Йордан Чкатров

Йордан Томов Чкатров с псевдоним Ангелов е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, Македонската младежка тайна революционна организация и Македонската патриотична организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 374.

Биография Роден е на 4 април 1897 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Негов брат е деецът на ММТРО и ВМРО Димитър Чкатров. Прогимназиалното си образование завършва в Прилеп, а гимназиално – в българските гимназии в Битоля (1911 – 1913), Скопие (1916 – 1918) и в Първа софийска мъжка гимназия (1919).Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 13 – 14, 17 – 24. През първия сръбски режим (1912 – 1915) участва в младежка група, саботираща сръбското управление и администрация в Прилеп.

Йордан Чкатров е юрист по образование, завършил в Швейцария. Той е един от основателите на Македонското студентско дружество „Вардар“. Става близък на ВМРО и Георги Баждаров заклева Иван Михайлов, Йордан Чкатров и Кръстьо Велянов в Македонската младежка тайна революционна организация през 1922 година.

Михайлов пише за времето на членството им в дружество „Вардар“:

През 1924 година Тодор Александров изпраща Чкатров в САЩ, където да участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. В продължение на три години до 1927 година заема длъжността секретар на ЦК на МПО, докато Пандил Шанев е президент на организацията.Митев, Трендафил, „Делото на Тодор Александров и българската емиграция в САЩ и Канада“ След убийството на Тодор Александров и последвалите братоубийствени борби във ВМРО Йордан Чкатров притегля МПО към десните сили на революционното движение. Той има основна роля и в създаването на вестник „Македонска трибуна“ и е негов главен редактор.

След завръщането си в България през 1927 г. е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. Същевременно е член на Масонската ложа.Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г. На 26 януари 1930 година група протогеровисти начело с Лев Главинчев прави неуспешен опит да го убие.Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104. Кирил Пърличев пише за него:

След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година Йордан Чкатров и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт на Политическия кръг „Звено“. От юни до септември 1934 година Чкатров е сред арестуваните и държани в София македонски дейци. На 10 септември същата година е откаран в изолационен лагер в подземието на жандармерийските казарми в Лом, където престоява до началото на 1935 година. Въпреки че срещу него не е повдигнато обвинение, той е задържан в затвор в София до април 1936 година. След освобождаването му е поставен под полицейски надзор със задължение да се подписва ежедневно в един от полицейските участъци в София, подлаган е на обиски.Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 162, 164 – 165, 169 – 179. През август 1937 година с решение на Министерски съвет е интерниран извън София за срок от 6 месеца – първоначално в Севлиево, а от края на ноември – в Елена. През този период, въпреки контрола от страна на полицията, продължава да поддържа контакти с македонски дейци в България и извън нея и да пише статии, посветени на македонския въпрос, в които критикува политиката на сближение с Югославия на тогавашните български правителствата.Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 183, 188 – 191. През 1938 – 1942 година живее в Белгия и Швейцария.

Чкатров е един от учредителите на Българските акционни комитети във Вардарската бановина през 1941 г. За времето на българското управление през 1941 – 1944 година Йордан Чкатров се установява във Вардарска Македония. Като подкрепящ идеята за самостоятелна македонска държава той не участва в българската администрация. От 1943 година работи като адвокат в Скопие.Кирил Тодоров, „Съдебният процес срещу Йордан Чкатров“, сп. България-Македония, Брой 1, 2009 г.

На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Тома Кленков, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Стерьо Боздов и Димитър Гюзелов. Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358 – 359. Но вместо това Чкатров констатира че:

Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:

Добри Божилов предлага на 26 април 1944 Йордан Чкатров да стане министър, но той след консултация с Христо Статев и Данаил Крапчев изявява желание да стане министър на външните работи иначе не би влезнал в правителството, но това не се приема.Богдан Филов. Дневник, Издателство на ОФ, 1990, стр. 704Дневник на ген. Никола Михов, Изд. Изток-Запад, 2004, с. 86: „В понеделник (15.V) като бях в София, ме срещна във Военното м[инистерст]во г. Хр. Статев. Заприказва ме за мин[истерската] промяна, че г. Божилов бил викал г. Дрангов Кирил, г. Йордан Чкатров – от Скопие да ги сондира за евентуално участие в кабинета. Те отказали. Всъщност г. Бож[илов] ги бил така запитал и така водил разговорите, че те да се откажат.“ По това предложение по-късно се правят много спекулации от различни историци, както и по информация за негова среща с Рудолф Хес през 1939 г. в Берлин.

