Тео̀дорос Кавалио̀тис (; ) е гръцки учен, просветен деец и свещеник, видна фигура на Новогръцкото просвещение.Asterios I. Koukoudēs. The Vlachs: Metropolis and Diaspora. Zitros, 2003, ISBN 978-960-7760-86-9, p. 335.

Биография Роден е в 1718 година.Εισήγηση Α΄βάθμιας Εκπαίδευσης Καβάλας По етнически произход е арумънин, гръкKahl Thede, Γλώσσα και στόχοι του πρώιμου αρμανικού, γραπτού λόγου (1731 – 1813), p. 71 (German original: Sprache und Intention der ersten aromunischen Textdokumente, 1731 – 1809) in Για την ταυτότητα των Βλάχων: εθνοπολιτισμικές προσεγγίσεις μιας βαλκανικής πραγματικότητας, Βιβλιόραμα (2009) или албанец, като самият той никъде не коментира въпроса, явно смятайки го за несъществен. Спорно е и дали получава фамилията си Кавалиотис (в превод Кавалски), тъй като е роден в Кавала или по друга причина, но прекарва по-голямата част от живота си в Москополе. Учи в Москополе, а след това философия и математика в училището Маруциос в Янина (1732 – 1734) при Евгениос Вулгарис.Dieter Kremer: Actes du XVIIIe Congrès International de Linguistique et de Philologie Romanes; 1989. p. 122

От 1743 година работи като преподавател в училище, което после се преобразува в т.нар. Нова академия в Москополе.Tassos A. Mikropoulos. Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society: Dusty traces of the Muslim culture. Earthlab. ISBN 978-960-233-187-3, p. 316. В 1750 година наследява Севастос Леонтиядис като директор на училището и остава такъв 21 години (1748 – 1769).Κεκρίδης (1988), p. 283 Трудовете му, написани на гръцки са „Логика (1749, непубликуван), „Физика“ (1752, непубликуван), „Новогръцка граматика“ (1760), „Метафизика“ (1767), „Протопирия“ (1770). Те са изключително популярни на балканите и ръкописни преписи са откривани дори в Яш. След разрушаването на Москополе в 1769 година вероятно заминава за Токай. В 1773 година се връща в Москополе, но не успява да възстанови АкадемиятаKekridis (1989): p. 66 През юни 1789 година става свидетел на ново разрушение на града от местните мюсюлмански бейове. Кавалиотис умира на 11 август 1789 година.The Codex of Saint John Prodromos' monastery, Moschopolis: 1789, Αὐγούστου 11 ἡμέρα ϐ ἐπλέρωσεν τὸ κοινὸν ὁ ἱεροδιδάσκαλος Πρωτοπαπᾶς Θεόδωρος Ἀναστασίου Καβαλλιώτης – Αἰωνία τοῦ ἡ μνήμη. (p. 29.)Kekridis (1989): p. 68

Протопирия Сред най-известните му трудове е триезиковият речник на гръцки, армънски и албански език. В 1770 година Кавалиотис отпечатва във Венеция в печатницата на Антонио Бортоли учебник, наречен „Протопирия“.Greece and the Balkans: identities, perceptions and cultural encounters since the Enlightenment; ed. by Tziovas, Dimitris. „Протопирия“ има 104 страници, като от 15 до 59 има триезичен речник на 1170 гръцки, арумънски и албански думи.Lloshi p. 282 Целта на речника е елинизацията на негръцкоговорещите православни общности на Балканите.Friedman A. Victor. After 170 years of Balkan linguistics. Wither the Millennuim? University of Chicago. p. 2: ...given the intent of these comparative lexicons was the Hellenization of non-Greek-speaking Balkan Christians...Horst Förster, Horst Fassel. Kulturdialog und akzeptierte Vielfalt?: Rumänien und rumänische Sprachgebiete nach 1918. Franz Steiner Verlag, 1999. ISBN 978-3-7995-2508-4. p. 35, 45. Речникът е публикуван отново в 1774 от шведския професор Йохан Тунман, който преподава в Университета на Хале-Витенберг. Тунман добавя латински превод на думите.Lloshi pp. 290 – 292 and p.317

Извадка от първата страница на речника

Ῥωμαίϊκα (Ромейски – гръцки) Βλάχικα (Влашки – арумънски) Ἀλβανίτικα (албански) Български превод Ἀββᾶς Ηγούμενου Ηγκουμέν Игумен Ἀγαλια Ανάργα Γκαντάλε Бавно Ἀγαπῶ Βόη Ντούα Обичам Ἄγγελος Άγγελου Έγγελ Ангел Ἀγγεῖον Βάσου Ένᾳ Гърне Ἀγγίϛρι Γκρέπου Γκρέπ Кукичка Ἀγελάδα Βάκᾳ Λιόπᾳ Крава Ἅγιος Σᾴμτου Σσιέντ Свети Ἀγκάθι Σκίνου Γκιέπ Трън Ἀγκάλη Μπράτζᾳ Πουσστίμ Прегръдка Ἀγκοῦρι Καϛραβέτζου Κραϛαβέτζ Краставица Ἀγκῶνας Κότου Μπᾳλλίουλ Лакът Ἀγνάντια Καρσσί Κουντρέ Отсреща

Трудове Εἰσαγωγὴ εἰς τὰ ὀκτω μέρη τοῦ λόγου. Ἐν Μοσχοπόλει 1760 καὶ Ἑνετίῃσι 1774. Ἔπη πρὸς τὸν ἐξαρχικῶν ἐν Μοσχοπόλει ἐπιδημήσαντα Ἰωαννίκιον Χαλκηδόνος ἐν ἔτει 1750 Μαΐου 2. Μετάφρασις ἀλβανικὴ τῆς Καινῆς Διαθήκης.Κ. Σάθας: Νεοελληνικὴ φιλολογία. 1868 Πρωτοπειρία. Ἑνετίῃσιν, 1770. Παρὰ Ἀντωνίῳ τῷ Βόρτολι.

Вижте също Даниил Москополец

Бележки

Категория:Македонски власи Категория:Гръцки просветни дейци Категория:Гъркомани Категория:Гръцки духовници Категория:Новогръцко просвещение Категория:Родени в Кавала Категория:Москополци