е оброчно място с каменен кръст на една от чеканските фамилии.

Други Планинският релеф на селището е определил и поминъка на хората. Старите чеканчани са били животновъди и всяка фамилия е имала дребно земеделско стопанство. Най-много са гледали овце, кози, крави, волове за теглене на коли, свине, по-малко коне и магарета. Всяка къща е отглеждала по 1 – 2 домашни планински кучета за опазване на хора и животни. Всяко семейство е притежавало по няколко ниви и ливади. В нивите са засявали жито и овес, царевица, картофи, фасул и леща. В близост до големия извор Врело са били разпределени зеленчуковите градини, където са засявали пипер, домати, краставици, лук, зелен боб, праз лук, цвекло, зеле и др. По течението на Чеканска река по фамилен принцип са били построени няколко водни мелници. Това е бил примитивен, но сигурен начин за получаване на пшеничено, овесено и царевично брашно. В началото на XX век почти нищо не е останало от посочените стопанства. В селото са останали двадесетина кози и две-три овце. Три пъти в седмицата карат хляб от съседни села. Магазинът е затворен. С усилията на чеканчани и властите са направени някои придобивки, които разкриват днешния облик на селото. В края на петдесетте години на XX век селото е електрифицирано, а в средата на седемдесетте години е построен и пуснат пътят от мината през с. Ялботина до центъра на с. Чеканец. Пътят е тесен, но асфалтиран и дава възможност за бързо придвижване и транспортна комуникация. Построен е нов магазин и водопреносна система, която е подведена до всяко дворно място. Тези реални придобивки променят живота и поминъка на чеканчани. Те допринасят хубавите природни дадености на землището в края на 60-те и през 70-те години да бъде определено за вилна зона. Построени са десетки вили и къщи, а единствено не са успели да пуснат телефон и да построят параклис в селото.

Личности Кирил Попов – народен представител от групата на БЗНС (НП) в Шестото велико народно събрание

Източници

Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Драгоман