Амфибрахий ( – кратък от двете страни) е трисрична ритмическа стъпка в поезията. В античното метрическо стихосложение първата и третата сричка са с кратки гласни, а втората сричка е с дълга гласна, общо четири мори. В силаботоническото стихосложение е трисрична ритмическа стъпка с ударение на втората сричка (). Ритъмът на амфибрахия е плавен, подходящ е за изразяване на елегични настроения, на размисли, за разказване на случки, но е използван успешно и в много други случаи.Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. С., Наука и изкуство, 1973, с. 61 – 63.
Според броя на ритмическите стъпки в стиха се различава двустъпен, тристъпен, четиристъпен, петостъпен и шестостъпен амфибрахий. В редки случаи може да има и повече стъпки. Амфибрахият е доста застъпен в българската поезия.
В четиристъпен амфибрахий е създадено стихотворението „Арменци“ на Пейо Яворов: Изгна̀ници клѐти, отло̀мка нищо̀жна, | | | от вѝнаги хра̀бър наро̀д мъченѝк, дечѝца на ма̀йка, робѝня трево̀жна, и жѐртви на по̀двиг чуто̀вно велѝк...
Както и „Елате ни вижте“ на Иван Вазов: Сѐ то̀з вѝк ме срѐща, изпра̀ща по пъ̀тя, по кръ̀чми, по хѝжи — ума̀ ми размъ̀тя. Отбѝвам се в сѐлското бѐдно жилѝще: картѝна плачѐвна душа̀ ми покъ̀ртя! „Ела̀те ни вѝжте“
Източници
Категория:Стихосложение