Чèзаре Бòрджия (, Чезаре Борджа, на валенсиански: Cèsar Borja, , ), наречен Валентино (il Valentino; * 13 септември 1475, Субиако, Папска държава; † 12 март 1507, Виана, Кралство Навара), е ренесансов италиански кардинал (20 септември 1493 – 17 август 1498), политик, херцог на Валантиноа (17 август 1498 – 12 март 1507), на Романя (15 май 1501 – 1503) и на Урбино (20 юни 1502 – 18 октомври 1502), граф на Диоа, принц на Андрия и Венафро, господар на Имола, Форли, Бертиноро и др., гонфалониер на Църквата (1500 – 1503) и генерален капитан на Светата църква (1500 – 1503). Голяма част от своята известност дължи на Николо Макиавели, който често го споменава в творбата си „Владетелят“. Той е безскрупулен политик, решителен и готов на всичко за властта, както и една от най-противоречивите фигури на Италианския ренесанс.Ivan Cloulas, I Borgia, Roma, Salerno Editrice, 1989, с. 89
Насочен е от ранна възраст за църковна кариера от баща си, който, междувременно става папа (Александър VI) и го провъзгласява за кардинал.
След смъртта на брат си Джовани, херцог на Гандия, Чезаре изоставя кардиналския пост. Първоначално се опитва да се ожени за дъщерята на краля на Неапол, за да продължи проарагонската политика на папата, но по-късно се жени за френската аристократка Шарлот д'Албре, получавайки титлата на херцог на Валантиноа. Благодарение на този брак Чезаре и баща му се съюзяват с френския крал Луи XII, който слага край на претенциите си към италианска територия.
Чезаре повежда френската армия да завладее Миланското херцогство и с подкрепата на папата започва повторното завоюване на териториите на Романя, побеждавайки различните местни господари, включително известната Катерина Сфорца, като по-късно получава титлата херцог на Романя от баща си.. Впоследствие нахлува в Кралство Неапол, водейки френски войски. През 1502 г., след като бързо постига голяма политическа власт, Чезаре успява да се защити от заговора в Маджоне, като заблуждава предателите и кара да ги удушат в Сенигалия. Това отмъщение силно повлиява на общественото мнение, дотолкова, че Макиавели го спомена в произведението си „Владетелят“ – книга, написана под влиянието на фигурата му.
След смъртта на баща си Чезаре успява да издигне Франческо Тодескини Пиколомини на папския престол с името на папа Пий III, който обаче умира малко след това. По-късно е избран папа Юлий II, който отнема управлението на Романя от херцога и нарежда арестуването му и затварянето му в замъка Сант Анжело. След като бяга, Чезаре намира убежище в Неапол, където е арестуван и отведен в Испания, където след това е затворен по заповед на краля. След дръзко бягство той отива при своя девер Жан III д'Албре, крал на Навара. Умира след опит да обсади замъка на Виана.
Произход
Чезаре Борджия е роден в крепостта на абатството на Субиако, в Агро Романо, като син на валенсианския кардинал Родерик Лансол де Борха (италианизирано на Родриго Борджа, бъдещ папа Александър VI) (* 1431, † 1503), племенник на папа Каликст III, и на неговата любовница Джована Катанеи, известен като Ваноца (* 1442, † 1518), от Мантуа. Има двама братя и една сестра: Джовани (* 1476 † 1497), херцог на Гандия, херцог на Сеса, съпруг на Мария Енрикес де Луна Лукреция (* 1480 † 1519), господарка на Непи, Сермонета и Басиано, и господарка на Пезаро и Градара като съпруга на Джовани Сфорца, херцогиня на Бишелие и княгиня на Салерно като съпруга на Алфонсо Арагонски и херцогиня на Ферара, Модена и Реджо като съпруга на Алфонсо I д’Есте Хофрè/Гофредо (* 1481 † 1517), княз на Скуилаче, съпруг на Санча Арагонска и на Мария Мила Арагонска и Вилархермоса
Има и един, двама или трима полубратя и две или три полусестри от извънбрачни връзки на баща си, и един полубрат от втория брак на майка си.
