Нервът () е влакно, по което се предават нервните импулси в организма на висшите (сложните многоклетъчни) животни. Нервите са израстъци на нервните клетки, които се намират в главния и в гръбначния мозък, както и в ганглиите на периферната нервна система.
Съвкупността от всички нерви в организма на гръбначните животни, извън главния и гръбначния мозък, се нарича периферна нервна система (ПНС). Във функционално отношение ПНС се състои от два дяла (две групи нерви) – вегетативен и соматичен. Вегетативната нервна система има симпатиков и парасимпатиков дял.
Филогенетично нерви и нервна система се появяват за пръв път при мешестите животни.
Науката, която изучава развитието, анатомията, физиологията и болестите на нервната система, се нарича неврология.
Историческо развитие на невроанатомията Нервите са описани като самостоятелни образувания в тялото на човека в „Трактат по анатомия“ на индийския лекар Бхаскаре Бхатше, през X век пр.н.е. В труда си „За частите на животните“ Аристотел (384 г. пр.н.е. – 322 г. пр.н.е.) описва три черепномозъчни нерва (зрителен, обонятелен и слухово-вестибуларен) и отличава периферните нерви от кръвоносните съдове в тялото на животните. Клавдий Гален (129 г. – 200 г.) описва седем чифта черепномозъчни нерви, четирихълмието на главния мозък и голямата мозъчна вена в книгите си „Анатомически изследвания“ и „За предназначението на частите на човешкото тяло“.Клавдий Гален. О назначении частей человеческого тела. Под ред. В. Н. Терновского. Медицина. Москва, 1971 Едно от най-значимите му открития е, че главният мозък контролира движенията на мускулите с помощта на нервите. Значителен брой периферни нерви описва и зарисува Андреас Везалий (1514 – 1564 г.) в своя знаменит труд „За строежа на човешкото тяло“ (в ориг. ) – първото съвременно анатомическо изследване на човешкото тяло.А. Везалий. О строении человеческого тела. Том 1, Москва, 1950; том 2, Москва, 1954. Габриеле Фалопио (1523 – 1562 г.) описва канала на лицевия нерв в своите „Анатомически наблюдения“ (1561 г., в ориг. ). Руският учен и лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина Иван Петрович Павлов (1849 – 1936 г.) открива условните рефлекси и първи доказва биологичните основи на психичната дейност при човека и животните.Артамонов В. И. Психология от первого лица. 14 бесед с российскими учёными. – М.: Академия, 2003. – С. 24.
Хистологичен строеж на нервите
Нервите са израстъци на нервните клетки, които се намират в главния и в гръбначния мозък, както и в ганглиите на периферната нервна система. Струпванията на нервни клетки в посочените места се наричат ядра на нервите.
Хистологично нервите имат тръбообразен строеж. От външната страна, нервите са покрити с рехава обвивка от съединителна тъкан, която съдържа адипоцити, кръвоносни и лимнфни съдове, и собствени нервни влакна. Тази най-външна обвивка се нарича епиневриум. Под нея се разполага плътна обвивка от съединителна тъкан – периневриум, от който навътре, към центъра на нерва, се отделят тънки прегради – ендоневриум. Между преградите на ендоневриума се разполагат същинските нервни влакна – израстъците на невроните.
В зависимост от това, дали имат миелинова обвивка, или не, нервните влакна могат да бъдат миелинови и безмиелинови. Миелиновите нервни влакна имат диаметър от 1 до 22 μm, а безмиелиновите – от 1 до 4 μm.
Миелиновите нервни влакна са обвити с олигодендроглиоцити (наричани още „Шванови клетки“). Те са вид микроглиеви клетки, които обвиват спираловидно аксона на нервната клетка и секретират миелин (бяло мозъчно вещество). Той изолира нервните влакна от околните тъкани и осигурява безпрепятствено предаване на нервните импулси по тях. При нарушения (патологии) на миелиновата обвивка на нервите възникват нарушения в предаването на нервните импулси.
В повечето случаи, нервните влакна не се разполагат праволинейно, а зигзагообразно, по дължината на нерва. Това позволява да се разтягат и да не се травмират, при движенията на организма.
Видове нерви Според вида на импулсите, които провеждат, нервите могат да бъдат: еферентни (командни, низходящи) – провеждат командни нервни импулси от централната нервна система (ЦНС) към изпълнителните тъкани и органи (мускули и жлези) в тялото; аферентни (чувствителни, възходящи) – провеждат чувствителни нервни импулси от периферните рецептори към ЦНС. Тези импулси носят информация за състоянието на тъканите и органите, като и за въздействията на околната среда върху тях, поради което се означават като чувствителни или осезателни. смесени – състоят се от аферентни и еферентни нервни влакна. Еферентните нервни влакна в смесените нерви се разполагат централно, а аферентните – около тях.
Според дяловата си принадлежност, нервите могат да бъдат: соматични – принадлежат към соматичната нервна система; вегетативни – принадлежат към вегетативната нервна система функционално (физиологично) деление на ВНС симпатикови нерви – принадлежат към симпатиковия дял на ВНС; парасимпатикови нерви – принадлежат към парасимпатиковия дял на ВНС. морфологично (топологично) деление на ВНС преганглионарни – разположени са преди нервните ганглии; постганглионарни – разположени са след нервните ганглии.
Черепномозъчни нерви
Черепномозъчните нерви () излизат директно от мозъчния ствол на главния мозък (с изключение на първите два нерва – обонятелният и зрителният).
