Алексей Инокентиевич Антонов е съветски военачалник, армейски генерал, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в заключителния етап на Втората световна война, кавалер на Орден „Победа“ (единственият съветски гражданин с този орден без маршалско звание).
Участва в Ялтенска и Потсдамска конференции.R. Gellately, Stalin's Curse (2013) p. 104
Умира на 18 юни 1962 г. в Москва. Погребан е на Червения площадАбрамов А. С. У Кремлевской стены. — 7-е изд., доп. — М.: Политиздат, 1987. — 382 с.Антонаў Аляксей Інакенцьевіч // Энцыклапедыя гісторыі Беларусі: у 6 т. / Рэдкал.: Г. П. Пашкоў і інш. – Мінск: БелЭн, 1993. – Т. 1. – С. 123–124..
Награди СССР Орден „Победа“ 3 ордена „Ленин“ 4 ордена „Червено знаме“ 2 ордена „Суворов“ 1-ва степен орден Кутузов 1-ва степен орден Отечествена война 1-ва степен
14 чуждестранни ордена, в т.ч.: Полша: кавалер на Големия кръст Орден „За войнска доблест“ („Virtuti Militari“, най-висшия военен орден) Франция: Командирски кръст Орден на Почетния легион Военен кръст, 1939 г. Чехословакия: Орден Бял лъв 1 степен Военен кръст Югославия: Златен орден „Партизанска звезда“ Златна звезда орден „За заслуги пред народа“ САЩ: орден „Почетен легион“ степен главнокомандващ Монголия: орден „Червено знаме“
медали
Източници
Категория:Руски военни дейци от Първата световна война Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Съветски генерали Категория:Родени в Гродно Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“