Яздегерд I или Йездигерд I (Yazdekert) е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 399 – 420 г.Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 279 – 281Oliver Nicholson (editor) – The Oxford Dictionary of Late Antiquity, Oxford University Press (2018), p. 1601
Произход и управление
Вероятно е син на Шапур III и брат на Бахрам IV, когото наследява след неговото убийство.
През своето управление Яздегерд I води мирна политика и установява религиозна толерантност, опитвайки се да намали доминацията на персийските магнати и зороастрийските маги върху монархията. Той е особено популярен сред християните и евреите, сред които е възхваляван като мъдър и милостив владетел.Touraj Daryaee – Sasanian Persia: The Rise and Fall of an Empire, I.B.Tauris (2009), p. 21 – 22
През 409 г. Яздегерд I официално разрешава свободното изповядване на християнство, което започва да добива повече влияние в Персия. Това предизвиква гнева на зороастрийското жречество, което заклеймява Яздегерд I с прозвището Грешника или Отстъпника. В края на управлението му обаче отново започват гонения, породени от посегателствата на християнски фанатици срещу зороастрийски храмове.
Яздегерд I води мирна политика в съюз с Източната Римска империя. Император Аркадий обявява в завещанието си Яздегерд I за настойник на малолетния си син Теодосий II. Персийският владетел оправдава неговото доверие и се въздържа от военна конфронтация с римляните, отказвайки да се възполва от затрудненото им положение.Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 143 – 144Richard N. Frye – The History of Ancient Iran, C.H. Beck'sche Verlagbuchhandlung, München (1984), p. 318 – 319
През 420 г. Яздегерд I умира при неясни обстоятелства, може би убит при заговор. Наследен е от неговия син Бахрам V.
Бележки
Външни препратки A. Shapur Shahbazi: Yazdegerd I. Encyclopaedia Iranica (2003) The History of al-Ṭabarī, Volume V, pp. 70 – 82 (translated by C. E. Bosworth), State University of New York Press (1999) The Sháhnáma of Firdausí, Vol. VI, pp. 371 – 411 (Done into English by Arthur George Warner and Edmond Warner), Kegan Paul, Trench, Trübner & Co. Ltd (1912) Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter XIII, pp. 385 – 392
Категория:Монарси на Персия Категория:Сасаниди