Черничево е село в община Хисаря, област Пловдив, Южна България.
География Черничево се намира на границата между най-южните склонове на Същинска Средна гора и Горнотракийската низина в южния край на Хисарската котловина. Територията на селото обхваща терен върху и около коритото на протичащата през него Синя река, наричана от жителите на селото Бешбунар.
Източната граница на селото е суха река, която се нарича Дойчинов дол. На запад село Черничево се ограничава от асфалтирания път Хисар-Пловдив. На север и юг се простират ниви и пасища.
Територията на селото се пресича от север на юг от построената през 1936 г. жп линия Хисар – Долна Махала.
Землището на селото е приблизително 12 000 дка, като 75 % от обработваемата площ е поливна. На територията на землището има изградени няколко микроязовира, като най-значителен е яз. Синя река с вместимост 2 млн. куб. м. – северно от селото. Землището граничи със землищата на селата Иван Вазово, Горна Махала, Долна Махала, Дуванлии, Ново Железаре, Старо Железаре, Миромир и с това на град Хисаря.
История Името на селото Българско название на селото отпреди османския период не се знае или помни. До 1934 г. село Черничево се нарича Дудине (Дудени, Дудене). Според местни предания това название произтича от личното име на местна благодетелка или закрилница на селото от посегателствата на съседните турски села Каварджаклии и Селяметлер (Саламатларе), съществували до Руско-турската война от 1877/78 г. Точното название е: Дудин село – т.е. Селото на Дуда – Дудени – Дудене.
Друга версия за произхода на името е от турската дума за черница – дуда: Дудени или Черничево. Тази версия е описана в ръкопис от авторски колектив от Кръжока по история при Народно основно училище „Отец Паисий“ в с. Черничево, събран през учебната 1959/60 г. под ръководството на Елена Попова, учител по история в същото училище.
Предистория, древност и ранно средновековие Описани са много археологическите находки из цялото землище на Черничево и съседните села, което свидетелства за вековна битова култура в региона. Около Черничево са локализирани и описани праисторически и древни селища и некрополи по източната или западна речни тераси и близко до съществуващи водни извори. Няколко са частично проучени и датирани. Само селищната могила в местността „Манастиря“ е специално проучвана. Общата оценка е, че селището е възникнало през втората половина на средния неолит, в прехода към късния неолит, когато е било обитавано от матриархално-родова група. Просъществувало е до къснобронзовата епоха и ранножелязната епоха.
Според ръководителя на археологическата експедиция, проучвала селището, ст.н.с. Петър Детев, културата е развита в Мала Азия и Балканския полуостров, а към края на късния неолит се е разпространила и в останалата част на Европа. Нейни носители са първите земеделци-скотовъдци по тези земи преди повече от 6000 г. Тук за първи път в Тракия са открити глинени съдове с оранжев цвят и виненочервени ленти, както и морски мидени черупки, използвани за украшения. Според Детев селището от ранно-желязната епоха и селището от същата епоха са едно и също селище, което се е разраснало по време на съществуването си. Доказателство са откритите в района между двете селища множество фрагменти от глинени съдове от тази епоха„Една могила разкрива своите тайни“ в. Хисарска заря, година XI, бр. 243; "Праисторическото селище „Манастиря“ при с. Черничево" в Отечествен глас, година XXXIV, бр. 10 061.
Северозападно от селото, между жп линията и речното корито, на самия край на речната тераса, непосредствено преди първите къщи, са открити останки от старо селище, обитавано в периода IV-I хилядолетие пр.н.е. Югозападно от селото, върху малка височинка, вероятно селищна могила, известна под името „Керимидака“, се намират следи от селище с некропол от две могили. Следите са непроучени и не датирани. Изказано е предположение, че Тръновата могила, намираща се на запад от селото принадлежи като некропол на едното от тези две селища, тъй като се намира между тях. Североизточно от селото, където се сливат Боян дере и Калпавото дере са открити следи от селище с некропол от четири почти унищожени могили. Сигурно некропол на това селище са и петте могили, които се намират на височината на Спасова черква, както се е наричала най-голямата от тези могили. Там в местността Памукови ниви е открита бронзова статуетка на мъж в цял ръст с колчан на гърба и лък в ръка. Не се знае съдбата на находката. Югоизточно от селото в местността Селищата са открити все още недатирани следи от друго праисторическо селище. Счита се, че могилата в м. Калинката до м. Старите лозя е част от некропола на това селище.
В същото посока, в м. Следите, са открити останки от друго древно селище с некропол и могили от двете страни на речното корито – Даньовската могила и могилата южно от стената на язовира в м. Потока. Фрагменти от глинени съдове, открити в този район свидетелстват за обитавание през среднобронзовата и къснобронзовата епоха. Те са типична изработка без употреба на грънчарско колело с характерната за тази епоха рисувана украса. Селището със сигурност е просъществувало до желязната епоха, за което подсказва откритата на същото място сива тракийска керамика от елинистичната епоха – V-IV в. пр.н.е. По това време територията на Хисарската котловина е населявана от тракийското племе беси и е влиза в пределите на Одриското царство на траките. На 1,5 км южно от това селище – между западното корито и жп линията в м. Червените могили в м. Коджа кория е открита оброчна мраморна плоча на митичния тракийски конник Херос, но местонахождението на тази находка днес е неизвестно.
