Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в южната част на област Кърджали. С площта си от 537,871 km2 е 3-та по големина сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,75% от територията на областта. Община Кирково е най-южната община на България (връх Вейката). Границите ѝ са следните: на север – община Джебел; на североизток – община Момчилград; на изток – община Крумовград; на юг – Република Гърция; на запад – община Златоград, област Смолян.

Природни ресурси Релеф Релефът на община Кирково е средно-, ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. В централните части на общината са разположени няколко сравнително големи долинни разширения по теченията на река Върбица и десният ѝ приток Чорбаджийска река (Къзълач) – в района на селата Бенковски, Кирково и Подкова. В коритото на Върбица, северно от село Брегово се намира най-ниската точка на общината – 265 m н.в.

От всички страни тези обширни долинни разширения са обградени от четири средно- и нископланински рида, части от Източните Родопи. В южната част на община Кирково се простират северните склонове и разклонения на мощния граничен с Гърция рид Гюмюрджински снежник. В него, на границата с Република Гърция се намира връх Вейката (1463 m), най-южната точка на България и най-високата точка на общината. Източно от прохода Маказа, по границата с Гърция се простира най-западната част на рида Мъгленик с максимална височина Върха (952 m), разположен на граничната бразда, югозападно от село Тихомир. Източните части на общината се заемат западните склонове и разклонения на друг източнородопски рид Стръмни рид с посока на простиране от юг на север. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен североизточно от село Нане. И накрая, на север и запад от долината на Върбица, в северната част на община Кирково се простират крайните южни и югоизточни части на устренския рид (югоизточно разклонение на рида Жълти дял) със Зли връх (710 m), разположен северно от село Стоманци.

Води Основна водна артерия на общкина Кирково е река Върбица (десен приток на Арда). Тя навлиза в общината от община Златоград западно от село Пресека. До село Крилатица тече в източна посока, след което завива на север-североизток и северно от село Брегово напуска пределите на общината. По нейното течение в границите на община Кирково има две големи долинни разширения – в райна на селата Бенковски и Подкова, заети от обработваеми земи. Основни притоци на Върбица в пределите на общината са реките: леви – Папаздере (влива се при село Добромирци), Ахряндере (при село Бенковски), Олудере (при Дрянова глава) и Циганско дере (при село Върбен); десни – Дранговска река (при село Дрянова глава), Чорбаджийска река (Къзълач, при село Подкова) и Арпалъшко дере (при село Старейшино). Десният приток на Върбица – Чорбаджийска река (Къзълач) протича изцяло през общината и в района между селата Горно Къпиново и Кирково образува третото в общината обширно и плодородно долинно разширение.

Най-югоизточните части на община Кирково се отводняват от най-горното течение на река Кесебир (Вировица, ляв приток на Крумовица, от басейна на Арда).

ОбщинаКирково се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Всичките изброени по-горе реки са с непостоянен воден режим, като след продължителни дъждове и през пролетта прииждат, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: „Мъгляне“ („Бенковски“, с капацитет 8 млн. m3), „Амбарица“ („Чакаларово“, 150 хил. m3) и язовира в местността Голяма нива до село Домище (30 хил. m3).

Климат Климатът на общината е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 11 °C и 13,2 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 mm, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г.

Минерални ресурси На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино – на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. Находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на общината има и находища на нерудни полезни изкопаеми – азбест, кианит, дистен, фелицит, гранити, мрамори и други използвани в строителството.

