Водорина или Неа Спарти (, Неа Спарти; до 1928 година: Βουδωρίνα, Вудорина, също Βοδωρίνα, Водорина, Βουδουρίνα, Вудурина) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География Селището е било разположено на 860 m надморска височина, в областта Населица на 10-ина km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и 2 km западно от Цотили.
История В Османската империя В края на ХІХ век Водорина е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов през 1900 година във Водорина живеят 255 валахади (гръкоезични мюсюлмани). Край селото е било разположено Водоринското теке, което е било поклоннически център в района.
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Водорина (Vodorina) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Водорина е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 51 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Вудурини (Βουδουρίνη), Населишка каза, живеят 150 валахади.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че във Вудурини (Βουδουρίνη), Населишка каза, живеят 230 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Водорина остава в Гърция. При първото преброяване от новата власт през 1913 година във Βοδωρίνα са регистрирани 226 жители.
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени бежанци от градчето Спарта (Спартала) в областта Писидия, Мала Азия. В 1928 година селото е представено като изцяло бежанско с 23 семейства или 86 души.
В 1928 година името на селото е сменено на Неа Спарти.
През 1949 година поради Гражданската война населението на Неа Спарти се изселва в съседното централно село Цотили. Селото е закрито на 7 април 1951 година.
Днес на мястото на селото се издига църквата „Свети Георги“, построена през 1979 година.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Горуша Категория:Валахадски селища