Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451, Виджевано или 3 август 1452, Милано, Миланско херцогство; † 27 май 1507, Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г. за племенника си Джан Галеацо Мария Сфорца и 7-и херцог на Милано от 1494 до 1499 г.
По свое време е смятан за арбитър на Италия според израза, използван от историка Франческо Гуичардини, поради политическото си превъзходство.Francesco Guicciardini, Opere inedite di Francesco Guicciardini etc, Storia fiorentina, Barbera, Bianchi, 1859, с. 217 Той е представител на миланското семейство Сфорца. Известен е като покровител на Леонардо да Винчи и на други творци от времето на най-продуктивния период на Миланския ренесанс. Известен е като човекът, поръчал „Тайната вечеря“.Early Maturity Milan (1482 - 1499) Посетено на 30 октомври 2023 г.
Надарен с рядък интелект и много амбициозен, той успява, макар и четвърти син, да придобие господство над Милано, първо като отнема регентството от непредпазливата си снаха Бона, след това поема управлението от покойния си племенник Джан Галеацо, за когото говорят, че го е отровил. Просветен, щедър и мирен управител, той става покровител на художниците и писателите: по време на неговото управление Милано преживява пълния Ренесанс и неговият двор става един от най-прекрасните в Европа.Francesco Malaguzzi Valeri, La corte di Lodovico il Moro, vol. 1, Hoepli, 1913, с. 375 В периода на неговото управление (1480 – 1499) са осъществени много културни и художествени проекти, което подчертава политическите и икономическите успехи на Миланското херцогство. Благодарение на своя дипломатически усет, на политическо равновесие с Флоренция, Венеция и Папския Рим, Лудовико се оказва след смъртта на Лоренцо Великолепни един от най-влиятелните държавни дейци в Италия. В края на XV векМилано инвестира значителни капитали в усвояването на земи и в строителство на канали, и така изгражда големи площи за засаждане на черници, лен и ориз, които изнася зад граница наравно с оръжие, стъкло, тъкани и селскостопански продукти. Освен това Лудовико отделя внимание и на проблемите на културата: кани в своя двор просветители като Лука Пачоли, Франческо Филелфо и Деметрио Калкондила и способства за развитието на печата, оказвайки поддръжка на Панфило Касталди от Фелтре и на Антонио Дзарото от Парма. За разлика от Флоренция при двора на Сфорца с голяма тежест се ползуват математическите и естествените науки, в това число настъпилата близост на Павийския и Болонския университет.
Въпреки това той има страхлив и непостоянен характер: за да се изправи срещу заплахите на крал Алфонсо II от Неапол, той вика французите в Италия; също заплашен от французите, не успява да се изправи пред опасността и успява да избяга само благодарение на намесата на съпругата си Беатриче. След като тя умира, той изпада в депресия,Gaspare Visconti, Rodolfo Renier, Tip. Bortolotti di Giuseppe Prato, 1886, с. 6-7 неговият двор се превръща „от щастлив рай в тъмен ад“Vincenzo Calmeta, Collettanee greche, latine e vulgari per diversi auctori moderni nella morte de l'ardente Seraphino Aquilano, 1504, с. 25 и накрая Лудовико е покорен от краля на Франция Луи XII, който го отвежда като пленник във Франция, където той жалко завършва дните си.
