Георги Василев с псевдоними Георги Куртев и Селвие, Селвий (тур. Кипарис, символизира елегантност, височина) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Роден е в 1880 година в Свиленград, който тогава Мустафа Паша, в Османската империя. От малък помага в бедното стопанство на баща си, Васил Сардаря и по-големите си сестра Велика и брат Вангел. През 1895г. завършва с отличие прогимназията в Мустафапаша и е изпратен като екзархийски стипендиант в Одринската гимназия „Доктор Петър Берон“, като завършва с първия и випуск през 1899г. През учебната 1896-1897 заедно със съгражданите си Димитър Катерински, Александър Попов и други организират ученически кръжок със социалистическа насоченост. Още в трети курс, през 1898 година, става член на ВМОРО и е изпратен от Одринския Окръжен Революционен Комитет (ООРК) като учител в Свиленград, където повечето учители са арестувани заради аферата за убийството на Иван Варсамов от Павел Генадиев, уважаван свиленградчанин и член на революционната организация в града. Там Василев е посветен в делото на околийския комитет на ВМОРО от новия му председател, обущаря Янаки Илиев. В следващата година се мести в Одрин, където преподава в гимназията „Петър Берон“, и същевременно е секретар на Одринския окръжен революционен комитет от 1900 до 1901 година.

Керемидчиоглувата Афера от Юни 1901г. и последиците и: Керемидчиоглувата афера води до сеизмични промени за българското население в Одринска Тракия. Стотици мигрират в България, много са затворени и интернирани и революционната организация е раздробена. В този тежък контекст Георги Василев като секретар на ООРК цели да възстанови структурите на революционната организация в района. След аферата родният му Мустафа Паша и околните села стават ключов сборен пункт и трансферен коридор за пристигащите от България нелегални дейци, оръжие и литература, необходими за възстановяването на съсипаните от разкритията революционни структури в Одринско, Лозенградско и странджанско.

Ехото от Керемидчиоглувата афера води до недоверие и вакуум в комитетско ръководство. В средата на 1901 Константин Антонов (също известен като Вълчо Антонов) прави опит за отцепване от Одринския окръг на самостоятелен Беломорски (Гюмюрджински) революционен окръг, отнемайки го от ръководството на ВМОРО по наредба на ВМОК. Георги Василев е изпратен по спешност като учител в Дедеагачката прогимназия, за да може да наложи отново влиянието на Одринския окръг над беломорските дейци в Гюмюрджинско и Ахъчелебийско. Василев замества дотогавашния организатор Георги Маринов, който се разболява тежко. Василев преустройва съществуващите революционни комитети съгласно уставните нареждания и наредбите на правилника на ВМОРО в духа на препоръките на окръжния комитет. Поставя начело на комитетите по-будни и по-дейни хора. Мездувременно Константин Антонов е назначен от ВМОК за ръководител на Чепеларския пункт и продължително пречи на работата на Василев. По-късно през 1901г. Василев успява да убеди Антонов да не накърнява целостта на Одринския окръг.

Неосъществена среща в Търново- Сеймен (днешен Симеоновград) 1901 г.: В началото на декември 1901 година Василев се среща с Христо Караманджуков, като двамата решават да се свика сбирка на одринските дейци, на която да се обсъди дейността в Одринско и по възможност ръководството да се поеме от местни легални и нелегални дейци. Тази планирана сбирка не се осъществява по Коледа в Търново Сеймен (днешен Симеоновград), в хотела на Димо Стоянов от Ахъчелебийско, където успяват да пристигнат само Василев, Караманджуков, Лазар Маджаров, Лазар Димитров и Александър Кипров. Решават да организират среща в Пловдив с ръководна роля на Гоце Делчев и Михаил Герджиков.

Пловдивски Конгрес на ВМОРО 1902 г.: Организацията се събира успешно по Великденските празници между 13 и 15 април 1902 година в дома на бащата на Михаил Герджиков в Пловдив, България. Събор на атлетичното дружество "Юнак" им помага да бъдат по-малко забележими в града. Изглаждайки несъгласията, шестнадесетте участници в Пловдивския конгрес разделят Одринския революционен окръг на райони и две инспекционни зони. Гоце Делчев изнесъл доклад „За начина на организиране на Одринско”, а Михаил Герджиков - „Как да се агитира между населението”.Георги Василев е избран отново за секретар на Одринския Окръжен Революционен Комитет (ООРК).

Конгрес на Петрова Нива 1903 г.: През следващата година, Василев е делегат на окръжния конгрес на Петрова нива, провел се между 28 и 29 юни 1903 година (стар стил). Той пътува към конгреса в дълбините на Сакар планина и като член на предконгресната (охранителна) чета, минала през Алан Кайряк (сегашното Ясна Поляна). Основната цел на конгреса е да доведе до яснота дискусиите за и против вдигането на въстание. Дискусията прекъсва след като делегатите получават информация, че в Битолския вилает е взето решение за въстание и става ясно, че те могат само да организират Одринския комитет в съответствие с това. Конгресът приключва напълно когато е забелязано приближаването на турски войници привечер на 29 юни.

