Христо Константинов Калайджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 301 – 302.
Биография Христо Калайджиев е роден на 28 август 1886 година в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя. Учи в Скопие и Сяр, завършва българската мъжка гимназия в Солун, работи известно време като учител в Източна Македония и развива революционна дейност като член на ВМОРО. След Младотурската революция от юли 1908 година преподава в Енидже Вардар. Част е от околийският учителски съвет „Надежда“, близък до НФП (българска секция), в който председател е Милан Манолов, Райна Измирлиева е секретар, Магдалина Зотова е касиер, Христо Калайджиев и Дионис Киркитов са съветници.
Прехвърля се в България, където развива активна дейност сред македонската бежанска емиграция.
През 1919 година Христо Калайджиев става член на БКП и между 1925 – 1927 година е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП. Той е и сред учредителите на Работническата партия и редактира печатния ѝ орган „Работническо дело“ (1927 – 1928). Междувременно членува Съюза на македонските благотворителни братства и във ВМРО (обединена), където развива активна дейност с Борис Михов, Темко Темков и Александър Мартулков. В периода 1927 – 1931 година е депутат в XXII ОНС.
През 1935 година е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Калайджиев заедно с Йордан Анастасов, Александър Мартулков, Борис Михов и Петър Калчев (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Калайджиев отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба и лежи в затвора от 1935 до 1938 година. През 1941 година е изпратен в политическия трудов лагер „Кръстополе“ край Ксанти, където остава до 1943 година. От 1943 година е член на Областния комитет на Отечествения фронт в София.
След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България“. След това е назначен за председател на Съюза на македонските културно-просветни организации.„История на България – електронна енциклопедия“, в. Труд, Сирма (Христо Калайджиев) Между 1944 – 1945 година Калайджиев приема македонистки уклон за създаване на единна обединена Македония и македонска нация, но скоро се отказва от тези идеи. Назначен е за подпредседател на Македонския научен институт заедно с Георги Кулишев и председател Димитър Силяновски. В своята книга „Федерална Македония и великобългарския шовинизъм“, издадена през 1945 година, Калайджиев се опитва да защити новосъздадените „македонската нация“ и „македонския език“, като ги обявява за факт от съвременността и изтъква конюктурни политически причини за съществуването им:
По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 година е един от свидетелите в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов.Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) – www.archives.bg
След започналите промени в политиката по Македонския въпрос в България и влошаването на българо-югославските отношения, той се завръща към пробългарските си позиции. На практика Калайджиев заедно с други комунистически общественици като Стефан Аврамов и Найден Николов с редица техни инициативи започват отдолу-нагоре постепенния процес в промяната на позицията на Комунистическата партия.
Между 1958 и 1964 година е член на ЦК на БКП и народен представител.„Премрежињата на македонското револуционерно движење – Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Мирчо Кикиритков
След заявлението на Тодор Живков на пленум на ЦК на БКП през 1963 година, че „въобще в нашата страна македонска националност няма, нито в Пиринския край, нито някаква друга македонска националност, на която да е председател Христо Калайджиев“, Калайджиев признава за грешки на БКП по Македонския въпрос, започнали през левосектантския ѝ период през 1932 година.
Спомените му, озаглавени „Един живот от султаните до социализма“, са издадени в Република Македония през 2006 година.„Промоција во чест на „100 години Илинден“ Спомени на ПЕТ македонски револуционери и дејци“, в. Утрински весник, Бр. 1243, 16.10.2006 г.
Носител е на орден „Георги Димитров“ (1958, 1959, 1961).Енцикполедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, 277 – 278.
Външни препратки
Христо Калайджиев, Федерална Македония, Македонска мисъл, кн. 1 – 2, год. 1, юлий-август 1945 г. Христо Калайджиев, Удара върху македонската демокрация, Македонска мисъл, кн. 3 – 4, год. 1, октомври-ноември 1945 г. Христо Калайджиев, Националната политика на О. Ф. България, Македонска мисъл, кн. 5 – 6, год. 1, януари-февруари 1946 г. Хр. Калайджиев, За нацията и националния въпрос, Македонска мисъл, кн. 9 – 10, год. 1, май-юни 1946 г. Хр. Калайджиев, Постановка и метод за разглеждане въпроса за македонската нация, Македонска мисъл, кн. 1 – 2, год. 2, септември-октомври 1946 г. Хр. Калайджиев, Опозицията и македонския въпрос, Македонска мисъл, кн. 3 – 4, год. 2, ноември-декември 1946 г. Хр. Калайджиев, Българо-югославското сближение и македонския въпрос, Македонска мисъл, кн. 5 – 6, год. 2, януари-февруари 1947 г.
Бележки
Категория:Родени в Енидже Вардар Категория:Български революционери от Македония Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Починали в София Категория:Преподаватели към Ениджевардарската българска община