Димитър (Димче) Петрушев (Петрушов, Петров) Карамфилович е български обществен деец, революционер и политик.
Биография Димитър Карамфилович е роден в 1839 година във Велес, в махалата Пърцорек, в семейството на велешкия първенец Петър Карамфилович и солунчанката Ана. Учи при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот. Завършва Търговското училище в Будапеща и работи в търговска кантора във Виена, а от 1860 година се занимава с търговия в родния си град. Карамфилович, който говори немски, гръцки и малко френски, взима дейно участие в борбата на българите от Велес против Цариградската патриаршия. Така например в 1868 година е начело на велешката делегация, която приканва владиката Антим Велешки на Никулден да не споменава името на цариградския патриарх. След учредяването на Българската екзархия е неин представител пред Високата порта по църковно-училищните дела.
В писмо до Георги Раковски от 17 юни 1862 година Карамфилович се подписва като
При избухването на Руско-турската война Карамфилович, заподозрян от османските власти, бяга в Букурещ, присъединява се към руските войски и участва в много сражения. След Берлинския договор става председател на Самоковския окръжен съд в новообразуваното Княжество България. Велешката българска община го изпраща като свой депутат в Учредителното събрание. В Събранието Карамфилович работи по изработването на конституцията и по Мемоара за Македония до Великите сили. Карамфилович заедно с Васил Диамандиев участва активно софийския комитет „Единство“, организирал Кресненско-Разложкото въстание.
Карамфилович участва във Временното руско управление като сътрудник във финансовото ведомство в Княжеството и има големи заслуги в изграждането на финансовата администрация. Карамфилович изработва първата българска митническа тарифа. По-късно е секретар на Министерството на финансите. Карамфилович е и масон 18 степен, основател и първомайстор на ложа „Братство“ през 1882 година. В ложата се ражда идеята за основаването на Българския червен кръст, за което Карамфилович е инициатор и пръв секретар-деловодител на новата организация, приета на 1 февруари 1884 година в Международното дружество на Червения кръст. По време на Сръбско-българската война в 1885 година, като деловодител на оргинизацията развива широка кампания за събиране на помощи за ранените войници.
Сближава се с български монарх княз Александър I, който го прави инспектор на двореца. Князът му делегира важна мисия по уреждането на пограничния въпрос със Сърбия. След Преврата през 1886 година, е освободен като доверено лице на бившия княз.
В 1884 година Димитър Карамфилович влиза в ръководството на Българомакедонското благотворително дружество. В 1895 година участва в Първия македонски конгрес, на който е основан Македонският комитет. Заедно с балчишкия и варненския представител Карамфилович е избран от конгреса да поднесе на княз Фердинанд поздравителен адрес. Карамфилович е член на комитета в 1895 – 1896 година.
Умира на 26 декември 1906 година. Дъщеря му е женена за руския офицер Луис Войткевич. Брат му Емануил Карамфилович също се занимава с революционна дейност. Синът на Емануил е войводата на ВМОРО Панайот Карамфилович.Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 341.Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 119.
Родословие
Бележки
Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени във Велес Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български масони Категория:Български общественици от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Починали в София Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Членове на Велешката българска община