Ефрем Спиридонов Каранфилов е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН.

Биография Ефрем Каранфилов е роден на 27 ноември 1915 година в град Кюстендил.Елдъров, Св. „Ефрем Каранфилов и неговата теория за военната история като основа на българската народопсихология“. Македонски преглед 4:92. Баща му Спиро Карамфилов е от костурското село Кърчища. По майка е внук на фолклориста Ефрем Каранов. Роден е с фамилия Карамфилов, но използва Каранфилов в чест на дядо си. Съпруг е на писателката Лада Галина, техният син е спортният журналист и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация проф. Ефрем Ефремов.

Основно и гимназиално образование получава в родния си град. Завършва Военното училище през 1937 г. Службата си започва като взводен командир в Тринадесети пехотен рилски полк. От 1940 г. е на служба в Школата за запасни офицери. След 9 септември 1944 г. става началник-щаб на Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“, а по-късно е началник на нейната бойна школа. Завръща се от Втората световна война като капитан. По-късно завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1947). След това изкарва стаж във военната прокуратура. След това отново служи в Школата за запасни офицери. Уволнява се през 1956 г. с чин полковник. Сътрудничи на списанията „Българска реч“, „Трезвеност“, „Светлоструй“, „Дунавска искра“ и др. От 1938 г. е редовен сътрудник на списание „Философски преглед“. Автор на повече от 600 литературно-критически статии, студии, есета, публицистични материали, пътеписи и др.

Кариерата му на офицер преди 9 септември 1944 г. е причина за неговата „предпазливост“Светлозар Игов, „Книга за и на литературоведската зрелост“. – Електронно списание LiterNet, 27.10.2007, № 10 (95)., а според други – кариеристично поведение през епохата на социализма. По думите на писателя Георги Марков „цялата негова кариера, и на мнозина други негови колеги, произтича изключително от борбата им да примирят явно непримирими сили – партията и патриотизма“Георги Марков, „Образът на комуниста – еснаф“. – В: Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България, София: Издателска къща „Пейо К. Яворов“, 1991 г..

В края на 50-те години работи като редактор в списание „Пламък“.

През 1961 г. постъпва като научен сътрудник в Института за литература на БАН. През 1967 г. вече е професор там. Между 1972 и 1974 г. е зам.-директор на Единния център за език и литература към БАН. Успоредно с това работи и в системата на Съюза на българските писатели, в който е член:Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г. директор е на издателство „Български писател“ (1966 – 1968), зам.-председател е на СБП (1968 – 1970), секретар е на СБП (1972), главен редактор е на списание „Пламък“ (1970 – 1972), главен редактор е на в. „Литературен фронт“ (1973 – 1980).Драган Ничев. Ефрем Каранфилов. Литературна анкета, София: Наука и изкуство, 1985, с. 67 – 68.

В БАН става последователно член-кореспондент (1979) и академик (1989). Директор е на Института за литература при БАН (1982 – 1989).

Умира на 23 март 1998 г.„In memoriam Ефрем Каранфилов“. – в. Култура.

Творчество Посвещава се на изследване на значимите литературни герои в световната и българската литература, както и на самовъзприятието на българите в творбите на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Симеон Радев.

Като литературен критик има свое разбиране за задачите и целите на критиката, което развива в свои статии.Каранфилов, Ефрем. „За традицията и новаторството и някои техни особености в съвременната ни поезия“. – Литературна мисъл, год. 9, 1965, кн. 1, 75 – 83.

Награди и отличия В епохата на социализма е носител на една Димитровска награда (1972), на пет награди на СБП за най-добра книга на годината, на две първи награди на Министерството на народната отбрана, на наградата „Елин Пелин“.Драган Ничев. Ефрем Каранфилов. Литературна анкета, София: Наука и изкуство, 1985, с. 69.

Заслужил деятел на културата (1970). Народен деятел на културата (1974). Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1995 г.

Памет Улици на негово име има в София, в индустриална зона „Модерно предградие“, и в Кюстендил.

Родословие

Библиография За свободата. Очерк. 1955 Войникът в строя и в литературата. Статии. 1956 Поезия в прозата. Очерци. 1957 Андрей Гуляшки. Очерк. 1958 Езиковият шаблон в литературата. Студия. 1959 Сенки от миналото. Есета. 1960 (2 изд. 1963) Герои и характери. Есета. Част I. Мечтатели. 1962. Част II. Раждането на подвига. 1964. Част III. Творци. 1967. Съвременност и майсторство. Студии. 1963. Български поети. Литературно-критически портрети. 1965. Литературно-критически статии. Избрано. 1965. Под пагона – човекът. Статии. 1966. Българи. Ч. I-IIІ. 1968, 1971, 1975. Съвременност и белетристика. Статии. 1969. В служба на родината. 1971. Минало и съвременност. Есета. 1972. Творецът и патриотът. Георги Димитров пред Лайпцигския съд. Очерк. 1973. Съвременност и литературни жанрове. Статии. 1973. Владимир Димитров-Майстора. 1973. Избрано. т. І-ІІ. 1975. Най-българското време. Книга за „Записките“. 1976. Корените и колелата. 1977. Сенки от миналото. 1978. Писатели и мемоаристи. 1980. Книга за народната съдба. 1983. Трибуни и поети. Очерци. 1983. Избрани произведения в три тома. 1985. Заради живота. Как умират героите на българските писатели. 1987. Следи по изминатия път. Фрагменти. 1989. Моят Иисус. 1992. Избрано. 1999.

Източници Попиванов, Иван. „Ефрем Каранфилов“. – Литературна мисъл, год. 23, 1979, кн. 7 Цанков, Георги. „Ефрем Каранфилов“. – Литературна мисъл, год. 30, 1986, кн. 6 Речник на българската литература. 1977 г. Елдъров, Светлозар, „Първите седем години: творческият дебют на Ефрем Каранфилов“. в: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с.309-320.

Бележки

Външни препратки От и за Ефрем Каранфилов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Биография от „Литературен свят“

Статии на Ефрем Карамфилов в сп. „Литературна мисъл“ Снимки на Ефрем Каранфилов на сайта на Кеворк Кеворкян Людмила Григорова, „85 г. от рождението на писателя Ефрем Каранфилов“, сайт на Института за литература към БАН Любен Генов, „Точиларското колело на партокрацията“, в. „Новинар“, 29 май 2015 Йордан Ефтимов, „Ефрем Каранфилов – българският Лабрюйер“, в. „Труд“, 10 ноември 2015

Категория:Български литературни критици Категория:Български учени от Македония Категория:Български есеисти Категория:Български полковници Категория:Български офицери от Македония Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Петдесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Учени от БАН Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Народни деятели на културата Категория:Почетни граждани на Кюстендил Категория:По произход от Кърчища Категория:По произход от Кратово Ефрем Категория:Родени в Кюстендил Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища