Зулфикар (Зуко) Джумхур () (1921 – 1989) е писател (пътеписец, филмов и телевизионен сценарист), художник (карикатурист, театрален сценограф и костюмограф), изкуствовед от Босна и Херцеговина.
Биография Роден е в Кониц (Konjic) (Херцеговина) на 24 септември 1921 г. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Белград, а последните класове на гимназията – в Сараево. Завършва Художествената академия в Белград в класа на Петар Добрович (1890-1942).
Като карикатурист сътрудничи на много вестници и списания. Публикува над 10 000 карикатури. Направил е 35 театрални сценографии.
Написва сценарии за няколко късометражни и за 3 игрални филма: „Зеленото сукно на Монтенегро“ (1967, заедно с Момо Капор), „Хороскоп“ (1969) и „Мирис на дюля“ (1982). През последните 10 години от живота си работи в сараевската телевизия като сценарист и водещ на предаването „Ходолюбие“ (тоест любов към ходенето, измислена от него дума: самият той е „ходолюбец“, т.е. обича да ходи). Публикува следните сборници с пътеписи: „Некролог на една чаршия“ (1958) (с предговор от Иво Андрич), „Писма от Азия“ (1974), „Ходолюбия“ (1982), „Пътуване с бял кораб“ (1982), „Писма от Африка и Европа“ и „Стогодишни приказки“ (1978), както и статии под общо заглавие „Адакале“. Посмъртно са публикувани „Избрани съчинения“ (1991) и „Пътеписи“ (1997). В пътеписите на Зуко Джумхур доминира любознателността (характерна за романтичния пътепис), разказът му е епичен и не много динамичен, но в определени моменти се устремява към детайлите, получава се лирична компактност на метафори, неочаквани сравнения и парадокси.
Умира в Херцег Нови, СР Черна гора, Югославия на 27 декември 1989 г.
Автентичен гений Момо Капор в интервюто „Сантиментални спомени“ (2003) и в книгата „Зеленото сукно на Монтенегро“ (1992) разказва за Зуко Джумхур:
„... в живота си съм срещал... автентични гении. Всичко, което са ми говорили, е било гениално, свежо и неочаквано. Един от тях беше Зуко Джумхур. До каквото се докоснеше, се превръщаше в изкуство: нарисуваното на салфетка, на платно, на хартия, или онова, което е написал или преживял, пропагандирайки личния си стил на живот, за който всички се лепваха като мухи...
Господ Бог наистина не е пестил даровете, когато ги полагал в люлката на Зуко... През целия си живот той носеше срамежливо и дискретно всички свои таланти, сякаш извинявайки се на останалите, които се чувстваха край него посредствени...
Зуко Джумхур ми даде най-важните уроци в живота, на първо място, че не всичко е в парите и че може и без тях. Независимо от това, колко беше пил или изцапан, спазваше някакъв благороднически ред: обядваше в точно определено време и всеки ден всичко на масата трябваше да бъде поставено в съответствие с най-строгия етикет...
Като човек с изключителен дар, Зуко Джумхур изобщо не водеше сметка за своите рисунки. Неговата деликатност не му позволяваше да им обръща прекалено внимание и да си води двойно счетоводство за по-нататъшната им съдба, след като излязат под перото му. Рисунките, правени за вестници или като илюстрации на негови или чужди книги, изчезваха веднага след клиширане и никога не се връщаха в редакцията. Биваха откраднати, присвоени, подарени или загубени... Самият той не притежаваше нищо, освен чувството, че във всеки миг може отново да направи своето изкуство.“
Външни препратки Зилхад Ключанин Лексикон на пътеписа Некролог на една чаршия от Зуко Джумхур Сантиментални спомени на Момо Капор Имал съм свои собствени гении (Imao sam svoje privatne genije) (Два пасажа са посветени на Зуко Джумхур) Образът и творчеството на абсолютния гений
Категория:Сценаристи от Босна и Херцеговина Категория:Югославски сценографи Категория:Карикатуристи Категория:Костюмографи Категория:Художници Категория:Пътеписци Категория:Изкуствоведи Категория:Хора от Херцеговина Категория:Починали в Херцег Нови