Стоян Камбарев е български театрален режисьор от 90-те години на 20 век.
Биография Роден е на 9 октомври 1953 г. в Пловдив. Завършва ВМЕИ – София през 1979 г. В периода на следването си взема активно участие като актьор и асистент на режисьора Любомир Дековски към студентския театър „СУ 113“. През 1983 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Специализира в Краков и Катовице (Полша) през 1986 г., а през 1991 – 1992 г. специализира и в Academia „Silvio D’amico“ и Римския университет (Италия). От 1995 г. ръководи клас по театрална режисура в НАТФИЗ.
Умира на 21 септември 1998 г. в София от рак на белия дроб.
Памет На Стоян Камбарев е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София ().
Театрални постановки Три сестри по А. П. Чехов, 1998 г Завръщане у дома – филм, по Харолд Пинтър, 1996 г Майката – Васа Железнова 1910 по Максим Горки, 1995 г Януари от Йордан Радичков, 1995 г Черна дупка от Горан Стефановки, 1994 г Времето и стаята от Бото Щраус, 1994 г Рожден ден от Харолд Пинтър, 1994 г Пилешка глава от Дьорд Шапиро, 1993 г. Ревизор от Н. В. Гогол, 1992 г. Любовникът от Харолд Пинтър, 1992 г Завръщане у дома от Харолд Пинтър, 1991 г Миналото лято в Чулимск по Александър Вампилов, 1990 г. Женитба 2 по Н. В. Гогол, 1989 г. Музика от Шатровец от Константин Илиев, 1989 г. О, щастливи дни от Самюъл Бекет, 1988 г. Междучасието по Кънчо Стойчев, 1988 г. Любовни булеварди от Стефан Цанев, 1988 г. 1+1=1 по Людмила Петрушевска и В. Славкин, 1987 г. Женитба 1 по Гогол, 1986 г. Побъркани от любов от Сам Шепърд, 1986 г. От сняг помилвана душа от Петър Анастасов, 1985 г. Животът – това са две жени от Стефан Цанев, 1985 г. Редници по Алексей Дударев, 1985 г. Идеалният мъж по Оскар Уайлд, 1984 г. Солунските съзаклятници по Георги Данаилов, 1984 г.
Награди 1985 – За млад режисьор на САБ, за „Редници“; 1988 – За млад режисьор на Националния преглед на детско-юношеския театър, за „Междучасието“ 1989 – За режисура на Националния преглед на българската драма и театър, за „Музика от Шатровец“ 1994 – II награда за режисура на Националния преглед на камерния театър, Враца, за „Рожден ден“ 1996 – За режисура на Театралните празници, Благоевград, за „Майката“ 1996 – „Аскеер“, за спектакъла „Три сестри“ в категорията – най-добро представление и „Аскеер“ 1999 за поддържаща мъжка роля на Васил Димитров за Чебутикин в „Три сестри“. 1999 – За режисура на САБ, за „Три сестри“ 1999 – За изкуство на град Варна 2000 – За режисура на Национален театрален фестивал Благоевград, за „Три сестри“ Златна роза – Награда за високи постижения в изкуството и популяризиране на руската култура в България.
Външни препратки Сайт на Фондация „Стоян Камбарев“ „Театърът създаде, но и уби мъжа ми Стоян Камбарев“, интервю на Магдалена Гигова с Десислава Тенекеджиева, в. „Труд“, 21 ноември 2009
Категория:Български театрални режисьори Категория:Възпитаници на Техническия университет – София Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Носители на Аскеер Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София Категория:Починали от рак Категория:Носители на „Златна роза“