Населени места Общината има 72 населени места с общо население 20 442 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Кирково, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Априлци 97 1,735 Медевци 86 3,403 Бакаджик Бенковски 2321 13,912 Кирлик, Кирил Метличина 165 - Генерал Панайотово, в з-щето на с. Кърчовско Брегово 95 2,475 Метличка 22 6,548 Мухаремоглар Вълчанка 113 5,796 Могиляне 458 6,494 Юртчулар Върбен 716 5,854 Айваз Мъглене 166 5,079 Булутлар Върли дол 1 2,323 Сарп дере Нане – 5,041 Наназлъ даг Горно Кирково 438 5,102 Орлица 142 13,842 Узун химетлер, Протогерово Горно Къпиново 218 15,679 Горньо Къпиньово Островец 271 3,001 Ада кьой Горски извор 550 15,868 Куруджа дере Пловка 68 4,652 Тюрк геве Гривяк 102 2,435 Кара Ахмедлер Подкова 322 3,712 Налбантлар Дедец 97 2,421 Деделер Пресека 282 10,715 Чатак Делвино 111 5,654 Делвелер Първенци 62 1,417 Ходжа кьой Джерово 254 5,715 Арабаджии Първица 316 5,362 Торфулу Добромирци 388 3,583 Емирлер Растник 179 2,773 Томашлар Долно Къпиново 264 16,846 Долно Къпиньово Самодива 301 7,040 Аша Коджа Юмер Домище 341 7,877 Анлък Самокитка 36 6,423 Сараджа Виран Дрангово 817 47,707 Биюк ип дере Светлен 22 5,935 Кабиллер, Кабиле Дружинци 293 - Ортакчии, Полянци, в з-щето на с. Завоя Секирка 30 2,961 Папарджик, Тагарджиклер Дрянова глава 98 2,059 Сюлюмезлер Средско 115 4,895 Ортаджи Дюлица 327 6,046 Айваджик Старейшино 85 5,058 Шехлер Еровете 101 2,087 Хорозлу, Аразлъ Старово 318 6,225 Коджа Юмер Завоя 297 4,282 Ени махле Стоманци 227 4,963 Чиликли Загорски 74 1,745 Кърджалар Стрижба 95 16,084 Къркъм Здравчец 144 5,713 Небирлер Тихомир 941 25,124 Терзи юрен Каялоба 244 7,339 Каслоба Фотиново 818 7,355 Хатиболар Кирково 685 2,964 Хаджийско 308 3,598 Хаджи махле, Искрил Китна 288 7,613 ЮНакиплер Царино 1 8,190 Хасъ юрт Козлево 75 1,262 Марефлер Чавка 12 3,091 Шадилер Костурино 6 - Далакча, в з-щето на с. Крилатица Чакаларово 1130 24,281 Чакал кьой Кран 174 4,247 Кран дере Чичево 60 6,020 Кючук Ип дере Кремен 73 12,656 Чорбаджийско 1696 26,412 Чорбаджилар Крилатица 194 17,001 Шахпалъ Шипок 69 3,443 Ерекли Кукуряк 186 6,360 Ерекли Шопци 350 2,816 Емирлер Кърчовско 182 5,194 Каранджилар Шумнатица 378 19,199 Фъндаджик Лозенградци 138 14,320 Каракаш Яковица 44 4,454 Малкоч 269 7,906 Малкоч дере Янино 96 2,489 Янаклар ОБЩО 20442 537,871 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени Указ № 282/обн. 21.05.1927 г. – признава н.м. Къшла дере (от с. Дрангово) за м. Къшла дере; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сапдере на с. Бързия; – преименува с. Куруджа дере на с. Горски извор; – преименува с. Арабаджии на с. Джерово; – преименува с. Анлък на с. Домище; – преименува с. Биюк ип дере (Голямо Ип дере) на с. Дрангово; – преименува с. Ортакчии на с. Дружинци; – преименува с. Дегермен теке на с. Жерка; – преименува с. Ени махле на с. Завоя; – преименува м. Къшла дере на м. Зимица; – преименува с. Далакча на с. Костурино; – преименува с. Каракаш на с. Лозенградци; – преименува с. Узун химетлер на с. Протогерово; – преименува с. Къркъм на с. Стрижба; – преименува с. Терзи юрен на с. Тихомир; – преименува с. Хасъ юрт на с. Царино; – преименува с. Чакал кьой на с. Чакаларово; – преименува с. Фъндаджик на с. Шумнатица; МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Хатиболар на с. Фотиново; – преименува с. Чорбаджилар на с. Чорбаджийско; МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Емирлер на с. Добромирци; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Фарфалар на