Орсо Ипато (, ; * VII век, † 737 г.) е третият дож на Венецианската република, управлявал от 726 до смъртта си.
Биография Произлиза от Ераклеа от фамилията Орсеоло в областта Венеция.
Той се издига на власт около 726/727 г. и вероятно е първият дукс, назначен по волята на венецианците, а не от централната власт. Именно тогава император Лъв III започва своята иконоборческа политика, предизвиквайки съпротивата на папа Григорий II и въстанието на цяла византийска Италия. Готов да поведе венецианските войски срещу централното правителство, Орсо впоследствие успява да сключи мир с императора, който признава позицията му, като му присъжда титлата „ипат“.
Той е свален и убит през 737 г. по време на аристократичен бунт, макар принадлежността му към конкретна фракция да остава неясна. Синът му Теодато Ипато e прогонен от Венеция. След смъртта му екзархът на Равена не назначава нов дож, а възстановява институцията на Магистър Милитум с едногодишен мандат. Завръщането към тази административна форма бележи възстановяване на централната власт, а не автономията, към която се стремят венецианците. През 742 г. синът му е избран за нов дож.
Източници Órso, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Órso Ipato, на sapere.it, De Agostini Orso, в Enciclopedia Britannica Andrea da Mosto: I dogi di Venezia. Milano 2003, ISBN 88-09-02881-3
Категория:Дожи на Венеция Категория:Имперски римски консули