Произход
Вероятно е роден на 3 август 1452 г. в Милано, в Палацо дел Бролето Векио (днешен Кралски дворец) като четвърти син и пето дете на миланския херцог Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466) и на съпругата му Бианка Мария Висконти (* 1425, † 1468). Мястото и датата на раждането му обаче са противоречиви, тъй като историческите източници се различават помежду си. Италианският историк Бернардино Корио определя месторождението му във Виджевано на 27 юли 1451 г., докато според кодекс от XV век датата му на раждане е 8 август 1451 г.Biblioteca Trivulziana, Ms. 1436 В едно първо писмо, написано на ръка на 11-годишна възраст,Manuscrit Sforza, Londra, 1860 Лудовико Мавърът посочва като своя дата на раждане 27 юли 1452 г., а във второ, написано на 15-годишна възрастBiblioteca Nazionale di Parigi, Messale latino 7855 и по-точно от предишното – 3 август 1452 г. Има пет братя и две сестри: Галеацо Мария (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476), съпруг на Бона Савойска Иполита Мария (* 1445, † 1488), херцогиня на Калабрия като съпруга на Алфонсо II Арагонски, крал на Неапол Филипо Мария (* 1449, † 1492), граф на Корсика и на Павия, съпруг на Констанца Сфорца Сфорца Мария (* 1451, † 1479), херцог на Бари, съпруг на Елеонора Арагонска Асканио Мария (* 1455, † 1505), кардинал (от 1484 г.) Елизабета Мария (* 1456, † 1472), маркграфиня на Монферат като съпруга на Вилхелм VIII Отавиано Мария (* 1458, † 1477), граф на Лугано.
Има и една полусестра от първия брак на баща си и поне 35Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Milano, Lampi di stampa, 1999, с. 101 полубратя и полусестри от извънбрачните му връзки.
Прякор
Вероятно спечелва прякора си „Мавъра“ (на итал. Il Moro) още като дете. Така го приветства тълпата, когато той преминава с кортежа си из градовете на херцогството. Има различни тълкувания относно причината за този избор: Алесандро Висконти в „История на Милано“ смята, че носи този прякор, тъй като въвежда отглеждането на черницата в ломбардската провинция. Става въпрос за растение, което на местния език се нарича moròn – диалектен термин, получен директно от латинското morus.Alessandro Visconti, Storia di Milano, Milano 1945, с. 399. Изглежда, че Лудовико е обичал черницата като „последното растение, което пуска листа и първото, даващо плод“. Известно е обаче, че черницата е била култивирана по времето на Джан Галеацо Висконти и че брат му Галеацо Мария Сфорца с херцогски указ от 15 септември 1470 г. значително е насърчавал нейното разпространение, принуждавайки засаждането на пет черничеви стълба на всеки сто. Трябва да се има предвид, че този псевдоним може да се е разпространил, когато Лудовико е бил още дете и следователно не е могъл да развие допълнително бубарството. Според втора хипотеза прякорът се дължи на бронзовия му тен, черните му очи и гарвановата му коса, както се вижда на много от неговите портрети.Вж. Francesco Guicciardini in John E. Morby, The Sobriquets of Medieval European Princes, Canadian Journal of History, 13:1 (1978), с. 13. Според някои историци баща му Франческо I Сфорца го е нарекъл Лудовико Мауро. Името се появява два пъти в документ от 1461 г.John E. Morby, The Sobriquets of Medieval European Princes, Canadian Journal of History, 13:1 (1978), с. 13. Италианският хуманист и историк от XVI век Бенедето Варки в своята „Флорентинска история“ смята, че прякорът произлиза от неговия личен герб, изобразяващ мавър, който четка роклята на благородничка, с мотото „За Италия – нектар за всяка грозота“. Лудовико обикновено кара да изрисуват на някои от отличителните му знаци главата на мавър с превръзка на челото; той също така има маври сред слугите и служителите си, което е широко разпространен обичай в двора на Галеацо Мария Сфорца и в други италиански дворове през Ренесанса.
Биография Ранни години и образование
На 5-годишна възраст Лудовико се разболява тежко и майка му, херцогиня Бианка Мария Висконти, дава обет на Свети Антоний Падуански, за да може синът ѝ да оздравее, обещавайки в замяна да напълни гробницата на светеца с богати дарове. Лудовико се възстановява и през февруари 1461 г., за да изпълни обета, тя изпраща кремонезеца Джовани Франческо Станга в Падуа. Заповядва му да остави в базиликата „Св. Антоний Падуански“ изображение на детето в естествен размер, богато украсено със сребро, заедно с украсен требник, набор дрехи, поредица олтарни плочи с херцогския герб и много други ценни предмети.Caffi, Bianca Maria Visconti e S.Antonio da Padova
Въпреки че той не е първородният син и следователно няма големи надежди да се издигне до мястото на херцог, майка му Бианка иска той да бъде образован в духа на Ренесанса и следователно да получи обширна култура, особено в областта на класическата литература. Под ръководството на много преподаватели, сред които хуманистът Франческо Филелфо и поетът Джорджо Валагуса, Лудовико получава уроци по старогръцки, латински, богословие, живопис, скулптура, както и обучение по въпроси на държавното управление и държавната администрация. Хуманитарните науки се редуват с физическите упражнения под формата на фехтовка, лов, борба, конна езда, скокове, танци и игра на кралски тенис ().Pasolini, Caterina Sforza, vol. I, 1843 Чико Симонета го описва като най-вещият и бърз в учението сред синовете на Франческо I, който, подобно на Бианка Мария, му оказва особено внимание, както се вижда от обширната кореспонденция.
