Река или Рекански регион () е географско-историческа местност в северозападна Македония, днес в Северна Македония. На северозапад граничи с Мавровско, Дебърско и Шар планина, на запад с границата на Албания по планините Кораб и Кърчин, а на югоизток с Кичевско и планините Дешат, Бистра и Стогово. Името на региона идва от най-голямата и важна река в региона Радика.

Райони

Област Река се дели условно на пет района: Горна Река, Долна Река, Голема Река, Миячия и Малорекански край. Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничка река, към което спадат селата Бродец, Кракорница, Богдево, Върбен, Търница, Вълковия, Тануше, Нистрово и Бибане. В XIX век цяла Горна Река се поалбанчва, но значителна част от жителите запазват православната си вяра.Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр.12-13.Селищев А.М. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929, стр. 36.

Долна Река обхваща долното течение на река Радика до местността Божков мост, на мястото където Мала река се влива в Радика. Там се намират селата Жировница, Върбяни, Ростуше, Битуше, Янче, Требище, Велебърдо, Скудрине, Присойница и Видуше. Малореканският край обхваща района между теченията на Мала река (Тресонската река) и Гарската река и дял от планината Стогово, като населените места в района са Гари, Тресонче, Лазарополе, Селце, Росоки, Осой и Могорче.

История

Данни за населяването на Река има от Античността и Средновековието. До XX век районът е познат основно със своите зографи, дърворезбари, строители и сезонните работници на Балканите и в Западна Европа. През 1885 година е създадена Реканска каза, чийто център е Требище, а от края на 1887 година - Жировница.Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.

След 1893 година Вътрешната македоно-одринска революционна организация създава Галичко-Реканския революционен район, подрайон на Кичевско-Дебърския революционен район. В областта се намира Бигорският манастир.

Външни препратки Марко Григоров от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония - "Говорът на Малореканците (Мияците) в Дебърско", публикувано в „Известия на семинара по славянска филология при университета в София“, книга II, София, 1907 година „Сборник от старо - народни умотворения из Дебърско, Кичевско и Охридско“, Солун, 1895 г.

Бележки

Категория:Историко-географски области в Северна Македония