Първомай (община)

Община Първомай се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югоизточната част на област Пловдив. С площта си от 521,59 km2 заема 5-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,7% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад и югозапад – община Асеновград; на северозапад – община Садово; на север – община Братя Даскалови, област Стара Загора; на североизток – община Чирпан, област Стара Загора; на изток – община Димитровград, област Хасково; на югоизток – община Минерални бани, област Хасково; на юг – община Черноочене, област Кърджали.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, до ниско планински в южната и югоизточната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните северозападни части на Източните Родопи.

Северните райони на общината се заемат от южната част на Горнотракийската низина, а средните ѝ – от западните части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север до 400 m на югозапад. Североизточно от село Караджалово, на границата с община Чирпан и община Димитровград, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на община Първомай – 114 m н.в.

В югоизточната част от територията на общината се простира рида Драгойна, крайно северозападно разклонение на Източните Родопи. Рида има форма на изпъкнала на северозапад дъга, като изцяло попада в пределите на общината. Той е ориентиран от югозапад на североизток с дължина 17 – 18 km между долините на реките Каялийка на запад и север и Банска река на юг. Югозападно от село Буково, на границата с община Черноочене се намира най-високата му точка връх Соуджик 839,7 m, която е и най-високата точка на община Първомай.

Води Основна водна артерия на община Първомай е река Марица, която протича в северната ѝ част от запад на изток, на протежение от 23 km с част от средното си течение. На територията на общината в нея се вливат два по-големи притока: Омуровска (ляв), вливащ се в нея югоизточно от село Крушево и Мечка (десен), вливаща се североизточно от град Първомай. Омуровска протича през общината с най-долното си течение, а река Мечка – със средното и долното си течение покрай село Поройна и град Първомай.

Южните и югоизточните части на общината се отводняват от други две реки, които са също десни притоци на Марица, но се вливат в нея извън пределите ѝ. През селата Искра, Брягово, Драгойново и Езерово с горното и средното си течение протича река Каялийка (Скаличица, 39 km), а югоизточно от село Буково – най-горното течение на Банска река.

По реките Мечка, Каялийка и Банска и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват изключително за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големи от тях са: „Езерово“, „Брягово“ и „Искра“ на река Каялийка, трите големи язовира в землището на село Татарево – на ляв приток на река Мечка и др.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в Драгойново. Край село Виница, на остров Попова ада в река Марица е единственото естествено находище на блатното кокиче в България.

Населени места

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Брягово 409 49,659 Кара алан Езерово 512 26,318 Дипсиз гьолБуково 326 40,985 Лоч бунар, Пилашево Искра 1155 63,929 Караджилар, ПоповоБяла река 562 22,568 Читак Караджалово 929 27,547 Виница 743 14,763 Бадарлии Крушево 712 15,088 Халът кьойВоден 462 11,135 Мусаджиклар Поройна 129 5,970 ДерекьойГрадина 2021 37,275 Чакърджии, Царско село Православен 418 13,920 МюселимДобри дол 78 6,209 Чифлика хаджи Стамо Първомай 11513 75,485 Хаджи Елес, БорисовградДрагойново 274 36,382 Козлук Татарево 431 28,742 Дълбок извор 1133 45,615 Коз бунар ОБЩО 21807 521,590 няма населени места без землища

