Одит (, произнасяно ['ɔ:dit], от латинското audio – слушам) е проверка с оценка на лице, организация, система, процес, предприятие, проект или продукт.
Терминът популярно най-често се отнася до финансовия одитРБЕ, но подобни концепции има също в държавното управление (виж Държавен одит), проектовия мениджмънт, управлението на качеството, енергийната ефективност и други.
Легална дефиниция В българското законодателство легална дефиниция на понятието и термина „одит“ се съдържа в Закона за Сметната палата, а именно, това „е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им“.
Независимо от вида одит и при финансовия контрол се осъществява проверка на цялата информация (и нефинансова) по отношение на предмета на одита.
Видове одити В зависимост от предмета на проверката се разграничава финансов одит, одит на съответствие, одит на изпълнението, отделни видове и отраслови специфични одити и т.н.
Видове одити по време Възприетата повсеместно по света френска система за финансов контрол разграничава:
предварителен контрол (фр. le contrôle a priori); контрол по изпълнението (фр. le contrôle en cours d'exécution); последващ контрол (фр. le contrôle a posteriori).
Видове одити според осъществяващия го В зависимост от това какъв орган субординационно извършва одита се разграничават: външен одит (по отношение на публичните финанси – Сметна палата) вътрешен одит
Одит спрямо оценяване Разликата между одити и оценявания може да бъде от значителна до нулева.
Според общото правило одитите трябва винаги да представляват независима оценка, което включва някаква степен на количествен и качествен анализ, докато оценяването подсказва за по-малко независим и по-скоро консултативен подход.
Източници Закон за Сметната палата и Закон за Сметната палата (отм.)