Месолонгос, още Мислегощи или Мислегоже (, Месолонгос, до 1927 година: Μεσολογγόστι, Месолонгости), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 760 m надморска височина, на около 17 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища). На северозапад граничи с костурското село Лучища, на север – със Скалохори (Чърчища), на запад – с Плакида (Лабаница). Построено е на левия бряг на река Беливод (Велос), приток на Бистрица. Състои се от две махали, на 1 km разстояние една от друга.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името Мислегоже е притежателно прилагателно със суфикс -je (среден род според село) от по-старо *Мислегождже, а то от личното име Мыслегодъ.
Античност В местностите Палеокастро, до параклисите „Свети Пантелеймон“ и „Свети Йоан“, както и в Ктирион са открити останки от стари стени, вази, каменни стъпала и монети.
В Османската империя В османските данъчни регистри от средата на XV век Мислогоще е споменато с 33 глави на семейства и трима неженени: Врано, Доган, Гьон, Лалко, Димо, Михал, Димо, Петре, Гин, Мано, Тодор, Йорги, Михал, Яно, Райо, Йорги, Леко, Дапчо, Йорги, Гьон, Згур, Яно, Райко, Михал, Пано, Алекса, Тодор, Яно, Никола, Йорги, Никола, Папа Яно, Стане, Продан, Бале и Тодор, и две вдовици Ирина и Стана. Общият приход за империята от селото е 2412 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 88
Според Васил Кънчов в края на XIX век Мислегощи е гръкоезично, но конфесионално смесено село, в което живеят 220 гърци мохамедани (валахади) и 200 гърци християни. Административно принадлежи на Населишката каза на Османската империя.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мислогощи е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 88 къщи.
В началото на XX век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Missligochté има 200 гърци патриаршисти.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Месолонгости (Μεσλογκόστη), Населишка каза, живеят 100 валахади и 250 гърци християни.
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Меслогости (Μεσλογόστιον) в 1910 година има две махали със 70 семейства, от които в едната 25 гъркоговорещи мюсюлмани валахади и в другата 45 гъргоговорещи християни. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици мъже.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Мислогоже е обозначено като гръцко селище.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мислегощи остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μεσολογκότσιον са регистрирани 295 жители.
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място в Горната махала на селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 29 семейства или 101 души. Понтийците си построяват църква „Свети Николай“. В енорията има и стар храм „Свети Николай“, построен от бежанците до джамията.
В 1927 година името на селото е сменено на Месолонгос.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Месолонгос на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Пистория Πιστορία Диава Διάβαрека на С от Месолонгос, ляв приток на Беливод
Личности Родени в Месолонгос Атанасиос Космас (1860 – 1931), гръцки просветен деец и революционер
Бележки
Категория:Села в дем Горуша Категория:Валахадски селища