В онази епоха е често явление кардиналите и папите да имат незаконородени деца, но Александър VI е първият папа, който публично признава за своите. Независимо от това поради свян често децата му, вкл. Чезаре, са наричани „папски племенници“.
Един от чичовците на Чезаре, Алфонсо Борджия, е първоначално епископ на Валенсия, а от 1455 г. е избран за папа под името Каликст III.Herfried Münkler and Marina Münkler, Lexikon der Renaissance, Munich: Beck, 2000, ш. 43
Биография Църковна кариера
Чезаре е подготвян за църковна кариера, като амбициозният му баща го предопределя за негов наследник в църковната йерархия. За да има достъп до църковните облаги, папа Сикст IV го признава за „роден син на кардинал епископ и омъжена жена“.
Баща му иска той да получи културно образование, подходящо за бъдещата му кариера в Църквата, така че след като получава хуманистично образованиеНегови състуденти са Франческо Ремолинес де Илеарда, бъдещ кардинал и управител на Рим, и Паоло Помпилио, който му посвещава своя трактат по поетика и прозодия. (), през 1489 г. е изпратен да учи в университета в Перуджа, където остава две години. Впоследствие, през 1491 г., Чезаре се мести в Пиза, за да получи диплома по право в Палацо дела Сапиенца на Пизанския университет, където известният юрист Филип Деций преподава канонично право.
През годините на обучение той живее като велик принц. Има последователи, съставени главно от испанци. Представен е на Лоренцо де Медичи и е в близки отношения с някои членове на семейството му. Негов колега в Пизанския университет е Джовани де Медичи, син на Лоренцо и бъдещ папа с името Лъв X, негов съвременник, но по-напреднал в църковната кариера, тъй като вече е кардинал. Без Чезаре да е получил свещенически сан, папа Инокентий VIII го прави епископ на Памплона на 12 септември 1491 г., когато той е едва на петнадесет години.
В периода си на пребиваване в Пиза той получава новината, която е повратна точка в живота му: на 11 август 1492 г. баща му е избран за папа с името Александър VI. Също през 1492 г. той го назначава за архиепископ на Валенсия – архиепископия, която преди също е принадлежала на чичо му Калист III, с доход от 16 000 дуката годишно. Чезаре обаче никога не взема архиепископството, също поради почти незабавното му издигане в кардинал на 20 септември 1493 г., а през 1495 г. в генерал-губернатор и легат на Орвието.
Известно е обаче, че той поддържа своя църковен сан само заради доходите, които то му носи, като вместо това има княжески амбиции, както Андреа Бокачо, епископ на Модена, пише за него през март 1493 г., отбелязвайки, че „само малък кръг в косата му припомня, че е бил подстриган": освен това той го описва като младеж „със забележителен интелект и изискан характер [с маниери, достойни] за сина на могъщ човек, [с] ведро настроение и изпълнено с радост..., с голяма скромност и [с] отношение, което е много по-добро и предпочитано от това на неговия брат [Джовани], херцога на Гандия“.
По това време баща му възлага големи надеждите на неговия брат Джовани Борджия, който е издигнат за генерален капитан на Светата църква. Но Джовани е намерен убит в река Тибър в Рим през юни 1497 г. при мистериозни обстоятелства. В града се носят слухове за участието на Чезаре в убийството. След убийството на брат си Чезаре поисква и получава от папа Александър VI освобождаване от църковния живот, от който не е много привлечен, сваляйки кардиналския пурпур през 1498 г. (консистория от 17 септември) и посвещавайки сам на военна кариера на мястото на починалия си брат. На 17 август 1498 г. той става първият човек в историята, който подава оставка като кардинал."Today in Catholic History". Catholic Under the Hood. В същия ден френският крал Луи XII обявява Чезаре за Херцог на Валантиноа и това име, заедно с бившия му пост на епископ на Валенсия, става причина Чезаре да получи прякора си „Валентино“.
