Анадолка, Анадол или Долинское (; ; ) е село в Южна Украйна, Измаилски район на Одеска област. Заема площ от 2,94 км2.
География Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 4 километра североизточно от Рени.
История В района на селото и в неговите околности са открити останки от селища от късната бронзова епоха (края на второто хилядолетие пр.н.е.), от първите векове на нашата ера, от салтово-маяцката култура и от IX— X век.Долинское, – в: История городов и сел Украинской ССР, Том „Одесская область“, с. 384 – 385. Край Анадолка през 1895 година е намерено и съкровище от антични златни монети от IV—III век пр.н.е – така нареченото Анадолско съкровище.Придик, Е. М. Анадольский клад золотых статеров 1895 года, – в: Известия Императорской археологической коммисии, Выпуск 3, Санкт Петербург 1902, с. 58 – 92.
Днешното село е основано през втората половина на XVIII век от молдовани. След Руско-турската война от 1806 – 1812 година в Анадолка се заселват и преселници от българските земи на юг от Дунав. Впоследствие селото е включено в състава на бесарабските български колонии.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15. В Указа на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Анадолка е посочено като селище в Прутски окръг.Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 518. През 1835 година в Анадол са регистрирани 109 семейства с 518 жители (266 мъже и 252 жени). Пет от семействата (27 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г.Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 267..
В 1852 година Анадолка, което е част от Кагуло-Прутски окръг, наброява 680 жители.Новаков, С. З., пос. съч., с. 529.
Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Анадолка попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. След като през 1861 година част от жителите на Импуцита се преселват в Таврия, българи от Анадол, Джурджулещ и Карагач заемат тяхното място.Червенков, Н. и И. Грек, пос. съч., с. 33.
През 1878 година Анадолка отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 297 двора и 1446 жители.Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
През 1918 – 1940 и 1941 – 1944 година Анадол е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 1.935 души, от които 1670 румънци, 199 българи, 37 руснаци, 4 гагаузи.
От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Анадолка е в състава на Съветския съюз. През 1946 година е създаден колхозът „Заря“. През 1947 година селото е преименувано на Долинское.
От 1991 година Долинское е в състава на независима Украйна, в която името му е променено на Долинське.
Население Населението на селото възлиза на 2705 души(2001). Гъстотата е 920,07 души/км2. По-голяма част от жителите са молдовани.
Демографско развитие: 1930 – 1935 души 1940 – 2215 души 2001 – 2705 души
Езици Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:
Роден език Численост Дял (в %)Общо 2705 100.00Молдовски 2509 92.75Руски 130 4.80Украински 16 0.59Гагаузки 13 0.48Български 11 0.40Румънски 4 0.14Други 22 0.81
Бележки
Категория:Села в Одеска област Категория:Селища в Измаилски район