Варненски Конгрес 1904 г.: ООРК насрочва среща за 14 февруари (стар стил) във Варна. Като представител на ЦК на ВМОРО присъствал Васил Пасков, от ООРК - председателя Велко Думев, секретарят Георги Василев, касиерът Павел Ковачев. Главното революционно-боево тяло (ГРБТ) е представено, както и преди, от Михаил Герджиков. Конгресът представя равносметка на Илинденско-Преображенското въстание, особено що се отнася до взетите решения, дейността и последствията за българското население от Одринско и Източна Тракия. Дискусиите са тежки и оживени и някои пристъстващи свидетелстват за бурни дебати и вадени пистолети. Събралите заключават, че Преображенското въстание избухва преждевременно, критикуват тактическия подход четите да бранят отделно завоюваните позиции в малките селища вместо да се обединят в заход към по-големите градове, осъждат своеволията с морала и устава на някои от войводите. Като цяло, конгресът заключава, че вдигането на въстанието е било неизбежно, жертвите- относително оправдани и продължаването на революционната борба с нови сили- наложително. Михаил Герджиков си прави отвод като ръководител на ГРБТ и нови членове приемат редица организационни позиции. Иван Орманджиев в огромния си труд "Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895 – 1903)" предава спомените на Павел Ковачев: „Всички присъстващи бяха духом смутени, отчаяни, покрусени и сломени - трагедията беше станала, грешката беше очевидна." (Н. Недкова, стр. 134). Само две седмици след Варненския Конгрес правителствата на Княжество България и Османската Империя подписват "Начовичевата спогодба" за нормализиране на отношенията между двете страни като България се задължава да разпусне революционните комитети на своя територия и да спре преминаването на въоръжени чети към Македония и Одринско. В замяна Империята обещава да проведе реформи и да даде амнистия на участниците във въстанието. В действителност връщането на българските бежанци по домовете си е всячески възпрепятствано, чрез заселване на етнически турци и разрушаване на имотите. След въстанието Георги Василев пребивава известно време в Бургас. По спомените на ВМОРО представителя за Лозенградско в Бургас Димитър Попниколов Василев организира парични помощи за Одринци заточени в Паяс Кале.

Георги Василев в Хасково през 1905 г.: През 1905 година Василев е ръководител на пункта на ВМОРО в Хасково, след преустановяване на секретарството си в Одрин. Там ролята му като легален член на организацията е да възстанови каналите за комуникация и транспорт през границата до Одрин и родния си Мустафа Паша. Организира прехвърлянето на чети от България и снабдяването, окомплектоването и безопасното им пропускане в Османската империя. Хасково е залят от вълни от български бежанци след въстанието. Василев помага за тяхното настаняване и организира подкрепа за семействата на загинали или затворени революционери.

Одрински Конгрес 1908 г.: През 1908 година Георги Василев участва в Одринския конгрес на ВМОРО, подбуден от начално обещаващите развития в османското общество в следствие на Младотурската революция. По реферата представен от Михаил Герджиков, който прави констатацията, че революцията е по-скоро бунт, се изказват Ламби Мурдев, Георги Попаянов, Георги Василев и други. Резолюцията по този въпрос гласи: "Одринската революционна организация остава и занапред революционна по замисъл и средства. Конгресът препоръчва всички мерки за стягане на нейните редове." (Н. Недкова, стр. 134).

Георги Василев през 1920те- 1930те години (БТВТРК, ВТРО и КСТ): Дейността на Георги Василев в тези десетилетия е обект на продължаващо проучване. На 17 септември 1923г., след разтурването на Българо-турския революционен комитет (БТВТРК), членове на лявото крило на БТВТРК основават Вътрешна Тракийска Революционна Организация (ВТРО) на нелегален конгрес в Хасково. Новата организация остановява контакт с легалните тракийски дружества в Хасковско, Кърджалийско и Смолянско и оборудва военни чети предимно в западна Тракия чрез таксуване на едрите тютюневи фирми. Организацията е под значителен натиск да се саморазпусне след лятото на 1926г. Официално, правителството на Андрей Ляпчев разтурва ВТРО на 12 октомври 1927г. поради военните им акции в Тракия. В същия ден Георги Василев оглавява нова организация. Комитетът за свободата на Тракия (КСТ) е нелегална и полулегална организация, която продължава да организира доставката на средства и въоръжение на чети в тракийските земи останали в Турция и Гърция. През 1929 г. при пълна секретност се провежда конгрес на КСТ в Пловдив. Избрано е ново 5-членно ръководно тяло начело с Димитър Маджаров. Компактно населените с тракийски бежанци територии в България са разделени на 10 района, които организационно са включени в четири окръжни центъра- Смолян, Пловдив, Кърджали и Бургас. Според Никола Геджов (някъде Инджов) "КСТ се ръководи от Върховно ръководно тяло, което се избира на всеки 2 години. Избраните лица се знаят само от Председателя на Конгреса, като след избора действат с псевдоними. Във всеки населен пункт, където има тракийци, има образувани местни групи, които се делят на тройки, и членовете на които не се познават." Той продължава: "Ръководното тяло се е състояло от пет души. В края на 1933 г. същото е имало следния състав: Георги Василев, пенсионер от Свиленград; Илко Димитров, търговец от Кърджали; Иван Терзиев, търговец от Ивайловград; Георги Хълчев, чиновник от Пловдив; Иван Узунов, търговец от Тополовград." Комитетът издава вестник "Страж" нелегално между 1931г. и 1934г. когато е разтурен.

Внук на Георги Василев е бележитият български оперен певец Асен Василев.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Родени в Свиленград Категория:Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия Категория:Учители в Одринската българска мъжка гимназия Категория:Български просветни дейци от Тракия