В двора на крал Луи XII
На 1 октомври 1498 г. Чезаре заминава за Кралство Франция, за да се ожени за Шарлот Арагонска, дъщеря и предполагаема наследница на Федерико I Неаполски, който по това време е домакин на краля на Франция. Този брак му позволил да претендира за Неаполитанското кралство за себе си. Между самия Луи XII и папата е организиран тънък политически заговор, който, нетърпелив да предложи трон на сина си, договаря размяна на услуги със суверена: получаване на ръката на принцеса Шарлот за неговия син Чезаре заедно с възлагането на различни благороднически титли в замяна на анулиране на предишния брак на краля с Жана дьо Валоа, за да може той да се ожени за вдовицата на своя предшественик Шарл VIII – кралица Анна Бретанска, и съгласие да узакони претенциите на краля към Миланското херцогство.
За Александър VI не е трудно да получи одобрението на развода в консистория. Не само това: папата успява да отдаде допълнителна почит на краля, за да облагодетелства още повече сина си: той награждава с кардиналска шапка неговия министър Жорж I д'Амбоаз. Преговорите за Чезаре Борджия, който пристигна във Франция с голям шум, обаче не са лесни. Неговите златни украшения и подковани със сребро коне не впечатляват неаполитанската принцеса, която отказва да се омъжи за него и отхвърля всякакви преговори. Чезаре, изправен пред този отказ, не издава папската була, съдържаща анулирането на брака на краля.
Само след няколко месеца, през които Чезаре е държан в резиденцията на френския монарх, без да бъде принуден да отстъпи, но лишен от възможността да напусне, сложното споразумение е решено с компромис: Чезаре получава племенницата на краля Шарлот д'Албре, родом от Кралство Навара. Борджия, както е уговорено, връчва бракоразводния акт на Луи XII, който скоро получава създаването на църковен трибунал, който да прецени валидността на съюза му с Жана и на 17 декември 1498 г. в църквата „Сен Дени“ в Амбоаз е обявявена недействителността на брака им.
Бракът на Чезаре с Шарлот е отпразнуван на 12 май 1499 г. След това той получава титлата на херцог на Валантиноа. Оттук и прозвището му Херцог Валентино.
Военна кариера Военната кариера на Чезаре се дължи на покровителството на баща му – папа Александър VI и на брака му със сестрата на краля на Навара Жан III Наварски, Шарлот д'Албре.
През зимата на 1499 г. французите, съюзени с Венеция, идват в Италия, за да завладеят Миланското херцогство, а Лудовико Сфорца, предвид съюза между папата, Венеция и Франция, може само да бяга от Милано и да остави полето свободно за завоевателите. Подкрепен от лесния успех, маршрутът на френската армия (с Чезаре Борджия като лейтенант на краля) продължава отвъд река По и достига до Романя – територия по това време под светската власт на папството. Папа Александър VI, който е информиран за маневрите на войската, решава да се възползва от създалата се благоприятна ситуация и обявява Чезаре за владетел в Северна Италия. Папата изпраща писмо до господарите на Пезаро, Имола, Форли, Фаенца, Урбино и Камерино, в което ги обявява за лишени от техните феодални владения, като по този начин проправя пътя за завладяването на сина му и давайки му цяло княжество. Макар и на теория тези негови наместници да са подчинени директно на него, те от поколения са практически независими или зависими един от друг. От гледна точка на гражданите пък са жестоки и дребнави. Както може да се очаква, никой не се подчинява на заповедта на папата. Битката се разразява с пълна сила.
Първата експедиция до Романя се провежда на 21 ноември 1499 г. с армия, съставена от пехотинци и наемници от различни провинции и нации. Първата жертва на Чезаре е Катерина Сфорца, сестрата на първия съпруг на сестра му Лукреция Борджия, Джовани Сфорца, която владее Имола и Форли. Имола е превзета още на 11 декември. През януари херцог Валентино, след като обсажда Форли, побеждава Катерина, която се барикадира в крепостта в продължение на три седмици, командвайки 2000 мъже. Въпреки нейната енергия и войнствено отношение тя е взета в плен и Форли е обсаден от нашествениците, които се отдават на актове на насилие срещу населението. След като грабежът приключва, херцогът успява да се установи в града, приютен от благородника от Форли Луфо Нумай, бивш съветник на самата Катерина.