Община Никопол се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в североизточната част на област Плевен. С площта си от 416,582 km2 заема 5-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 8,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на изток – община Белене; на юг – община Левски; на югозапад – община Плевен; на запад – община Гулянци; на север – Румъния.

Релеф, води Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в северната част на Средната Дунавска равнина. Около 2/3 от територията на общината се заема от Никополското плато, на което на югозападните, западните, северните и североизточните склонове, спускащи се към река Осъм, река Дунав и Свищовско-Беленската низина са стръмни, а на места и отвесни. Билото му е равно и слабо нахълмено, постепенно издигащо се от северозапад на югоизток. Между селата Санадиново и Кулина вода се издига най-високата му точка – Санадиновски връх (254,8 m).

Североизточно от платото в пределите на общината попада крайната западна част на обширната Свищовско-Беленската низина. В нея, на брега на река Дунав, североизточно от село Драгаш войвода се намира най-ниската точка на община Никопол – 23,6 m н.в.

Югозападната и западна част на общината, покрай левия бряг на река Осъм е равна и ниска, заето от обширни обработваеми земи.

Води В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 582 до 605 km (километрите се броят от устието на реката). Основна водна артерия в общината е река Осъм, която протича през нея с най-долното си течение, на протежение около 33 km. Реката навлиза в общината при село Бацова махала и се насочва на север, на протежение около 5 km. Преди село Санадиново тя завива на северозапад и следва тази посока около 18 km, покрай стръмните склонове на Никополското плато. Южно от село Муселиево тя завива на север и след 10 km източно от село Черковица се влива в река Дунав. От Никополското плато водят началото си малки и къси непостоянни реки и дерета, течащи на югозапад и запад, които се вливат отдясно в река Осъм.

Климат Централната част на Дунавската равнина, в която попада общината, има подчертано континентален климат и е част от умерено-континенталния климатичен пояс, с горещо лято и студена зима. Максималната температура достига 33 – 38 °C, а минималната до -25-28 °C. Откритостта на Дунавската равнина създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване през зимата на студени континентални въздушни маси от източните райони на Европа. Поради това в сравнение с всички останали ниски райони на България зимата в северния климатичен район на Дунавската равнина е най-студена.

Режимът на валежите в северния климатичен район на Дунавската равнина, както и в община Никопол, има подчертано континентален характер. Общата годишна сума на валежите е между 413 л/м2 и 848 л/м2. Те са неравномерно разпределени, като максимумът е главно през юни, а минимумът през февруари. Характерно за сезонното разпределение на валежите, че са по-значителни по количество през пролетта и лятото в сравнение със зимата. Характерни за района са твърде честите засушавания, чиято продължителност понякога надвишава 3 – 4 месеца. Средната годишна облачност на района е между 52 – 54% при среден брой ясни дни от 80 до 100 и мрачни дни 100 – 110. През пролетния период при преминаване на студените фронтове в условията на циклонично-барично се развива купеста облачност, падат проливни краткотрайни валежи, придружени със силни гръмотевични бури, а понякога и градушки.

В района на град Никопол преобладаващи (по посока) са западните и източните ветрове. Приземният вятър може да се охарактеризира като едно доста постоянно течение от запад-северозапад. Тази посока на вятъра съответства на преобладаващия зонален процес на въздушните маси над Европа и оттам – над Балканския полуостров. Източните ветрове имат по-малка скорост от западните (западните средно 4 – 6 м/сек, а източните 3 – 4 м/сек). При подходяща синоптична обстановка възможно е максималната скорост на вятъра да достигне 35 м/сек. Понякога духат и южни ветрове (фьон), които са топли, сухи, поривисти и понякога твърде силни. Не са редки случаите и със северни ветрове.

Почви Основен природен ресурс на общината са почвите. Преобладават карбонатните, типично черноземните, ерозиралите и излужени черноземи. Наличието на тези типове почви позволява отглеждането на зърнено-фуражни култури, захарно цвекло, слънчоглед, коноп, трайни насаждения – лозя, овощни и зеленчукови градини. По-голяма част от територията на общината е покрита с льосови отложения, които са характерни за централната зона. Почвообразуващата скала на района е льос. Поради наличието на големи наклони и леки льосови почви в селищната територия се създават условия за многократно увеличаване на ерозионните процеси, особено при проливни валежи, които тук не са рядко явление. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите поради хищническото използване са с деградирала структура.

Флора и фауна Преобладават широкостеблени широколистни гори, разположени най-вече в землището на град Никопол и селата Новачене, Санадиново, Въбел и Драгаш войвода. Те са заети от следните горски формации: бял бор, смърч, черенбор, летен дъб, зимен дъб, цер, бряст, явор, акация. От храстовите ценози се срещат: аморфа, глог, трънка, шипка, смрадлика, калина, бъз, люляк. В района на Никопол виреят и много тревисти растения с лечебни свойства. Някои от видовете са: жълт кантарион, пелин, мащерка, живовляк.

Фауната е представена от подразред гущери и подразред змии на раздел люспести, семейство сухоземни костенурки от клас влечуги, както и земноводни безопашати – жабовидни и дървесници. Птиците са представени от: фазан, яребица, пъдпъдък, гургулица, гугутка, зеленоглава патица, голяма и малка белочела гъска, голям и малък ястреб, чайка, корморани, щъркели и др. От бозайниците се срещат: сърни, глигани, лисици, а в откритите обиталища – зайци.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 9305 100,00 Българи 5901 63,42 Турци 2152 23,13 Цигани 144 1,55 Други 28 0,31 Не се самоопределят 42 0,45 Неотговорили 1038 11,16

Населени места Общината има 14 населени места с общо население 6958 души (към 7 септември 2021).

+ Списък на населените места в община Никопол, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Асеново 204 18,916 Асеньово Лозица 181 31,747 Бацова махала 400 20,597 Любеново 136 18,717 Мършовица Въбел 575 40,143 Муселиево 556 30,561 Дебово 439 25,765 Никопол 2359 35,185 Драгаш войвода 459 43,323 Ерменлуй Новачене 901 63,314 Евлогиево 62 13,920 Слатина Санадиново 272 53,962 Сенадиново Жернов 85 6,079 Джорно Черковица 329 14,353 ОБЩО 6958 416,582 няма населени места без землища

Административно-териториални промени след 1880 г. – селата Вехто Новачене и Ново Новачене се обединяват в едно населено място – с. Новачене, без административен акт; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ерменлуй на с. Драгаш войвода; – преименува с. Джорно на с. Жернов; Указ № 795/обн. 28.09.1949 г. – преименува с. Мършовица на с. Любеново; Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Слатина на с. Евлогиево; Указ № 890/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Ново село на с. Осъм; през 1956 г. – осъвременява името на с. Сенадиново на с. Санадиново без административен акт; Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава с. Осъм поради изселване; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Асеньово на с. Асеново.

Транспорт В северозападната част на общината, по брега на река Дунав преминава последният участък от 3 km от трасето на жп линията гара Ясен – Черковица.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 72,7 km: последният участък от 4 km от Републикански път II-11 (от km 212,9 до km 216,9); последният участък от 24,7 km от Републикански път II-34 (от km 19,8 до km 44,5); последният участък от 21,9 km от Републикански път II-52 (от km 93,1 до km 115,0); последният участък от 15,9 km от Републикански път III-304 (от km 8,6 до km 24,5); целият участък от 6,2 km от Републикански път III-3404.

Топографска карта

Външни препратки Официален сайт на община Никопол

Източници