Община Велинград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югозападната част на област Пазарджик. С площта си от 604,471 km2 заема 3-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,49% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – община Белово; на североизток – община Септември; на изток – община Ракитово; на югоизток – община Батак; на юг – община Сърница; на запад – община Белица и община Якоруда, област Благоевград.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е високо и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западните Родопи.

Районите на юг от Чепинската котловина и на изток от горното течение на Чепинска река се заемат от крайните западни, най-високи части на Баташка планина – рида Сюткя с най-високата си точка връх Голяма Сюткя 2186 m, разположен на границата с община Ракитово.

В югозападна четвъртина на общината (около половината от територията ѝ) се простират крайните северни, най-високи части на дългия Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В него, в изворната област на Рибна река (най-горното течение на Чепинска река), на границата с община Батак, се издига най-високата му точка – връх Сребрен (1900,5 m).

Северната четвъртина на община Велинград се заема от южните части на крайния северозападен рид Алабак на Западните Родопи. Неговата максимална височина е връх Черновец (1834 m), който се намира на около 4 km източно от село Юндола, а на границата с община Септември се издига скалистият връх Милеви скали (1593,5 m).

Между големия завой на Чепинска река на запад и север и Републикански път II-84 на изток и юг в пределите на общината попадат крайните западни части на рида Къркария. Неговата най-висока точка в общината – връх Тунова чука (1061,5 m) се издига източно от село Драгиново.

Между ридовете Алабак и Къркария на север и Баташка планина на юг се простира обширната и равна Чепинска котловина, като в пределите на общината попада нейната западна, ниска част.

Най-ниската точка на община Велинград се намира в най-североизточната ѝ част, източно от гара Долене, в коритото на Чепинска река – 535 m н.в.

Води Община Велинград е изключително богата на повърхностни и подпочвени води. Главна водна артерия на общината е Чепинска река, която протича през нея с цялото си горно и средно течение. Тя води началото си под името Рибна река от западното подножие на връх Малка Сюткя и до горския пункт Каратепе тече в западна посока. След това завива на север и до навлизането си в Чепинската котловина протича в дълбока долина и залесена долина под името Банска Бистрица, като служи за граница между Баташка планина и Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В този си участък получава множество притоци, по-големи от които са реките: Поляница (Пофандере) и Абланица (леви) и Лепеница (десен). След това реката протича през най-западната част на Чепинската котловина и през общинския център Велинград. Тук тя получава отдясно най-големия си приток – река Мътница. След като премине през центъра на село Драгиново, реката навлиза в много дълбок и непроходим каньон, като заобикаля от запад, север и североизток крайния северозападен връх Лъкатина чука на рида Къркария. След гара Долене излиза от каньона, прави малко долинно разширение, навлиза отново в Чепинския пролом и напуска пределите на общината. В този си участък реката служи за граница между западнородопските ридове Алабак и Къркария.

В западната част на Чепинската котловина, в района на град Велинград бликат около 80 броя топли минерални извори, на базата на които са изградени множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:данните за община Велинград са общи с община Сърница, тъй като тя по време на преброяването все още не е отделена като самостоятелна община

Численост Дял (в %) Общо 40 707 100,00 Българи 26 055 64,01 Турци 1 540 3,78 Цигани 2 141 5,26 Други 1 279 3,14 Не се самоопределят 1 629 4,00 Неотговорили 8 063 19,81

Населени места Общината има 21 населени места с общо население 32 951 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Велинград, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Абланица 378 11,874 Долна Дъбева 263 - в землището на село Света Петка Алендарова 267 - Алендарови, Шондрови, в землището на село Света Петка Драгиново 4759 75,356 Корова, Корово Биркова 397 3,677 Кандови 202 - в землището на село Пашови Бозьова 22 23,770 Кръстава 1032 159,748 Бутрева 174 5,387 Пашови 877 26,874 Велинград 20258 124,955 Рохлева 364 4,931 Враненци 157 2,103 Света Петка 1391 55,689 Лютово Всемирци 306 - Джианови, в землището на село Света Петка Цветино 138 6,820 Флорово Горна Биркова 196 - в землището на село Кръстава Чолакова 172 11,221 Горна Дъбева 198 2,621 Юндола 209 13,887 Грашево 1191 75,558 Грашовски ОБЩО 32951 604,471 5 населени места са без землища

