Съединение (област Бургас)

Съединение е село в Югоизточна България. Намира се в Община Сунгурларе, област Бургас. География Географско положение

Село Съединение е разположено в долина, оградена от север и юг от възвишенията на Стара планина. Местоположението му осигурява сравнително добра достъпност до редица по-големи градски центрове. Разстоянието до областния център Бургас е около 64 км, до Шумен – 62 км, до Сливен – 85 км, до Ямбол – 80 км, а до Слънчев бряг – около 71 км. По-близо се намират градовете Айтос – на около 35 км, и Карнобат – на около 45 км. Сред най-близките населени места са селата Люляково – 5 км, Камчия – 7 км, Завет – 5 км и Ведрово – 8 км. На около 3 км от селото се намира железопътна гара Завет, която обслужва и жителите на Съединение. Гарата е разположена по железопътната линия Варна – Карнобат, което осигурява транспортна връзка на района с други части на страната.

През района преминава река Луда Камчия, както и два нейни притока – Моравска река и Ведровска река. На около 10 км от селото се намира язовир „Камчия“, който има важно стопанско и водоснабдително значение и е сред основните източници на питейна вода за Бургас, Варна и редица други населени места. Районът е богат и на естествени изворни води, което е характерна особеност на местните природни условия. В землището има също един по-голям зарибен язовир, използван за спортен риболов, както и два по-малки язовира. Средната надморска височина на селото е около 300 м, докато околните планински части достигат приблизително 650–750 м надморска височина. Релефът съчетава долинни, равнинни и планински форми, което създава разнообразни природни условия и благоприятства развитието на различни стопански дейности. Южно от селото, покрай река Луда Камчия, се простира голяма равнинна площ с приблизително правоъгълна форма и площ около 450 ха. Тя представлява важна част от земеделските територии на населеното място. Общата площ на землището на село Съединение е около 1700 ха. В миналото върху приблизително 75% от обработваемите земи е била изградена напоителна система, която е използвала води от река Луда Камчия и от водоизточници в околните планински части. Наличието на водни ресурси, плодородни земи и сравнително обширни равнинни терени е създало благоприятни предпоставки за развитието на земеделието в района.

Климат Климатът в района на село Съединение се характеризира с ясно изразена сезонност, повлияна и от близостта на планинските склонове. Зимата обикновено е студена, като в отделни години се образува значителна снежна покривка, а околните възвишения често остават заснежени по-дълго от самото село. Лятото е топло и сравнително сухо, което благоприятства земеделските дейности и отглеждането на различни култури. Пролетта и есента са преходни сезони, през които природният облик на района се променя особено ясно – от свежата зеленина през пролетта до характерните багри на широколистните гори през есента. Релеф

Релефът около село Съединение е разнообразен и живописен, като равнинните и слабо хълмисти части постепенно преминават към по-високи планински склонове. Селото е разположено в долинно разширение, обградено от възвишения и гористи територии, които оформят характерния му природен облик. В околностите се срещат хълмове, скални участъци, речни долини и горски местности, а обработваемите земи заемат по-равните терени.

Води

Водното богатство в района на село Съединение е представено от река Камчия, язовира край селото, малки водни течения, извори и местни чешми. Река Камчия преминава в близост до селото и е важен елемент от природния пейзаж, докато язовирът се използва предимно за риболов и отдих сред природата. В околните местности се срещат естествени водоизточници, сред които е познатата на местните жители „Бялата вода“, както и редица изградени през годините чешми. Тези водни обекти имат не само природно, но и местно значение, тъй като са свързани с бита, стопанската дейност и спомените на поколения жители на селото.

Животински свят и растителност

Районът около село Съединение се отличава с богато растително и животинско разнообразие, обусловено от съчетанието на гори, открити пространства, земеделски земи и водоеми. В по-отдалечените планински местности се срещат див червен божур, диво червено лале и син минзухар, както и различни ядливи гъби – манатарка, пачи крак, булка и печурка. Сред характерните диви животни са лисицата, язовецът, сърната, дивата свиня, яребицата, таралежът, костенурките и различни видове змии, а в пещерата край селото се срещат и прилепи. Не се срещат мечка, елен лопатар, дива коза, фазан и глухар. Според местни сведения в миналото в района е имало и мечки, но днес те вече не са част от местната фауна. Източно от селото се намира дъбова гора, известна сред местното население като „Корията“. По северните склонове на планината преобладават гори от бук и габър, както и изкуствени насаждения от бор, докато по южните склонове по-широко разпространени са дъбът и борът. Сред останалите дървесни видове се срещат липа, мъждрян, акация, дрян и клен, а храстовата растителност е представена от глог, шипка, люляк и други характерни за района видове.

Сред тревистите растения особено място заемат дивият чесън (левурда) и самардалата. Дивият чесън се събира през пролетта и традиционно се консумира от местното население. Самардалата също е добре позната и използвана в бита – от нея се приготвя характерна ароматна сол, наричана местно „мерудия“, която се използва като подправка. Богатството на растителния и животинския свят е важна част от природното наследство на Съединение и допринася за характерния облик на неговите околности. История Село Съединение има интересна история на своето формиране. Съвременното населено място се състои от два квартала, които в миналото са съществували като отделни села. На 17 декември 1953 г. те са обединени в едно населено място. Старите им наименования са Морава (Марафта) и Хотал, като след установяването на комунистическата власт името на Хотал е променено на Подем. След административното обединение на двете селища новообразуваното село получава името Съединение.