с. Веслец; – преименува с. Сарп дере на с. Върли дол; – преименува с. Али паша на с. Генерал Панайотово; – преименува с. Кара Ахмедлер на с. Гривяк; – преименува с. Деделер на с. Дедец; – преименува с. Делвелер на с. Делвино; – преименува с. Сюлюмезлер на с. Дрянова глава; – преименува с. Айваджик на с. Дюлица; – преименува с. Едилоглар на с. Едил; – преименува с. Хорозлу (Аразлъ) на с. Еровете; – преименува с. Кел оглар на с. Загоричане; – преименува с. Кърджалар на с. Загорски; – преименува с. Неберлер на с. Здравчец; – преименува с. Кабиллер на с. Кабиле; – преименува с. Накиплер на с. Китна; – преименува с. Марефлер на с. Козлево; – преименува с. Кран дере на с. Кран; – преименува с. Шахпалъ на с. Крилатица; – преименува с. Ерекли на с. Кукуряк; – преименува с. Каламджилар (Каранджилар) на с. Кърчовско; – преименува с. Малкоч дере на с. Малкоч; – преименува с. Бакаджик на с. Медевци; – преименува с. Мухаремоглар на с. Метличка; – преименува с. Юртчулар на с. Могиляне; – преименува с. Булутлар на с. Мъглене; – преименува с. Шаинлер на с. Мъженци; – преименува с. Наназлъ даг (Нарезли дере) на с. Нане; – преименува с. Ада кьой на с. Островец; – преименува с. Бояджилар на с. Пеевско; – преименува с. Гяур дере ходжа на с. Пенковци; – преименува с. Тюрк геве на с. Пловка; – преименува с. Налбантлар на с. Подкова; – преименува с. Чатак на с. Пресека; – преименува с. Ходжа кьой на с. Първенци; – преименува с. Торфулу на с. Първица; – преименува с. Томашлар на с. Растник; – преименува с. Кол оглар на с. Робино; – преименува с. Аша Коджа Юмер на с. Самодива; – преименува с. Сараджа Виран на с. Самокитка; – преименува с. Папарджик (Тагарджиклер) на с. Секирка; – преименува с. Ортаджи на с. Средско; – преименува с. Шехлер на с. Старейшино; – преименува с. Коджа Юмер на с. Старово; – преименува с. Чиликли на с. Стоманци; – преименува с. Каин тепе на с. Трепетлика; – преименува с. Хаджи махле на с. Хаджийско; – преименува с. Шадилер на с. Чавка; – преименува с. Кючук Ип дере (Малко Ип дере) на с. Чичево; – преименува с. Ерекли на с. Шипок; – преименува с. Емирлер на с. Шопци; – преименува с. Къзалар на с. Ягнево; – преименува с. Янаклар на с. Янино; МЗ № 1957/обн. 16.11.1935 г. – признава н.м. Кирлик (от с. Пеевско) за отделно населено място – с. Кирил; МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирил на с. Бенковски; МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува с. Генерал Панайотово на с. Метличина; Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Зимица поради изселване; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Бързия на с. Бързея; – преименува с. Горньо Капиньово на с. Горно Къпиново; – преименува с. Долно Капиньово на с. Долно Къпиново; – преименува с. Каслоба на с. Каялоба; – преименува с. Протогерово на с. Орлица; Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава н.м. Яковица за отделно населено място – с. Яковица; Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Айваз на с. Върбен; – преименува с. Хаджийско на с. Искрил; – преименува с. Кабиле на с. Светлен; Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Вълчанка (от с. Царино) за отделно населено място – с. Вълчанка; – признава н.м. Акча (от с. Чакаларово) за отделно населено място – с. Кремен; Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Солука (от с. Шумнатица) за отделно населено място – с. Априлци; – признава н.м. Брегово (от с. Самодива) за отделно населено място – с. Брегово; – признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;