Южно от днешното местонахождение на селото под склоновете на Средна гора е минавал римски път между днешните Пловдив и Карлово с отклонението за древния Диоклецианопол. Днес по същия маршрут източно от селото минава т.нар. Бански път, свързващ Черничево с МиромирНяколко бележки за Хисаря и околността му, Петър Мутафчиев, Известия на Българско археологическо дружество, т.II стр. 74 – 80, История на с. Черничево, ръкопис, Кръжок по история към НОУ „Отец Паисий“ 1959/60 г., ръководител Елена П. Георгиева – учителка, Предисторически селища и находки в България – В. Миков, 1933, Бележки за Историята на село Черничево и неговата околност, Атанас Прокопов, в. Хисарска заря, год. XV, бр. 331..
Находките за съществуването на праисторически селища на територията на гр. Хисаря и с. Черничево датират от V хилядолетие пр. Хр. Селищата са били изграждани в южната равнинна част на Хисарската котловина.
Множество тракийски могили могат да се разгледат в местностите около с. Черничево – селищна могила в местността „Манастира“, надгробни могили в местностите „Старите лозя“, „Долното селище“, „Кинлик тепе“, „Керемидака“, могилен некропол „Червените могили“ в местността „Селище“ и некропола в местността „Спасова черква“, както и могилите в местностите „Тръновица“, „Курията“, „Туплука“, „Кара осма“, „Къра“, „Камсъзова“. Останки от антични селища могат да се разгледат в местностите „Манастира“, „Долното селище“, „Сини вир“, „Търнова могила“, „Дойчинов дол“ и „Котов дол“ в землището на с. Черничево.
Османски период Уредникът на Историческия музей в Пловдив Недялко Немски през 70-те години на 20 в. цитира документи на феодалната династия Гюмюш Гюдани, в които се споменава за данъчни регистри на Дудени. Знае се също така, че на днешното си място селото е от 1812 година – според устни сведения и разкази на възрастни хора, записани от Борис Симеонов Тодоров, роден през 1956 г. Сведенията, събрани от него, свидетелстват за неколкократното опожаряване и разоряване на селото по времето на кърджалийските набези на Кара Фейзи в този район в началото на 19 век. Върлувала е чума и се помнят два вола, които теглили ритла за сено с наредени върху ѝ трупове за погребение. Известно от тази летопис е и мястото, където първоначално се е намирало Черничево – в м. Долното селище – южно от Даньовската могила на левия бряг на Синя река. В м. Гяуролан са се провеждали селските майски събори на т.нар. Летен Свети Никола – който е патрон на църквата в селото.
В този исторически период, за да се спаси от кърджалиите, селото се разделя на три села – Горна махала, Долна махала и Черничево. Първите две села се разселват няколко пъти преди да се установят на днешното си местоположение. Жителите на днешното Черничево най-напред се заселват в м. Колибите североизточно от селото – на север от кариерата за камъни, но след година се премества в м. Селищата – югоизточно от селото на левия бряг на Дойчинов дол. Там те престояват две години и през 1812 година установяват трайно селото на днешното му местоположение. В м. Водния камък е открита една голяма скала, близо до така наречената Кралимарковска скала – съществуваща и до днес с обширен, но непроучен и до днес надпис и изсечен кръст, от онова време. Счита се, че този камък е играл роля на църковен олтар в гъстата гора, където са се крили хората и са намирали спасение в размирни години.
На север от днешното местоположение на селото – от източната страна на първия ЖП прелез, шосеен надлез над ЖП линията – до Освобождението на България е съществувало турско село, наречено Саматларе, чиито жители се изселват заедно с отстъпващата турска армия през Освободителната война 1877/78. Друго турско село се наричало Каварджаклии и се намирало на около 2 км южно от селото – на десния бряг на река Синя река в м. Конлука. Жителите и на двете села се изселили по време на Освободителната Руско – турска война 1877/78 г. преди руските войски да минат през Черничево.
В землището на Черничево бащата на Народния поет Иван Вазов е притежавал чифлик. В борбите за Освобождението на селото черничевци вземат дейно участие. В селото е основан Революционен комитет с членове: Димо Банков /1838 – 1918/, Стойчо Дамянов /1807 – 1881/, Стоян Дончев, Ненко Богданов Молев/ и др. Този комитет е част от организираната революционна мрежа на Васил Левский и е заклет на 25 февруари 1872 в присъствието на Васил Левски, посетил селото на път за Пловдив. Същият комитет е възстановен през февруари 1876 г. от Панайот Волов във връзка с подготовка на бъдещото Априлско въстание. В работата на Великото Народно събрание на Оборище взел участие Стойчо Дамянов (Налбантина) като делегат от Дудини. Стойчо Дамянов е поименно споменат от Захарий Стоянов в „Записките по Българските въстания“ като най-възрастният народен представител на събранието. В крайна сметка въстание през 1876 г. в селото не избухва.
През османския период на селото остава малко – до 30 къщи на няколко рода: Минчевци, Стойчовци, Кокалите, Караджите, Молевци, Бараците, Къдерите, Драгановци, Бургелите и др. По време на Руско-турската война части от руската войска преминават през селото в периода между 7 и 16 януари 1878 г., като в двора на църквата е устроено посрещане и молебен„Исторически дневник“ – Кръжок по история при НОУ „Отец Паисий“, учебна година 1959/60; „Хисаря-пътеводител“ – Константин Маджаров, Медицина и физкултура, 1975 г.; „Ив. Вазов – жизнен и творчески път“, Иван Вълков, изд. на БАН, 1968 г.; „Личен бележник /джобно тефтерче/ на ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, НБ „Кирил и Методий“, Ръкописно-документалин център, изд. Наука и изкуство, 1987 г.; „Посм.съч.“ Т.Д. Страшимиров, т.1, стр.123; Личен архив на Борис Симеонов Тодоров, род.1956 г..
Черничево от Освобождението 1878 г. до наши дни