При човека и бозайниците те са 12 чифта, като всеки един има два симетрични клона – ляв и десен, които инервират съответната половина на тялото. Функционално черепномозъчните нерви принадлежат към соматичната нервна система – моторни, сетивни или смесени (моторно-сетивни), като някои от тях съдържат и парасимпатикови влакна.
Обонятелен нерв
Обонятелният нерв е 1-вият черепномозъчен нерв ().
Зрителен нерв
Зрителният нерв е 2-рият черепномозъчен нерв ().
Очедвигателен нерв
Очедвигателният нерв е 3-тият черепномозъчен нерв ().
Макаровиден нерв
Макаровидният нерв е 4-тият черепномозъчен нерв ().
Троичен нерв
Троичният нерв е 5-ият черепномозъчен нерв ().
Отвеждащ нерв
Отвеждащият нерв е 6-ият черепномозъчен нерв ().
Лицев нерв
Лицевият нерв е 7-ият черепномозъчен нерв ().
Слухово-вестибуларен нерв
Слухово-вестибуларният нерв е 8-ият черепномозъчен нерв ().
Езико-гълтачен нерв
Езико-гълтачният нерв е 9-ият черепномозъчен нерв ().
Блуждаещ нерв
Блуждаещият нерв е 10-ият черепномозъчен нерв ().
Добавъчен нерв
Добавъчният нерв е 11-ият черепномозъчен нерв ().
Подезичен нерв
Подезичният нерв е 12-ият черепномозъчен нерв ().
Гръбначномозъчни нерви
Гръбначномозъчните нерви () имат метамерен строеж. При човека те са 31 чифта: 8 шийни (; съкратено изписване: C1 – C8); 12 гръдни (; съкратено изписване: T1 – T12); 5 поясни (; съкратено изписване: L1 – L5); 5 кръстцови (; съкратено изписване: S1 – S5); 1 опашен (; съкратено изписване: Co1).
Периферни нервни сплетения
Периферните нервни сплетения (наричани още сплитове) са нервни образувания, които се формират от съединяването на нервни влакна от гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви.
Шийно нервно сплетение
Шийното нервно сплетение () се образува от предните клончета на първите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C1 – C4) и клонове на 11-ия (добавъчен) и 12-ия (подезичен) черепномозъчни нерви, и симпатиковия ствол. От шийното сплетение излизат: малкият тилен нерв () големият ушен нерв () напречният шиен нерв () надключичните нерви()
Раменно нервно сплетение
Раменното нервно сплетение () се образува от предните клончета на вторите четири шийни гръбначномозъчни нерва (C5 – C8), първия гръден (Th1) и понякога клон от C4. От раменното сплетение излизат две групи нерви: къси нерви нерви на лопатката подключичният нерв () подмишничният нерв () дълги нерви срединният нерв () лакътният нерв () лъчевият нерв ()
Поясно-кръстцово нервно сплетение Поясно-кръстцовото сплетение () е обширно нервно образувание, което се състои от три части – поясно, кръстцово и опашно сплетение.
Поясно нервно сплетение
Поясното нервно сплетение () се образува от предните клончета на първите три поясни гръбначномозъчни нерва (L1 – L3) и горната част на четвъртия (L4). От поясното сплетение излизат: хълбочно-подстомашният нерв () хълбочно-слабинният нерв () полово-бедреният нерв () бедреният нерв () запушеният нерв ()
Кръстцово нервно сплетение
Кръстцовото нервно сплетение () се образува от долната част на предните клончета на четвъртия (L4) поясен гръбначномозъчен нерв, петия поясен нерв (L5) и кръстцовите нерви (S1 – S5). От кръстцовото сплетение излизат: къси клонове горен седалищен нерв () долен седалищен нерв () полов нерв () дълги клонове седалищен нерв () вътрешен стъпален нерв () страничен стъпален нерв () общ подбедрен нерв ()
Опашно нервно сплетение Опашното нервно сплетение () се образува от предните клончета на петия кръстцов гръбначномозъчен нерв (S5) и на опашния гръбначномозъчен нерв. От опашното нервно сплетение излизат анално-опашните нерви ().
Заболявания на периферните нерви
Заболяванията на периферните нерви се означават като невропатия. Когато е засегнат един периферен нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са засегнати два или повече периферни нерва – полиневропатия. Заболяванията на нервните сплитове се наричат плексопатия. Заболяванията на нервните коренчета на гръбначния мозък се означават като радикулопатия.
Невропатиите се характеризират с: нарушения на чувствителността (от невропатичен тип); нарушения на движенията (периферни парези); нарушения на вегетативно-трофичните функции. Невралгията е болка в областта, инервирана от съответния периферен нерв, без да има нарушения в неговите функции.
Неврохирургия
Неврохирургията е медицинска специалност и дял от медицината, който изучава диагностиката и лечението на заболяванията на нервната система с хирургически методи. Неврохирургията се занимава с лечението на: тумори на главния и гръбначния мозък; черепномозъчна травма; абсцеси и болести на кръвоносните съдове на главния и гръбначния мозък; травми и хернии на гръбначния мозък; увреждания на междупрешленните дискове и на периферните нерви.
Изкуствени невронни мрежи
Изкуствените невронни мрежи са изчислителни структури, построени на биологичен принцип. Те копират елементарните биологични процеси за обработка и съхранение на информацията, които протичат в невроните на главния мозък. Елементарните преобразуватели на сигналите в изкуствените невронни мрежи са изкуствените неврони.
Източници
Външни препратки
Категория:Периферна нервна система