През 1459 г. Лудовико приветства папа Пий II с майка си и братята си, който е на посещение в в Мантуа, и прави първата си публична изява по официален повод. На 25 декември 1463 г. посвещава своя малка поучителна реч на латински език на баща си. Добре запознат с ловното и военното изкуство, на 2 юни 1464 г. получава от баща си и по инициатива на папата командването на военна част, съставена от 1000 пехотинци и 2000 конници, съпътстван от природения си брат Тристано. Папа Пий II се надява Лудовико да акостира в Албания, за да участва в кръстоносен поход срещу турците. Лудовико е посветен в рицар от брат си Галеацо, но папата умира и експедицията никога не се провежда.Achille Dina, Ludovico il Moro prima della sua venuta al governo, in Archivio Storico Lombardo, serie 2, vol. 3, fasc. 4, 1886, с. 744-747
При управлението на Галеацо Мария Сфорца (1466 – 1576) Когато баща му Франческо умира през 1466 г., най-големият му син Галеацо Мария Сфорца, по-голям брат на Лудовико, става херцог. Той отпуска личен двор, 2000 дуката доход и много феоди на всеки от братята си. Лудовико става граф на Мортара и Брешело и господар на Пандино, Виланова, СкураноСкурано е подселище на днешно Невиано дели Ардуини, Басано Брешано, Мелетоле,Мелетоле е подселище на днешно Кастелново ди Сото Олета и долините на Компиджино, със 100 копияКопието е единица, състояща се от тежковъоръжен рицар, обикновено благородник, с четири или пет други рицари на негови услуги сред оръженосци, слуги и пажове. и 600 конника на разположение, разделени на четири отряда.Отрядът е конна единица, състояща се от приблизително 20 – 25 копия. На 18 март 1466 г. Лудовико е в Кремона, за да запази единството на херцогските земи и да насърчи жителите на града да отдадат почит на новия херцог. През септемврi се разболява от малария, от която бързо се излекува благодарение на намесата на придворния лекар Гуидо Перати, подпомаган от Джакомо да Галарате и Филипо да Новара.
Лудовико продължава да се занимава с дипломатически мисии, оставайки в Кремона от май 1467 г. до късната есен, след което отива в Генуа, за да посрещне сестра си Иполита Мария Сфорца, съпруга на Алфонсо II Арагонски.
В началото на 1468 г. получава титлата „Граф на Мортара“ и замества брат си херцога на аудиенциите заедно с брат им Сфорца Мария.
На 6 юни 1468 г. Лудовико отново е в Генуа, за да посрещне Бона Савойска – съпругата на брат му Галеацо Мария. Именно Лудовико пише брат си за красотата на жена му и я придружава заедно с полубрат си Тристано до Милано, където пристигат на 26 юни. На 7 юли тя и херцогът потвърждават сключения по-рано брак на религиозна церемония пред Миланската катедрала.
След това Лудовико е херцогски посланик в двора на френския крал и в Болоня. През януари 1471 г. отива във Венеция от името на Миланския херцог с богата процесия и произнася реч, добре приета от дожа, която спомага за подобряване на дипломатическите отношения между Миланското херцогство и Венецианската република. През март 1471 г. придружава Галеацо Мария по време на разкошното му пътуване до Флоренция, през август е в Рим за коронацията на папа Сикст IV, а през септември е в двора на Савойския херцог в Торино.