Христо Томов Вакарелски е български етнограф и фолклорист.

Биография Роден е на 15 декември 1896 година в село Момина клисура, Пазарджишко. Първото от пет деца е - има двама братя и две сестри, както и полусестра от втората си майка. Баща му - Томе - се занимавал със земеделие, кръчмарство и търговия.Арнаудов, Александър. Христо Вакарелски за себе си и за българската етнография // Българска етнология, бр. 4, 1996. София. стр. 46-50

Завършва средното си образование в Пазарджик през 1917 година, след което веднага постъпва в казармата. Между ноември 1917 и октомври 1918 година е на фронта, след което става учител в село Ветрен, Пазарджишко. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Имал амбицията да бъде литературен критик, но увещаван от професор Шишманов приема стипендия на полското правителство и записва във Варшава, където учи през 1925 – 1927 г. Там силно влияние му оказват професорите му по етнография Станислав Понятовски и Еугениуш Франковски.

От края на 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември – 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.

През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор е на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който остава да работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество. Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.

Владеел свободно руски, унгарски, немски и френски, като ползвал и полски, чешки и словашки.

Негова дъщеря е диалектологът Донка Вакарелска-Чобанска.

Христо Вакарелски умира на 25 ноември 1979 година в София.

Теренни проучвания Още през 1927 година, като част от група полски студенти, Вакарелски проучва Софийско и Трънско. През следващите години значителните му теренни проучвания обхващат почти всяко кътче от страната, като особено интензивни са те през 30-те години на 20. век. Прави изключително ценни проучвания върху бита и културата на малоазийските и тракийските българи-бежанци. След присъединяването на Южна Добружджа към България бърза да опише бита на местното население и на преселниците от Северна Добруджа. Най-големи по обем са проучванията му от Самоковско, Смолянско, Кърджалийско, Софийско, Карнобатско, Добруджа, както и родния му Пазарджишки край. Трудовете му обхваща цялата етническа територия на българите, но включват също материали за други етноси като гагаузи, казаци, татари, каракачани, турци.Папазян-Таниелян, Сирануш. Архивното наследство на Христо Вакарелски // Българска етнология, бр. 4, 1996. София. стр. 39-43

Памет На Христо Вакарелски е наречена улица в кварталите „Витоша“ и „Студентски град“ в София ().

Личният му архив се съхранява във фонд 2072К в Централния държавен архив. Той се състои от 1781 архивни единици от периода 1881 – 2007 г.

По-важни трудове Из веществената култура на българите (1930) Бит и език на малоазийските българи (1935) Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване (1939) Български празнични обичаи (1943) Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали (1946) Ковано желязо (съавтор) (1957) Български народни обичаи (1960) Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма (1964) Етнография на България. (1974, 1977, 2007) (и на полски 1965 г. и немски език – 1969 г.) Моят път към и през етнографията (2002)

Източници

Литература Динеков, Петър. Христо Вакарелски, Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с.5 – 15 Кръстанова, Киприяна. Христо Вакарелски. Избрани библиографски материали. Известия на Етнографския институт с музей, 3 1965, с. 17 – 26 Сборник в чест на Христо Вакарелски, С., 1979

Външни препратки Биография и съчинения на Христо Вакарелски в Литернет

Категория:Български етнографи Категория:Български фолклористи Категория:Български музейни дейци Категория:Български учители Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Носители на Хердерова награда Категория:Български преводачи на полскоезична литература Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Родени в област Пазарджик Категория:Починали в София