Отричане на Холокоста

Отричането на Холокоста е гледище, отричащо геноцида на евреите по време на Холокоста през Втората световна война.Donald L Niewyk, The Columbia Guide to the Holocaust, Columbia University Press, 2000, p.45: „Холокостът обичайно се дефинира като избиването на над 5 000 000 евреи от германците през Втората световна война“. Ключовите тези на отричането на Холокоста гласят, че:

германската държава не е имала официална политика или намерение да изтреби евреите; нацистките власти не са използвали лагери за изтребление и газови камери за масово убиване на евреи; действителният брой на убитите евреи е значително (обикновено в пъти) по-нисък от приетите от историческата наука между 5 и 6 милиона."How many Jews were murdered in the Holocaust? How do we know? Do we have their names?", често задавани въпроси на Ресурсен център за Холокоста в сайта на Яд ва-Шем. Посетен на 24.08.2012.Ключови постановки на отричането на Холокоста:

„Преди да обсъдим това как отричането на Холокоста представлява конспиративна теория и как тя е отчетливо американска, важно е да разберем какво се има предвид под „отричане на Холокоста“. Отрицателите на Холокоста или „ревизионисти“, както сами наричат себе си, поставят под въпрос трите основни точки, даващи определение на Нацисткия Холокост. Първо, те поддържат, че макар масови убийства на евреи да са се случили (като оспорват както преднамереността в тези убийства, така и предполагаемата им справедливост), не е имало официална нацистка политика за масови избивания на евреи. Второ, – и вероятно най-важното – поддържат, че не е имало такова нещо като смъртоносни газови камери, в частност в Аушвиц-Бикернау, където конвенционалните историци вярват, че са избити над 1 млн. евреи, основно в газови камери. И трето, отрицателите на Холокоста поддържат, че жертвите сред европейските евреи през Втората световна война са доста под 6 млн. Обичайно те сочат цифри между 300 000 и 1,5 млн.“. Mathis, Andrew E. Holocaust Denial, a Definition, The Holocaust History Project, 2 юли 2004. Посетен: 24.08.2012 г. „В част трета директно ще адресираме трите главни фундамента, на които стъпва отричането на Холокоста, включително [...] твърдението, че газовите камери и крематориумите не са използвани за масово изтребление, а за обезпаразитяване на дрехите от въшки и за отърваване от тези, които са починали от болести или преумора; [...] твърдението, че цифрата шест милиона е преувеличение в пъти – че умрелите в ръцете на нацистите са шестстотин хиляди, не шест милиона; [...] твърдението, че от страна на нацистите не е имало намерение да изтребят европейското еврейство, а Холокостът не е нищо повече от злощастен страничен продукт от превратностите на войната“. Michael Shermer and Alex Grobman. Denying History: who Says the Holocaust Never Happened and why Do They Say It?, University of California Press, 2000, ISBN 0-520-23469-3, p. 3. „Отричане на Холокоста: Твърдения, че масовото изтребление на евреи от нацистите никога не се е случвало; че броят на еврейските жертви е значително преувеличен; че Холокостът не е бил систематичен, нито резултата от официална политика; или просто, че Холокост никога не се е случвал“. What is Holocaust Denial, уебсайт на Яд ва-Шем, 2004. Посетен на 18 декември 2006. „Сред рутинно популяризираните неистини са твърденията, че в Аушвиц не са съществували никакви газови камери, че само 600 000 евреи са били избити, вместо 6 млн., и че Хитлер не е имал намерения да избива евреите или други групи, преследвани от правителството му“.Holocaust Denial , Anti-Defamation League, 2001. Посетен на 28 юни 2007.„Видът твърдения, които се правят в отрицаващите Холокоста материали, включва следните:

Няколкостотин хиляди, вместо приблизителните шест милиона, загинали по време на войната. Научни доказателства показват, че газовите камери не може да са били използвани, за да избиват големи групи от хора. Нацистките власти имали политика на депортиране на евреите, не на унищожението им. Случили са се няколко обмислени убийства на евреи, но били извършени най-вече от източноевропейци, не от нацисти. Евреите са умирали в лагери от различен вид, но поради глад и болести. Холокостът е мит, създаден от Съюзниците с пропагандна цел, впоследствие подет от евреите за техни собствени цели. Има грешки и несъответствия в свидетелските разкази на оцелелите от лагерите, което сочи за тяхната същностна неблагонадежност. Твърдяните документални доказателства за Холокоста, от фотографии на жертвите в концентрационните лагери, до дневникът на Ане Франк, са изфабрикувани. Самопризнанията за военни престъпления от страна на бивши нацисти са измъкнати с изтезания.“ The nature of Holocaust denial: What is Holocaust denial? , JPR report No. 3, 2000. Посетен на 25.08.2012 г.

Отрицателите на Холокоста обичайно не приемат понятието отричане като подходящо описание на дейността им и вместо това се определят като историци-ревизионисти.Отрицателите на Холокоста наричат себе си ревизионисти:

