Николай Степанович Леонов 1-ви () е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Биография Николай Леонов е роден през 1824 г. в семейството на редови донски казак от Донски окръг. Ориентира се към военното поприще. Завършва училище за гвардейски подпрапорщици и кавалер-юнкери. Действителна военна служба започва с производство в първо офицерско звание корнет в лейбгвардейския Гродненски хусарски полк (1842).
Участва в Кавказката война (1845) и потушаването на Полското въстание (1863-1864). Повишен е във военно звание полковник (1860). Командир на Переяславския драгунски полк (1867) и лейбгвардейския Драгунски полк (1870). Повишен е във военно звание звание генерал-майор от 1870 г.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен за командир на 2-ра гвардейска Кавалерийска бригада от 2-ра гвардейска Кавалерийска дивизия. Включена е в състава на Русчушкия отряд с командир престолонаследника Александър Александрович. В битката при Кашъкбаир удържа село Карахасанкьой, което в продължение на 12 часа преминава 6 пъти от ръце в ръце. Назначен е за командир на Десния летящ отряд в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Прославя се с дръзкото нападение, довело до освобождаването на Враца на 28 октомври 1877 г. Провежда атаката на Новачене в хода на борбата срещу Орханийската османска армия.
Генерал-майор Николай Леонов умира внезапно на 30 ноември 1877 г.
Памет Днес във Враца има паметник на генерал-майор Николай Леонов и е наименувана улица на неговото име.
Семейство баща - Степан Алексеевич (Александрович?) Леонов, съпруга - Ольга Ивановна Леонова, брат - Степан Степанович Леонов 2-ри, сестра - Марфа Степановна Тулубьева, сестра - Екатерина Степановна Леонова.
Източници
Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 48 – 49, 63, 119.
Категория:Генерали на Руската империя Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)