АрпадиУнгария Страна: УнгарияПарентална династия: няма Титли: Крал на Унгария,Далмация,Хърватия,Славония,Лодомерия,Кумания,Херцог на Щирия Основател: АлмошПоследен владетел: Андраш IIIНастоящ потомък: нямаГодина на основаване: 855Разпадане: 1301Националност: МаджариКадетски линии: Круа,Дръмонд Арпади (; ; ) е династия унгарски князе (889 – 1000) и крале (1000 – 1301). През Средновековието династията често е наричана „Дом на Светите крале“.
Историческа справка Князе (вождове) на Унгария 889 – 907 – Арпад (845/855 – 907), син на Алмош 907 – 947 – Жолт (Золтан) (896 – 948/949), син на предходния 947 – 952 – Вал (Файс, Лашонц), внук на Арпад 952 – 972 Такшон (931 – 972), внук на Арпад 972 – 997 – Геза (Ищван) (ок. 940 – 997), син на предходния 997 – 1000 – Ищван I Свети (969 – 15.8.1038), син на предходния, от 1000 крал
За основоположник на династията Арпади се приема Арпад (889 – 907), маджарски вожд, който, подложен на натиск от страна на печенегите, повежда народа си от южноруските степи към днешна Унгария. Той воюва с българите и хазарите, а през 906 г. войските му унищожават Великоморавското княжество. През 10-ти век под ръководството на неговия син Жолт (Золтан) (907 – 947) и на внуците му Вал (Файс, Лашонц) (947 – 952) и Такшон (952 – 972) унгарците се превръщат в страшна заплаха за всички свои съседи, особено за Германия, Северна Италия и България. В грабителските си походи те достигат дори до Париж и до пределите на Византия. През 955 г. германският крал Ото I им нанася тежко поражение в битката при река Лех и ги принуждава да ограничат опустошителните си нападения. Консолидирането на страната се свързва с името на княз Геза (Ищван) (972 – 997), син на Такшон, който се покръства и позволява да започне разпространението на християнството в Унгария. Женен е за Аделаида, сестра на полския крал Мешко I Пяст. Баща е на: Ищван I Свети; Саролта, съпруга на бъдещия унгарски владетел Шамуел Аба; Маргарита, омъжена за бъдещия български цар Гаврил Радомир, който се развежда с нея.
Крале на Унгария 1000 – 1038 – Ищван (Стефан) I Свети 1038 – 1041, 1044 – 1046 – Петер Орсеоло (1011 – 1046), внук на Ищван (Стефан) I Свети 1041 – 1044 – Шамуел Аба (990 – 1044) 1046 – 1061 – Андраш (Ендре) I (ок. 1015 – 1061), брат на Бела I 1061 – 1063 – Бела I (1016 – 11.9.1063), брат на Андраш (Ендре) I 1063 – 1074 – Шаламон (1051/52 – 3.1087), син на Андраш (Ендре) I 1074 – 1077 – Геза I (ок. 1040 – 24.4.1077), син на Бела I 1077 – 1095 – Ласло I Свети (27.6.1046 – 29.7.1095), син на Бела I, крал на Хърватия (1091 – 1092) 1095 – 1116 – Калман Книжник (1070 – 3.2.1116), син на Геза I 1116 – 1131 – Ищван II (1101 – 3.4.1131), син на предходния 1131 – 1141 – Бела II Слепия (1108 – 13.2.1141), племенник на Калман Книжник 1141 – 1161 – Геза II (1130 – 31.5.1161), син на предходния 1161, 1163 – 1172 – Ищван III (ок. 1147 – 4.3.1172), син на предходния 1161 – 1162 – Ласло II (1131 – 14.1.1162), син на Бела II Слепия 1162 – 1163 – Ищван IV (1133 – 11.4.1165), син на Бела II Слепия 1172 – 1196 – Бела III (ок. 1148 – 23.4.1196), син на Геза II 1196 – 1204 – Имре (1174 – 30.11.1204), син на предходния 1204 – 1205 – Ласло III (1199 – 7.5.1205), син на предходния 1205 – 1235 – Андраш (Ендре) II (1176 – 26.10.1235), син на Бела III, княз галицки (Андрей 1188 – 1191) 1235 – 1270 – Бела IV (20.11.1206 – 3.5.1270), син на предходния 1270 – 1272 – Ищван V (18.10.1239 – 1.8.1272), син на предходния 1272 – 1290 – Ласло IV Кун (5.8.1262 – 10.7.1290), син на предходния 1290 – 1301 – Андраш (Ендре) III (1265 – 14.1.1301), внук на Андраш (Ендре) II