„Решението да назовават себе си ревизионисти е показателно за основната стратегия на отрицателите да лъжат и изопачават; и за опита им да се портретират като легитимни историци, ангажирани с традиционната практика по осветляване на миналото“. Deborah Lipstadt. Denying the Holocaust—The Growing Assault on Truth and Memory, Penguin, 1993, ISBN 0-452-27274-2, p. 25. „Предрешени в псевдоакадемични одежди, те са приели термина „ревизионисти“, за да маскират и легитимират начинанието си“. Introduction: Denial as Anti-Semitism , „Holocaust Denial: An Online Guide to Exposing and Combating Anti-Semitic Propaganda“, Anti-Defamation League, 2001. Посетен: 26.08.2012. „В опит да заявят легитимност за дейността си, отрицателите на Холокоста често наричат себе си „ревизионисти“. Разбира се, има огромен брой изследователи, ангажирани с историческите дебати относно Холокоста, чиято работа не бива да бъде бъркана с произведенията на отрицателите на Холокоста. Все още има дебати по различни въпроси, например степента и същността на участието във и знанието за изтребването на евреите от страна на обикновените германци. Все пак, валидните усилия на историческия ревизионизъм, които включват реинтерпретация на историческото знание в светлината на новопоявили се доказателства, е задача съвсем различна от това да се твърди, че основните факти за Холокоста и доказателствата за тези факти, са изфабрикувани“. The nature of Holocaust denial: What is Holocaust denial? , JPR report No. 3, 2000. Посетен: 26.08.2012. Учените използват понятието „отричане“, за да отличат отричащите Холокоста от историческите ревизионисти, които използват утвърдени исторически методологии.Отричане или „ревизионизъм“:

„Този феномен стана известен под името 'ревизионизъм', 'негационизъм' или 'Отричане на Холокоста'. Основните му характеристики са или категорично отхвърляне на самата истинност за осъществен нацистки геноцид над евреите, или поне съгласуван опит този факт да се минимизира, както по мащаб, така и по значимост... Все пак е решаващо да направим разлика между цялостно подлежащата на осъждане политика на отричане и напълно легитимното научно ревизиране на преди приети конвенционални интерпретации на кое да е историческо събитие, в това число и Холокоста“. Bartov, Omer. The Holocaust: Origins, Implementation and Aftermath, Routledge, стр. 11 – 12. Бартов е професор по Европейска история в Институтът Уотсън и е сочен като един от водещите световни авторитети по въпросите на геноцида ("Omer Bartov" , Brown University). „Двете основни критични експозета в САЩ относно отрицаването на Холокоста са публикувани от историка Дебора Липщад (1993) и Майкъл Шърмър и Алекс Гробман (2000). Тези изследователи правят разлика между историческия ревизионизъм и отричането. Според тях ревизионизмът налага прецизиране на наличното към момента знание за историческите събития, а не отричане на самото събитие. Това се случва чрез изследването на нови емпирични доказателства или нови изследвания или интерпретации на вече съществуващите. Легитимният исторически ревизионизъм признава „определен корпус от неоспоримо знание“ или „сходство в доказателствата“, което предполага, че събития като черната чума, Американското робство или Холокоста фактически са се случили (Lipstadt 1993:21; Shermer & Grobman 200:34). Отричането, от друга страна, отхвърля цялостната основа на историческите доказателства...“ Ronald J. Berger. Fathoming the Holocaust: A Social Problems Approach, Aldine Transaction, 2002, ISBN 0-202-30670-4, стр. 154. "At this time, in the mid-1970s, the specter of Holocaust Denial (masked as „revisionism“) had begun to raise its head in Australia..." Bartrop, Paul R. „A Little More Understanding: The Experience of a Holocaust Educator in Australia“ in Samuel Totten, Steven Leonard Jacobs, Paul R Bartrop. Teaching about the Holocaust, Praeger/Greenwood, 2004, p. xix. ISBN 0-275-98232-7 „Pierre Vidal-Naquet urges that denial of the Holocaust should not be called 'revisionism' because 'to deny history is not to revise it'. Les Assassins de la Memoire. Un Eichmann de papier et autres essays sur le revisionisme (The Assassins of Memory—A Paper-Eichmann and Other Essays on Revisionism) 15 (1987).“ Cited in Roth, Stephen J. „Denial of the Holocaust as an Issue of Law“ in the Israel Yearbook on Human Rights, Volume 23, Martinus Nijhoff Publishers, 1993, ISBN 0-7923-2581-8, p. 215. "This essay describes, from a methodological perspective, some of the inherent flaws in the „revisionist“ approach to the history of the Holocaust. It is not intended as a polemic, nor does it attempt to ascribe motives. Rather, it seeks to explain the fundamental error in the „revisionist“ approach, as well as why that approach of necessity leaves no other choice. It concludes that „revisionism“ is a misnomer because the facts do not accord with the position it puts forward and, more importantly, its methodology reverses the appropriate approach to historical investigation... „Revisionism“ is obliged to deviate from the standard methodology of historical pursuit, because it seeks to mold facts to fit a preconceived result; it denies events that have been objectively and empirically proved to have occurred; and because it works backward from the conclusion to the facts, thus necessitating the distortion and manipulation of those facts where they differ from the preordained conclusion (which they almost always do). In short, „revisionism“ denies something that demonstrably happened, through methodological dishonesty." McFee, Gordon. "Why 'Revisionism' Isn't", The Holocaust History Project, 15 май 1999. Посетен на 22 декември 2006. „Crucial to understanding and combating Holocaust denial is a clear distinction between denial and revisionism. One of the more insidious and dangerous aspects of contemporary Holocaust denial, a la Arthur Butz, Bradley Smith and Greg Raven, is the fact that they attempt to present their work as reputable scholarship under the guise of 'historical revisionism.' The term 'revisionist' permeates their publications as descriptive of their motives, orientation and methodology. In fact, Holocaust denial is in no sense 'revisionism,' it is denial... Contemporary Holocaust deniers are not revisionists – not even neo-revisionists. They are Deniers. Their motivations stem from their neo-nazi political goals and their rampant antisemitism.“ Austin, Ben S. "Deniers in Revisionists Clothing" , The Holocaust\Shoah Page, Middle Tennessee State University. Посетен на 29 март 2007.