Административно-териториални промени през 1884 г. – преименувано е с. Халът кьой на с. Крушево от населението без административен акт; през 1886 г. – заличени са селата Гьовенджиклии, Кушия (Кошу кьой) и Язла поради изселване, без административен акт; през 1887 г. – заличено е с. Горно Дере кьой (Дере кьой горно) поради изселване, без административен акт; Указ № 589/обн. 18.12.1889 г. – признава с. Хаджи Елес за гр. Хаджи Елес; Указ № 63/обн. 31.01.1894 г. – преименува гр. Хаджи Елес на гр. Борисовград (Борисоград); МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Кара алан на с. Брягово; – преименува с. Читак на с. Бяла река; – преименува с. Бадарлии на с. Виница; – преименува с. Мусаджиклар на с. Воден; – преименува с. Дервент (Ени махле) на с. Дебър; – преименува с. Козлук на с. Драгойново; – преименува с. Коз бунар на с. Дълбок извор; – преименува с. Дипсиз гьол на с. Езерово; – преименува с. Кетенлик на с. Леново; – преименува с. Юртчии на с. Любеново; – преименува с. Караджилар на с. Попово; – преименува с. Дерекьой (Долно дере кьой) на с. Поройна; – преименува с. Мюселим на с. Православен; – преименува с. Чакърджии (Чикарджии) на с. Царско село; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува и признава н.м. Чифлика хаджи Стамо (от с. Крушево) за отделно населено място – с. Добри дол; МЗ № 9159/обн. 05.01.1946 г. – преименува гр. Борисовград на гр. Първомай; Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Царско село на с. Градина; – преименува с. Попово на с. Искра; – преименува с. Буково (Лоч бунар) на с. Пилашево; Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Дебър и Любеново и ги присъединява като квартали на гр. Първомай; Указ № 98/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Пилашево на с. Буково; Указ № 32/обн. 14.02.2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград, област Пловдив; Указ № 14/обн. 30.01.2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград, област Пловдив.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 25883 20552 2092 1526 28 114 1571 100,00 79,40 8,08 5,89 0,10 0,44 6,06Първомай 13342 11801 209 657 13 61 601 Първомай 88,45 1,56 4,92 0,09 0,45 4,52Брягово 498 408 9 29 0 0 52 Брягово 81,92 1,80 5,82 0,00 0,00 10,44Буково 434 45 386 0 1 Буково 10,36 88,94 0,00 0,23Бяла река 768 598 14 145 0 0 11 Бяла река 77,86 1,82 18,88 0,00 0,00 1,43Виница 761 440 0 100 0 8 213 Виница 57,81 0,00 13,14 0,00 1,05 27,98Воден 615 3 568 0 42 Воден 0,48 92,35 0,00 6,82Градина 2411 1997 154 7 250 Градина 82,82 6,38 0,29 10,36Добри дол 114 81 9 0 23 Добри дол 71,05 7,89 0,00 20,17Драгойново 359 352 0 0 0 0 7 Драгойново 98,05 0,00 0,00 0,00 0,00 1,94Дълбок извор 1442 1185 125 8 116 Дълбок извор 82,17 8,66 0,55 8,04Езерово 726 290 304 20 108 Езерово 39,94 41,87 2,75 14,87Искра 1438 1178 229 9 6 3 13 Искра 81,91 15,92 0,62 0,41 0,20 2,08Караджалово 1075 829 11 215 12 Караджалово 77,11 1,02 20,00 1,11Крушево 814 587 67 28 115 Крушево 72,11 8,23 3,31 14,12 Поройна 136 100 3 29 3 Поройна 73,52 2,20 21,32 2,20Православен 431 146 275 6 0 0 4 Православен 33,87 63,80 1,39 0,00 0,00 0,92Татарево 519 512 0 7 0 0 0 Татарево 98,65 0,00 1,34 0,00 0,00 0,00

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 25 883 100,00Православие 18 322 70,78Католицизъм 57 0,22Протестантство 238 0,91Ислям 1606 6,20Друго 8 0,03Нямат 359 1,38Не се самоопределят 898 3,46Непоказано 4395 16,98

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 29 29 21 21 21БСП за България 6ГЕРБ 5 4 7 5Съюз на демократичните сили 4 3Социалдемократическа партия 3 3Движение за права и свободи 1 2 1 2 2Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 2 2Коалиция „Възраждане“ 2 Коалиция „Заедно за Първомайско“ (Земеделски народен съюз, Обединена социалдемокрация) 6 Коалиция „Промяна с Митко Хубинов“ (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, Съюз на демократичните сили, ВМРО – НИЕ) 4 Българска социалистическа партия 3 5 Ред, законност и справедливост 2 Коалиция „Демократична алтернатива за Първомай“ (Национално движение за стабилност и възход, Демократи за силна България) 1 Коалиция „Заедно за Първомайско“ (Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи) 10 Коалиция „БСП и Земеделски съюз „Александър Стамболийски““ (Българска социалистическа партия, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“) 5 Коалиция „Демократичен алианс за Първомай“ (Български земеделски народен съюз, Демократи за силна България) 2 Коалиция „Първомай – Нашият Дом“ (Национално движение „Симеон Втори“, Новото време) 2 Коалиция „Съюз на демократичните сили – Ред, законност и справедливост“ (Съюз на демократичните сили, Ред, законност и справедливост) 1 Атака 1 ВМРО – Българско национално движение 1 Коалиция „БСП, БЗС „Александър Стамболийски – 1899“, Политическо движение „Социалдемократи““ 11 Коалиция „Обединение за Първомайско“ 10 Коалиция „Коалиция за Първомай“ 2 Рома 1

Награди за Община Първомай Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Ангел Папазов за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.

Транспорт През територията на общината, в северната ѝ част, от запад на изток преминава участък от 20,7 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km: участък от 7,7 km от автомагистрала Марица (от km 1,8 до km 9,5; участък от 17,9 km от Републикански път I-8 (от km 257,6 до km 275,5); участък от 23 km от Републикански път III-667 (от km 1,9 до km 24,9); последният участък от 7,9 km от Републикански път III-5802 (от km 12,1 до km 20,0).

Топографска карта

Източници

Външни препратки