Ищван (Стефан) I Свети (997 – 1038) е покръстен през 985 г. заедно с баща си, когото по-късно наследява. Стреми се да устрои държавата по модела на съседна Германия. Като защитник на папския престол през 1000 г. той получава кралска титла и корона от папа Силвестър II. Макар делото му да е отчасти заличено от следващите владетели, върнали се към езичеството, Ищван І се смята за основател на унгарската християнска държава. Провъзгласен е за светец през 1078 г. Той сключва брак с Гизела, дъщеря на баварския херцог Хайнрих II Свадливия и сестра на германския император Хайнрих II. Синът му Имре (1007 – 1031), негов съвладетел е женен за Аргира, дъщеря на византийския император Роман III Аргир и е канонизиран заедно с баща си. Кралят има и дъщеря Гизела, съпруга на венецианския дож Одоне Орсеоло. След смъртта на Ищван (Стефан) I Унгария е обхваната от размирици, предизвикани от надигането на езическа реакция и борби за престола. Първоначално за крал е обявен внукът му Петер Орсеоло (1038 – 1041 и 1044 – 1046), син на дъщеря му Гизела. Той трябва да отстоява правата си срещу Шамуел Аба (1041 – 1044), съпруг на кралската сестра Саролта. След смъртта на Петер Орсеоло короната преминава у представителите на младшия клон на Алпадите.
Основоположник на този клон е Михай, брат на княз Геза (Ищван). Михай има двама синове: Вазул (†1037) и Ласло Сар (†1030), сключил брак с Предислава, дъщеря на великия киевски княз Владимир I Рюрикович. Вазул е баща на бъдещите владетели: Андраш (Ендре) I и Бела I. Андраш (Ендре) I (1046 – 1061) застава начело на Унгария, подкрепен от местната аристокрация. С помощта на брат си Бела той побеждава в много битки войските на германския император Хайнрих III. Жени се за Анастасия, дъщеря на великия киевски княз Ярослав I Рюрикович. Има един син, бъдещия крал Шаламон. В края на живота си Андраш І влиза в конфликт с брат си Бела І и загива в хода на борбата с него.
При провъзгласяването си за крал Бела I (1061 – 1063) християнството окончателно укрепва позициите на Унгария. Взема за съпруга Рикса, дъщеря на полския крал Мешко II Лямберт, от която има седем деца: Ланка, омъжена за руския княз Ростислав Всеволодович; Аделаида – за чешкия крал Вратислав II Пшемислович; Елена – за хърватския крал Димитър Звонимир; София, която има два брака – с Улрих I, княз на Истрия и със саксонския херцог Магнус; Мария, съпруга на византийския деспот Андроник Дука; Геза I; Ласло I Свети. След смъртта на Бела І за крал е провъзгласен племенникът му Шаламон (1063 – 1074), единствен син на Андраш (Ендре) I. Той няма деца от брака си с Юдит, дъщеря на германския император Хайнрих III. Свален е от престола и завършва живота си през март 1087 г. като отшелник в Истрия.
Властта преминава у братовчед му Геза I (1074 – 1077), първородния син на Бела I. Новият крал успява да сложи край на размириците и укрепва централното управление в страната. Сключва брак със Синадина, дъщеря на Теодул Синадин. Баща е на Алмош (†1129), херцог на Славония. От византийската наложница Геза І има един незаконнороден син – Калман Книжник. Славонският херцог Алмош се жени за Предислава, дъщеря на великия киевски княз Святополк II Рюрикович, която ражда четири деца: Бела II Слепия; Аделаида, омъжена за чешкия княз Собеслав I Пшемислович; Ержибет, съпруга на великополския княз Мешко III; Хедвига, сключила брак с Албрехт, син на херцог Леополд III фон Бабенберг.