Административно-териториални промени МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува м. Бозалан на м. Бозувци; – преименува м. Бардакчии на м. Бърдуче; – преименува к. Джианови на к. Всемирци; – преименува м. Армутчук на м. Крушата; – преименува м. Хорозли на м. Петелци; – преименува к. Юмерови на к. Сойка; – преименува м. Шабанли на м. Сърница; – преименува с. Флорово на с. Цветино; – преименува с. Баня Чепино (Баня Чепинско, Баня) на с. Чепино; – преименува к. Алендарови на к. Шондрови; МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува м. Бозувци на м. Орлино; МЗ № 1380/обн. 1 април 1939 г. – признава к. Света Петка за с. Света Петка; Постановление на МС № 4/обн. 5 февруари 1948 г. – обединява селата Каменица, Лъджене и Чепино в едно ново населено място – гр. Велинград; Указ № 72/обн. 19 февруари 1952 г. – преименува с. Света Петка на с. Лютово; Указ № 129/обн. 11 април 1961 г. – признава н.м. Нова махала (от с. Бабяк) за отделно населено място – с. Медени поляни; Указ № 466/обн. 28 август 1964 г. – възстановява старото име на с. Лютово на с. Света Петка; Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на к. Грашовски на к. Грашево; – осъвременява името на с. Корова на с. Корово; – осъвременява името на к. Мечекоритски на к. Мече корито; Указ № 991/обн. 22 юни 1971 г. – преименува с. Корово на с. Драгиново; Указ № 1521/обн. 24 октомври 1975 г. – признава н.м. Абланица (от с. Цветино) за отделно населено място – с. Абланица; – присъединява к. Мече корито към к. Грашево; – признава к. Грашево за с. Грашево; – признава н.м. Кръстава (от с. Цветино) за отделно населено място – с. Кръстава; – признава к. Пашови за с. Пашови; – обединява махалите Бърдуче, Крушата, Орлино, Петелци и Сърница в едно населено място – с. Сърница; Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава к. Магерови и ги присъединява като квартал на с. Абланица; – преименува к. Шондрови на к. Алендарови и ги признава за с. Алендарова; – признава н.м. Биркова (от с. Цветино) за отделно населено място – с. Биркова; – обединява населените местности Бозьова и Елан дере от с. Цветино в едно ново населено място – с. Бозьова; – обединява населените местности Бузгова, Бутрева, Дренкова, Ислямова и Палевска от с. Цветино в едно ново населено място – с. Бутрева; – обединява населените местности Враненци и Ходжовете от с. Цветино в едно ново населено място – с. Враненци; – присъединява к. Далови към к. Всемирци; – признава к. Всемирци за с. Всемирци; – обединява населените местности Горна Биркова, Кундюва и Шандрова от с. Цветино в едно ново населено място – с. Горна Биркова; – обединява населените местности Горна Дъбева и Кехайова от с. Цветино в едно ново населено място – с. Горна Дъбева; – обединява колибите Дъбови и Сойка в едно ново населено място – с. Долна Дъбева; – признава к. Кандови (Долни Кандови) за с. Кандови; – присъединява населените местности Асанова и Крантите като квартали на с. Кръстава; – признава н.м. Побит камък (от с. Сърница) за отделно населено място – с. Побит камък; – обединява к. Гегови и населените местности Рохлева, Боровинкова, Пашалиева и Юрукова от с. Цветино в едно ново населено място – с. Рохлева; – обединява населените местности Дживгова, Лешкова, Лютева, Салиева и Чолакова от село Цветино в едно ново населено място – с. Чолакова; Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – признава н.м. (курортно селище) Юндола (от гр. Велинград) за отделно населено място – с. Юндола; Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Сърница и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Велинград; Реш. МС № 641/обн. 16 септември 2003 г. – признава с. Сърница за гр. Сърница; Указ № 177/обн. 29 юли 2014 г. – възстановява закритата през 1987 г. община Сърница, област Пазарджик; – отделя гр. Сърница и селата Медени поляни и Побит камък от община Велинград и ги присъединява към община Сърница, област Пазарджик с административен център гр. Сърница.

Транспорт През общината, от изток на запад, в това число и през общинския център, преминава участък от 50,2 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември–Добринище (от km 17,7 до km 67,9).

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 66,1 km: участък от 30,3 km от Републикански път II-84 (от km 29,4 до km 59,7); началният участък от 5,8 km от Републикански път III-842 (от km 0 до km 5,8); началният участък от 30 km от Републикански път III-843 (от km 0 до km 30,0).

Топографска карта

Бележки

Източници

Михаил Алексиев и колектив. Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. Велинград. 2002. Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010. ISBN 978-954-463-148-2 Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011. ISBN 978-954-9388-33-6 Алексиев, Михаил. Генерал Атанас Семерджиев. София. 2013. ISBN 978-954-9388-48-0 Юбилеен енциклопедичен справочник „Обичам те, Велинград!“ Авторски колектив „Велинградски летописи“ 1948 – 2018. 2018. ISBN 978-954-9388-79-4 Никола Делиев. Календар на издирените записани имена, събития, снимки за родния край Велинград. 2014. Михаил Алексиев. Скиорът на века. Биография на Иван Лебанов. 2011. 978-954-9388-34-3.

Външни препратки