През 1944 година Йордан Чкатров и Трайче Чундев са поканени да сътрудничат на новата власт от Методи Андонов Ченто, което те приемат с известни резерви. След установяването на комунистическата власт в Скопие Йордан Чкатров е арестуван. В тази връзка Ченто ходатайства за освобождаването му лично пред Тито, но без успех.„ИЛИЈА АНДОНОВ ЧЕНТО: „МОЈОТ ТАТКО – МЕТОДИЈА АНДОНОВ ЧЕНТО“ (10) Се жалев кај Тито, Кардељ не ме поздрави“, в. Време, бр. 654, 08.03.2006 г.„Поверителни документи за мерките на деветнадесетомайците срещу ВМРО“ – Македонски преглед, 2004, кн. 2, стр.125 – 148.

Обвинителният му акт е даден ден преди началото на процеса, а не 10 дни, както е изисквало югославското законодателство. Когато прокурора Благой Поповски го нарича „великобугарин“, той му отговаря, че е просто българин както и той и баща му, и когато възразява, му казва, че преди прокурора да се роди, баща му е бил негов учител в основното училище преди Балканските войни, и е бил голям българин, учейки го и самия него да бъде такъв. Каран е от палачите си с голи ръце да чисти тоалетните и при протеста му заради разстрела на брат му Димитър е затворен в карцер при най-жестоки условия.

На 12 януари 1945 година в новосформираната Югославия Йордан Чкатров е осъден по обвинения за „участие“ в братоубийствените войни във ВМРО през 20-те години на XX век, по свидетелски показания на Александър Мартулков и Пецо Трайков. Чкатров е осъден в Скопие на 15 години затвор. На 15 януари вестник „Нова Македония“ излиза със статия „Процесът против Йордан Чкатров“:

След убийството на брат му, Йордан Чкатров започва гладна стачка и умира през ноември 1946 г. в Скопския затвор. Първоначално е погребан в Скопските гробища и след известно време останките му са препогребани в родния му Прилеп.

Вижте също Георги Чкатров

Външни препратки „Илинден и неговия творец“, публикувано във вестник „Македония“, брой 2018, год. VII, стр. 3, София, 15 юли 1933 година в „Библиотека Струмски“ „Неговия завет“, статия от Йордан Чкатров за Тодор Александров, публикувана във вестник „Македония“, год. V, бр. 1458, София, 29 август 1931 година „Договорите за мир“, статия от Йордан Чкатров, публикувана във в-к „Македонска трибуна“, год. 4, бр. 203, Индианаполис, САЩ, 1 януари 1931 година „Македонската емиграция в Америка“, публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 315, София, 28 октомври 1927 година „Драги Ванче“, Детройт, САЩ, 14 декември 1925 година „Една година от смъртта на Симеон Евтимов. Панихидата в „Св. София“. Речта на г. Йордан Чкатров“, публикувано във в-к „Македония“, год. VIII, бр. 2159, София, 2 януари 1934 година „Цел и път на македонското освободително движение“, публикувано във в-к „Мир“, год. XXXIV, бр. 8316, София, 21 март 1928 година „До брата Йордан Чкатров (апел за спиране на братоубийствата)“ – писмо на Евтим Спространов и Иван Нелчинов до Чкатров, София, 28 януари 1930 година „Шест години от мъченическата смърт на македонския народен вожд. Пред светлата памет на Тодор Александров“, публикувано във в-к „Македония“, год. IV, бр. 1161, София, 30 август 1930 година "Macedonia is for Republic. Story of Conditions There Told by Emissary From the People", публикувано във в-к "The St. Johns Herald", St. Johns, Apache County, Arizona, USA, 18 септември 1924 година „Реч, произнесена от Юрд. Чкатров на панахидата на Пере Тошев, устроена по инициатива на Прилепското благотвор. братство в София“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, год. I, бр. 23, София, 16 май 1921 година "Das Kämpfende Makedonien. Der Alte", Виена, май 1926 година „Нов мемоар от македонците в Америка до лигата на народите“, публикувано във в-к „Народен глас“, vol. XVIII, № 72, Granite City, Illinois, 25 март 1925 година "Свободата на Македония и балканските смутове", публикувано във в-к "Македония", брой 833, год. III, София, 24 юли 1929 година "Реч на Йордан Чкатров произнесена в петото заседание на VIII редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации в България, на 26 ноемврий 1929 г., по отчета на Националния комитет", публикувано във в-к "Македония", бр. 946, 7.XII.1929 год.

Биография

Категория:Родени в Прилеп Категория:Дейци на ВМРО Категория:Дейци на Македонската патриотична организация Категория:Дейци на ММТРО Категория:Български юристи от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Български масони Категория:Михайловисти Категория:Български общественици от Македония Категория:Жертви на комунистическия режим в Югославия Категория:Българи в Югославия Категория:Дейци на Македонското студентско дружество „Вардар“ Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Починали в Скопие Категория:Българи по време на Втората световна война Категория:Дейци на Българските акционни комитети Категория:Българи, починали в затвор Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“