Пьотър Разгилдеев

Пьотър Анемподистович Разгилдеев () е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография Пьотър Разгилдеев е роден на 25 ноември 1833 г. в Иркутска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Военно образование получава в Орловския кадетски корпус и Дворянския полк. Произведен е в първо офицерско звание, прапощик (1851). Дълги години служи в лейбгвардейския Волински ехотен полк като командир на рота и батальон.

Участва в Кримската война (1853 – 1856) в отбраната на Балтийското крайбрежие на Естляндска и Петербургска губерния от враждебните действия на обединения англо-френски флот.

С лейбгвардейския Волински ехотен полк участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Командир на 55-и Резервен батальон (1867) и на 20-и Галицки пехотен полк (1870).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Отличава се в битката при Никопол. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. Участва в първата атака на Плевен, като полкът му прикрива отстъплението на 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски полк. При втората атака на Плевен, се бие на десния фланг за овладяването на турските редути при село Гривица, като атаката е отново неуспешна. В борбата за Плевен е единственият оцелял полкови командир от 5-а пехотна дивизия.

Повишен е във военно звание генерал-майор на 3 август 1877 г. с назначение за командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия. Бригадата е в състава на Сборен отряд с командир генерал-майор княз Александър Имеретински за повторното освобождение но Ловеч. На 22 август 1877 г. е сред най-активните командири при борбата за Ловеч. Ранен е в крака, но не напуска бойното поле и продължава управлението на частите от бригадата. Награден е със Златно оръжие „За храброст“. След кратко лечение се връща в Действуващата армия. Командир на 1-ва Стрелкова бригада от 32-ра пехотна дивизия.

След войната продължава службата в Руската армия. Военен началник на Каменецк-Подолски (1879) и Киевските губернски войски (1880). Командир на 14-а местна бригада. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. Последователно получава назначение за командир на дивизия: 8-а пехотна дивизия (1887) и 35-а пехотна дивизия (1890). От 1894 г. е командир на 13-и армейски корпус. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 1898 г.

Умира на 26 декември 1900 г. в Санкт Петербург. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир.

Награди Орден „Свети Станислав“ I и II ст. (1867, 1878), Орден „Свети Владимир“ II, III и IV ст. (1875, 1876, 1883), Орден „Света Ана“ I, II и III ст. (1864, 1872, 1879), Орден „Бял орел“ (1894), Орден „Свети Георги“ IV ст. Златно оръжие „За храброст“ (1877)

Семейство баща Анемподист Иванович Разгильдеев сестра Анна Анемподистовна Разгильдеева сестра Александра Анемподистовна Разгильдеева сестра Любовь Анемподистовна Разгильдеева съпруга Ольга Николаевна Разгильдеева син Сергей Петрович Разгильдеев син Вадим Петрович Разгильдеев дъщеря Раиса Петровна Гайдук дъщеря Ольга Петровна Всеволжская

Източници Алманах совремнных русских государственных деятелей. Санкт Петербург, 1897, с.1189. Старчевский, А. А., Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых, С.-Петербург, 1878 г., С.314. www.geni.com

Категория:Руски генерали Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Обсада на Плевен