Мартенският пленум на ЦК на БКП е проведен на 11 и 12 март 1963 година в София, който прави категоричен обрат в партийната линия по македонския въпрос. Тодор Живков открито заявява, че населението в Пиринска Македония е било и е част от българската нация. Признава се, че върху него е бил упражнен политически натиск, придружен от организирана от държавата пропагандна кампания по време на Културната автономия на Пиринска Македония между 1944 – 1948 година. Целта е била то да се обяви за отделна народност и постепенно да се трансформира в македонско.
Живков критикува дотогавашната политика и категорично заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували нито през Средновековието, нито през Възраждането. Говори за това как във Вардарска Македония в създадената през август 1944 г. Народна Република Македония се форсира създаването на македонско национално съзнание. Заявява, че отделен книжовен славянски македонски език преди 1945 г. не е имало. Че така нареченият език, създаден в Скопие, е диалект, едно от българските западни наречия. Живков казва още, че признава обективното съществуване на Македонската република, но без да приема антибългарската основа на формираното там македонско национално съзнание. Признава се, че през 1946 г. партията е извършила насилие върху волята на населението от Пиринска Македония и че повече то не бива да бъде третирано като македонско в югославския, небългарски смисъл. На пленума Живков заявява:
Вижте също Августовски пленум на ЦК на БРП (к) (1946) Юлски пленум на ЦК на БРП (к) (1948)
Бележки
Категория:Пленуми на ЦК на БКП Категория:История на България (1945 – 1989) Категория:Македонски въпрос