Геза I е наследен от по-малкия си брат Ласло I Свети (1077 – 1095). Един от забележителните унгарски владетели, той води успешни войни с печенегите и куманите, присъединява Хърватско и Босна (1091) и покровителства църквата. Умира в разгара на подготовката си за участие в Първия кръстоносен поход и е обявен за светец през 1192 г. Жени се два пъти: за Юдит, бивша съпруга на крал Шаламон и за Предислава, дъщеря на великия киевски княз Светослав II Рюрикович. Има две дъщери: Ирина, която става византийска императрица чрез брака си с Йоан II Комнин и Еуфемия, съпруга на оломоуцкия владетел Ото I Пшемислович.
След смъртта на Ласло I на престола се възкачва незаконнородения му племенник Калман Книжник (1095 – 1116). В отговор на това легитимният наследник Алмош, син на Геза I вдиа бунт, но е заловен, ослепен и накрая отровен. За да получчи излаз на Адриатическо море Калман овладява Хърватско и част от Далмация, спечелвайки си за врагове венецианците, византийците, норманите от Сицилия и папата. Кралят е принуден да воюва с тях, за да защити завоеванията си. Сключва първи брак с Бузила (Фелиция), дъщеря на великия граф на Сицилия Руджеро I. От втората си съпруга Ефросина, дъщеря на великия кеивски княз Владимир II Мономах той има две деца: София, омъжена за киевския болярин Владимир Володарович и Ищван II.
Крал Ищван II (1116 – 1131) води продължителни, но неуспешни бойни действия срещу Венеция, Киевска Русия и Чехия. Няма наследници от Аделаида, дъщеря на бургграф Щефан фон Райденбург, затова абдикира в полза на братовчед си Бела II (1131 – 1141), син на принц Алмош. Новият владетел е ослепен на младини заедно с баща си от своя чичо Калман Книжник, но въпреки това заема престола. Сключва брак с Елена, дъщеря на сръбския жупан Урош I Неманич, а след като овдовява – със София, дъщеря на великия киевски княз Владимир II Мономах. Негови синове са: Геза II; Ласло II и Ищван IV. Има и дъщеря Елена, омъжена за чешкия принц Святоплук Пшемислович.
Бела II е наследен от първородния си син Геза II (1141 – 1161). По негово време държавата търпи упадък вследствие на многобройните му неуспешни войни. Кралят се жени за Ефросина, дъщеря на великия киевски княз Мстислав I Рюрикович, от която има четири деца: Ищван III; Бела III; Ержибет, дадена за съпруга на чешкия княз Фредерик; Илона, омъжена за херцог Леополд V Бабенберг. След смъртта на Геза II на трона се възкачна неговият по-голям син Ищван III (1161, 1163 – 1172). Скоро след това короната му е отнета от чичо му Ласло II (1161 – 1162). Не след дълго той умира, без да остави потомци и властта преминава в ръцете на Ищван IV (1162 – 1163), третия син на Бела II. Той също няма наследници от браковете си с Юдита, дъщеря на зноеймския владетел Конрад II Пшемислович и с Мария, внучка на византийския император Йоан II Комнин. На престола е възстановен Ищван III, който бързо укрепва позициите си. Взема за съпруга Агнес, дъщеря на австрийския херцог Хайнрих II Язомиргот, а синът на херцога, бъдещият владетел Леополд V Бабенберг, получава ръката на кралската сестра Елена. Тъй като Ищван III няма деца, наследява го брат му Бела III (1172 – 1196). Новият владетел води успешни войни с византийците и разширява унгарските територии на Балканите. Жени се последователно за Маргарита, дъщеря на френския крал Луи VII; за Агнес, дъщеря на Рено дьо Шатийон и за Мария, дъщеря на византийския василевс Мануил I Комнин. Баща е на: Маргарита, омъжена за византийския император Исак II Ангел, а след неговата смърт – за маркиз Бонифаций Монфератски, крал на Солун; Ержибет (Елизабет), сключила брак с чешкия крал Бедржих Пшемислович; Констанция, втора съпруга на чешкия крал Отокар I; Имре; Андраш (Ендре) II.