Бѐлица е село в Североизточна България. То се намира в община Тутракан, област Силистра.
География Село Белица е разположено на 18 km южно от общинския център Тутракан, на пътя Тутракан - Исперих. Селото е разположено на два баира, като центъра му е по средата им. Има добре изградена пътна инфраструктура, всички улици са асфалтирани. Икономика и транспорт Белица е с добри автобусни връзки свързващи го с областния град Силистра и общинския Тутракан. В селото почти няма безработица. Големи работодатели са местната Земеделска кооперация, мандрата за преработка на мляко, магазините и заведенията, което превръща Белица във важен икономически субект в общината.
История За произхода на името има три основни версии. Първата е, че то произлиза от клетвата на прокудените през 1878 г. турци, които при изселването си казали: „Белясъз калмасън“, това означавало: да не оставя без беля, без нещастие. Така проклятието на селото „белясъз“ било осмислено в наименованието Белица. Втората версия извежда топонима от неговия първи заселник Белчо или Бял Злати. Най-вярна и най-близка до истината е третата версия, че наименованието Белица се е получило от бялата пръст на склона, по които са заселени неговите жители. Първата версия е произволно съчинена и няма обективно основание, защото селището е носи името си и през Османския период, което е видно и от един документ от 1681 г., днес се съхраняван в музея в град Исперих. От кое време съществува селище с името Белица, за сега не може да се установи с положителност, но може да се твърди със сигурност, че то не познава друго наименование, оставайки непроменено в историческото си развитие.
През 1867 г. покрай землището на Белица преминава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Това историческо събитие е упоменато и отбелязано в дневника на Иван Кършовски, секретар на четата. На 10 май 1939 г. селото е разтърсено от една голяма трагедия. На този ден през нощта невинно са били избити с картечница в инджекьовската гора от румънската военна жандармерия под командата на майор Попеску двадесет и трима българи от селото. На мястото на тази трагедия е издигната памента плоча на която са изписани имената на всичките двадесет и трима невинно убити беличани. Всяка година на 10 май жителите на селото почитат паметта на убитите.
Народно читалище „Христо Ботев“ е създадено в Бѐлица през 1940 г. Народно основно училище „Васил Левски“ действа в селото от 1944 до 2007 г.
След 1944 г. в селото е установено общинско управление и съвет със съставни села Бреница и Шуменци. Участъкова болница в селото има от 1953 до 1963 г. Основано е и местно туристическо дружество „Здравец“.
ТКЗС „Сталин“– Бѐлица е учредено на 22 септември 1948 г., а участъкова ветеринарна служба при ТКЗС е основана през 1951 г.. ОТКЗС „Димитър Благоев“ – Бѐлица функционира от 1958 до 1970 г. Клоново стопанство на ОАПК „Дръстър“ – Силистра работи в селото от 1967 до 1980 г.
От 1979 г. Бѐлица е кметство към Селищна система и Община Тутракан.Пътеводител по фондовете н Държавен архив - Силистра (1944–2016), редакционна колегия, ДА - Архиви, София 2018
Обичаи В селото се практикува народен обичай, свързан с коледуването – представяне на Бразаята – грозно животно, което гони лошите духове.
Личности Теодосий Спасов - известен български кавалджия, отраснал в Белица. Иван Тодоров Иванов (1938 - 2011) - художник, музикант и интелектуалец, основател на трио „Мундхармоники“, родом от Белица.
Спорт Футболния отбор на Белица (ФК Белица) играе в Североизточна В футболна група.
Литература „Село Белица – кратък историко-географски очерк“, 1984 г. Спас Драганов, „Полъх от преживените години“, стихосбирка, 2001 г. Борис Илиев, „Белица Тутраканско“, изд. КПД „Родно Лудогорие“, София, 2002 г.
Външни препратки Галерия ТУТРАКАН Общински съвет Тутракан Тутраканска епопея
Източници
Категория:Села в област Силистра Категория:Населени места в община Тутракан