Преди Освобождението и двете селища са били населени предимно с турско население. След Освобождението настъпват значителни демографски промени, свързани с изселването на голяма част от местните турци. Едното от селищата остава почти обезлюдено, а впоследствие започва неговото повторно заселване. В Хотал се установяват български семейства, голяма част от които идват от Старозагорския край, както и ромски семейства. В Морава се заселват и завърнали се турски семейства. Тези исторически процеси постепенно формират характерния етнически облик на двата квартала.

Различията в състава на населението се запазват в известна степен и до наши дни. В квартал Морава преобладава населението от турски произход, докато в квартал Подем традиционно живеят повече българи и роми. Така, въпреки административното им обединяване, двата квартала продължават да съхраняват част от своята историческа и културна специфика.

Периодът след обединението на двете селища се свързва и с най-значителния стопански разцвет на Съединение. В годините на социализма земеделието и животновъдството се развиват особено интензивно. Създадено е голямо Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), изградени са два стопански двора и машинно-тракторна станция (МТС). Значителни площи са засадени с овощни градини, а по-късно и с лозя. Изградени са и оранжерии, които допълнително разширяват възможностите за земеделско производство.

Особено добре развити през този период са градинарството и животновъдството. Благоприятните природни условия, наличието на обработваеми земи и напоителна система подпомагат селскостопанското производство. По спомени и сведения на местното население Съединение е било сред водещите села в района по селскостопански добиви, а земеделието е осигурявало работа и препитание на значителна част от жителите.

След обществено-икономическите промени, започнали в края на XX век, настъпва постепенно свиване на стопанската дейност и обезлюдяване на селото. Част от съществуващите земеделски насаждения са изоставени или унищожени, а редица стопански постройки постепенно губят своето предназначение и се разрушават. Ограничените възможности за постоянна заетост водят до засилена миграция на младите хора към по-големите градове, като особено предпочитано направление е Бургас.

Демографският спад се отразява особено силно върху квартал Подем, където българското население значително намалява вследствие на преселването към градовете. В квартала остават предимно представители на по-възрастните поколения. По този начин стопанските и демографските промени след края на социалистическия период оказват трайно влияние върху съвременния облик на село Съединение. Население Населението на квартал Морава, наброяващо около 800 жители, е съставено предимно от етнически турци, като в квартала живеят и около 15 български семейства. В квартал Подем, чието население е приблизително 200 души, преобладава българското население, наред с представители на други етнически общности.

В продължение на близо век различните етнически групи в селото живеят съвместно, като отношенията между тях се характеризират с толерантност, взаимно уважение и разбирателство. Продължителното съжителство е създало устойчиви съседски и обществени връзки, които са важна част от местната общност и съвременния облик на село Съединение. Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 1029Българи 268Турци 658Цигани - Други - Не се самоопределят 3 Неотговорили 100

Икономика Селско стопанство и стопанско развитие

През периода на социализма селското стопанство в село Съединение е било изключително добре развито и е представлявало основен поминък за значителна част от местното население. Първоначално е функционирало голямо Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), а по-късно и Държавно земеделско стопанство (ДЗС). Селскостопанското производство е било в значителна степен механизирано. За неговото обслужване е изградена голяма машинно-тракторна станция (МТС), разполагаща с трактори и разнообразен прикачен инвентар, зърнокомбайни и специализирана техника, включително сливокомбайн. Между Съединение и село Люляково е било изградено и летище за нуждите на селскостопанската авиация, използвана при обработването на земеделските площи.

В растениевъдството важно място са заемали зърнените култури, сред които най-широко разпространени са били пшеницата, ечемикът и овесът. Отглеждани са също царевица, а в по-малки количества – ръж и просо. Сред техническите и други полски култури важно значение са имали слънчогледът, рапицата, кориандърът, лавандулата и нахутът. Основните фуражни култури са били люцерната, царевицата за силаж и различни тревни смески, използвани за изхранване на значителния брой селскостопански животни.

Особено силно е било развито овощарството. Най-големи площи са заемали ябълковите градини – около 2200 дка. Отглеждани са още сливи – около 400 дка, череши – 300 дка, праскови – 200 дка, вишни – 130 дка, дюли и круши – общо около 70 дка, лешници – около 8 дка, и ягоди – приблизително 4 дка. Лозарството е заемало сравнително по-малък дял, като лозовите масиви са обхващали около 180 дка.

Значително място в местното стопанство е заемало и зеленчукопроизводството. Отглеждани са домати, пипер, картофи, краставици, дини, пъпеши, лук, чесън, зеле, моркови и други зеленчукови култури. Част от произведените плодове и зеленчуци са били предназначени не само за вътрешния пазар, но и за износ към СССР и други социалистически държави, включително Куба.

Специфично направление в растениевъдството е било отглеждането на хмел. В района на гара Завет са били създадени около 170 дка хмелови насаждения, а за тяхното обслужване е изградена специализирана база на ДЗС със складови помещения и хмелосушилня.