Община Златоград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в най-югоизточната част на Област Смолян. С площта си от 171,537 km2 е 9-а, предпоследна по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Рудозем; на северозапад – община Мадан; на север – община Неделино; на североизток – община Джебел, Област Кърджали; на изток – община Кирково, Област Кърджали; на юг – Гърция.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в югозападната част на Източните Родопи.

На нейната територия изцяло попада в югозападната и южната част на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Мадан, на 1,8 km северно от село Мързян, а минималната – 380 m, в коритото на река Върбица, на границата с община Кирково.

Води Основна водна артерия на община Златоград е река Върбица (десен приток на Арда). Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград. За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от най-югозападната част на Жълти дял, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1345,8 m), на около 2 km югозападно от село Мързян. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица. След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри и след около 9 km навлиза в община Кирково. Нейни основни притоци на територията на община Златоград са: Балалийска река (ляв), Хасидере (десен) и Неделинска река (Узундере, ляв). Неделинска река преминава през общината с долното си течение, като тече от север-северозапад на юг-югоизток в дълбока и слабо залесена долина.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 12 321 100,00 Българи 9352 75,90 Турци 38 0,31 Цигани – - Други 67 0,54 Не се самоопределят 62 0,50 Неотговорили 2802 22,74

Движение на населението (1934 – 2021)

Населени места Общината има 9 населени места с общо население от 9768 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Златоград, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Аламовци 166 18,371 Пресока 4 - в з-щето на с. Старцево Долен 1026 18,630 Старцево 1946 17,477 Елехче Ерма река 595 28,867 Страшимир 82 3,658 Златоград 5865 65,117 Даръ дере Цацаровци 47 6,704 Кушла 37 12,713 ОБЩО 9768 171,537 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гр. Даръ дере на гр. Златоград; – преименува с. Елехче на с. Старцево; Указ № 292/обн. 25.08.1953 г. – признава н.м. Гюдюрска за отделно населено място – пром.с. Гюдюрска; – признава с. Ерма река за пром.с. Ерма река; – признава н.м. Лайков чукар за отделно населено място – пром.с. Лайков чукар; – признава н.м. Страшимир за отделно населено място – пром.с. Страшимир; – признава н.м. Фабрика за отделно населено място – пром.с. Фабрика; – признава н.м. Цацаровци за отделно населено място – м. Цацаровци; – заличава м. Боево и я присъединява като квартал на пром.с. Страшимир; Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава пром.с. Гюдюрска и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика; Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – обединява н.м. Пресока (от с. Старцево) и н.м. Читакови колиби (от гр. Златоград) в едно ново населено място – с. Пресока; – заличава пром.с. Лайков чукар и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика; На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села; Реш. МС № 887/25.10.2016 г. Решение № 887 от 20 октомври 2016 г. Обн. ДВ., бр. 84 от 25 октомври 2016 г. – заличава с. Мързян поради изселване; – заличава с. Фабрика и присъединява землището му към село Цацаровци.

Транспорт През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 30,8 km: участък от 25,2 km от Републикански път III-867 (от km 13,8 до km 39,0); последният участък от 5,6 km от Републикански път III-8652 (от km 20,6 до km 26,2).

През 2009 година е открит ГКПП Златоград-Термес, с които разстоянието до Бяло море и гр. Ксанти, Гърция се скъсява значително.

Топографска карта

Бележки

Източници

Външни препратки Официален сайт на община Златоград